Прокуратурата взе, че отказа на народната депутатка Кристина Петкова да открие данни за престъпни действия на недолюбвания ни патриарх Даниил. Тя настояваше да му се потърси наказателна отговорност, защото Негово Светейшество правил кампания за социално слабите младежи да отидат в Путинова Русия да учат богословие, ако желаят!
За да бъде докрай политически и партийно издържана в духа на категоричното противодействие на Москва на коалицията й, Кристина Петкова е добавила в сигнала си още нещо. Тези младежи били от специално селектирани семейства „с подчертана русофилска и националистическа ориентация“. Не е ясно откъде са данните за путинофилството на бедните роми от Столипиново и Факултета. Но това е само половината беда на Петкова.
В медиите, близки до ПП-ДБ, се шири романтична и наивна интерпретация на всичко, което партийните членове и депутати правят. Така, когато прокуратурата отговори на 2 юни, че липсват каквито и да е данни за извършено престъпление от общ характер, в частност за престъпление по чл. 105, ал.1 от НК (поставяне в услуга на чужда държава или на чужда организация), всички известни и не толкова известни сайтове застанаха чинно като войници до народната представителка Петкова. Уау, тя е права, естествено, трябва да обжалва, анатема на Прокуратурата! Наистина, кой ли обича хората с тоги, особено когато имат за и.д. шеф Боби Сарафов!
В случая с младежите и идеите на Негово Светейшество да ги прати в Москва, се вижда обаче предобряне с темата за руското влияние. Засега оставям настрана факта, че депутатката от „Демократична България“ е сезирала и ДАНС. Защо са й ченгетата, сигурно е нейна съкровена тайна.
Предобрянето с дългата ръка на Путин през българския Патриарх Даниил се дължи на две семпли по същността си причини.
Първата е, че Кристина Петкова е толкова праволинейна, че дори не се е усъмнила нито за миг дали й е ясно къде биха могли да учат богословие „социално слабите младежи“. Отличната й депутатска заплата й позволява да плати на експерт да я понаучи на едно-друго. Можеше да разбере, а да не се излага като краставичар без краставици. Като не знае, да пита. Някога неукостта на народните представители се криеше, беше свенлива, вдигаше ръка да зададе въпроси, защото знаеше, че не знае. Сега излиза, че достатъчна е паролата „борба с Путин“, и всякакъв булшит може да се продаде като „демократична стока“.
И така, в кои учебни заведения могат да отидат „социално слабите младежи“?
Ето, например, какво казва известната историчка и добър международен гражданин Антонина Желязкова.
Неприятно е, че биха могли да учат в Москва, но вариант ли е в Солун или Атина? Не, не е! Защото след това ще ги подозират в идейни и имотни обвързаности с Гърция! В Украйна? Там доскоро младите хора (също и младежите от българската диаспора) се обучавали за духовните дела в България. Било е добър вариант, но войната сложи край на това. В Сърбия? Всички ще ги гледат с подозрение, че след дипломирането им ще работят за интересите на Сръбската православна църква, която е на ръка разстояние от Москва и агресивната пропаганда на Владимир Михайлович Гундяев! В Близкия Изток? Миризмата на кръв и смърт там прекрати всякакви образователните интереси.
Едно е да искаш, различно е да знаеш…
Друга причина, довела до глупавата сензация на народната представителка от ПП-ДБ, е базисното й незнаене. Държавата не се меси в работите на Църквата! Това е класика според международното законодателство и всеки който се преживява като политик, депутат, или партиен лидер, трябва да го знае. Какъв Прокурор, какъв ДАНС, какви пет лева!
