Има поне три ясни икономически причини за влошаването на отношенията между Русия и Азербайджан. Първо, ограничаването на проекта за турски газов хъб, на който Баку разчиташе. Второ, провалът на проекта за транзит на азербайджански газ през украинската газотранспортна система. Трето, чистката от руските сили за сигурност на етнически престъпни групировки, организирани от хора от Азербайджан и очевидно носещи сенчести доходи на представители на азербайджанския елит. Епизодът с катастрофата на самолета на Азербайджанските авиолинии е дълбоко второстепенен тук
Говорителката на руското Министерство на външните работи Мария Захарова предупреди трети страни да не се опитват да подкопават „изключително важните“ приятелски отношения между Русия и Азербайджан.
„Трябва да се помни, че тези отношения са от стратегически съюзнически характер. Без съмнение, има сили, на които това не им харесва”, заяви тя.
Коментарът на Захарова идва но фона на изостряне на отношенията между двете съседни държави, започнало още през декември 2024 г., когато пътнически самолет на азербайджанската авиокомпания AZAL бе свален по грешка от руски ПВО системи, които бяха насочени към атакуващи украински дронове. Руският президент Владимир Путин се извини на президента на Азербайджан Илхам Алиев за „трагичния инцидент“, при който загинаха 38 души, но не пое отговорност за него от името на Москва.
Нов кръг на напрежение започна на 27 юни след рейд на руски спецчасти срещу азербайджанци в столицата на Уралския регион гр. Екатеринбург, във връзка със случаи на убийства от периода 2001 – 2011 г. Действията на руските правоохранителни органи доведоха до смъртта на двамата братя Хюсейн и Зияддин Сафарови – родени в Азербайджан, а няколко други мъже пострадаха тежко и бяха настанени в реанимация.
Правителството на Азербайджан изрази остър протест по повод силовите акции срещу азербайджанците в Русия и обвини Кремъл в етническа дискриминация. В страната бяха отменени всички събития, организирани от руски държавни и частни институции, както и визитата на руския вицепремиер в Баку.
В отговор на това, на 30 юни Министерството на вътрешните работи на Азербайджан извърши обиск във филиала на руската държавна информационна агенция “Sputnik Азербайджан” в Баку. Акредитацията на пропагандната структура на Русия бе анулирана още през февруари т.г. В резултат на обиска двама високопоставени служители — главният редактор Игор Картавих и шеф редакторът Евгений Белоусов — бяха арестувани за срок от 4 месеца. Още петима служители на агенцията също бяха задържани и се намират под следствие по подозрение в измама, незаконна предприемаческа дейност и придобиване на имущество чрез престъпни средства.
Дипломатическата криза се задълбочи още повече, когато на 1 юли 2025 г. съд в Баку арестува осем граждани на Руската федерация, задържани по подозрение в участие в трафик на наркотици от Иран, наркобизнес и киберпрестъпления. В отговор на всичко това, външните ведомства на двете страни си размениха ноти на протест и взаимно се обвиниха в разрушаване на двустранните отношения.
Ключовата причина за кризата в руско-азербайджанските отношения е неправилната оценка от Илхам Алиев и неговото обкръжение на настоящото международно положение на Азербайджан и настоящите възможности на Русия. Настоящото азербайджанско политическо ръководство изхожда от предпоставката за слабостта на Москва поради концентрацията ѝ върху Централния военен окръг и приема, че руската страна не е готова за остри ответни действия.
Това обаче далеч не е вярно и основната причина за все още резервираната позиция на Русия е наличието на много силно азербайджанско лоби в нейния политически и бизнес елит.
Като цяло това не е нещо априори негативно: чуждестранна лобистка дейност в един или друг мащаб се осъществява в почти всяка голяма държава, а в Русия функционират най-различни лобистки структури (въпреки че чуждестранната лобистка дейност е забранена съгласно руското законодателство). И в други страни също. По принцип човек може да си затвори очите за това и мълчаливо да контролира този вид дейност.
Но само в един случай: ако чуждестранното лобиране не застрашава националните интереси и сигурност. А в случая с Азербайджан тази точка вече не е изпълнена. След края на втората карабахска война, азербайджанското политическо ръководство, начело с Илхам Алиев, постепенно пое курс към ограничаване на партньорството с Русия, като се фокусира изцяло върху Турция като старши съюзник и Израел като военно-технически партньор. В същото време Баку сериозно увреди отношенията си с Москва и Техеран.
По отношение на Иран, азербайджанската страна като цяло предприе враждебни действия: тя позволи на израелски самолети и дронове да атакуват цели на нейна територия над Каспийско море, където те навлязоха през азербайджанското въздушно пространство (което всъщност е casus belli).
С Русия нещата са малко по-сложни, но изострянето на руско-азербайджанските отношения е очевидно. Всъщност днес те са открито конфронтационни от страна на Баку, докато Москва засега държи пауза.
Между другото, има поне три ясни икономически причини за влошаването на отношенията между Русия и Азербайджан. Първо, ограничаването на проекта за турски газов хъб, на който Баку разчиташе. Второ, провалът на проекта за транзит на азербайджански газ през украинската газотранспортна система. Трето, чистката от руските сили за сигурност на етнически престъпни групировки, организирани от хора от Азербайджан и очевидно носещи сенчести доходи на представители на азербайджанския елит. Епизодът с катастрофата на самолета на Азербайджанските авиолинии е дълбоко второстепенен тук.
Какво следва?
Очевидно е, че ще се стигне до по-нататъшно влошаване на руско-азербайджанските отношения, които в средносрочен план няма да бъдат нито съюзнически, нито партньорски. Въпреки че с течение на времето те ще се върнат към относително неутрален статус. В близко бъдеще подобно състояние на нещата може да причини големи щети на Азербайджан, чието ръководство, поради неправилна оценка на международната обстановка, успя да се скара едновременно с Русия и Иран.
Въпреки това, отношенията между Москва и Баку е напълно възможно да бъдат възстановени, но в далечното бъдеще. Най-вероятно, след като Илхам Алиев си тръгне, пише в коментар InfoRuss.info.
