Заместник-председателката на Демократи за силна България (ДСБ) и депутатка от коалицията “Продължаваме промяната – Демократична България” (ПП-ДБ) Кристина Петкова се представя в като правозащитник и реформатор, но публичният ѝ образ е все по-често свързван със скандали, сигнали и обвинения в лични връзки за политическо издигане.
С актуална дата 13 февруари 2026 г. анализът на нейните изяви разкрива модел на свръхамбициозни, но почти винаги безумни и нелогични действия, които привличат повече критики и възмущение, отколкото подкрепа. Вместо да се фокусира върху реални реформи, Петкова често се оказва в центъра на таблоидни разкрития за политически провали и кариеризъм чрез лични отношения, които подкопават доверието и в нея, и партията ѝ.
Публични изяви: Болни партийни амбиции без реални резултати
Петкова влиза в политиката в „златната“ за жълтопаветниците 2022 г. като съветник на министъра на правосъдието, а преди това е председател на ДСБ Жени от 2017 г. Като депутат в няколко бързо изредили се парламента, тя се опитва да блесне кариерно и се позиционира като защитник на равенството и антикорупцията, но изявите ѝ често изглеждат повърхностни, неефективни, дори нелепи. Например, през януари 2026 г. тя заявява: „Най-важната ни задача е да гарантираме честни избори” – и това в контекста на протести срещу управляващата коалиция, чиито представител е тя. Така празната реторика остава да звучи повече от нелепо при положение, че ПП-ДБ като управляващи не успяват да предотвратят политическата криза.
Кристина Петкова се опитва да впише кариеризма си и в европейския мейнстрийм, като подкрепя обединението за европейските избори, но коалицията ѝ продължава да губи позиции, което подчертава пълната ѝ политическа безпомощност като организационен фактор.
Да припомним и че в парламентарните дебати Петкова критикува ГЕРБ за „театър” около кмета на Варна Благомир Коцев и предупреждава за протести срещу „най-лошия бюджет, създаван някога”, но тези изяви се посрещнаха скептично и с насмешка, тъй като не водят до реални промени.
Пълно безразличие към кариерните ѝ напъни последва и когато въпросната партийна кариеристка през 2023 г. се опита да задава въпроси в парламентарния контрол. Петкова натегачески и неуморно пълни Facebook страницата си с десетки декларации и въпреки събраните 12 000 харесвания, не се забелязват абсолютно никакви конкретни постижения от станаховския ѝ труд да споделя всеки партиен документ, сякаш, ако не е тя, цялата градска десница ще остане в информационно затъмнение..
Като пример за ярко излагане беше и участието ѝ на 15.12.2025 г. в консултациите с президента Радев за съставяне на правителство, когато чинно се беше наредила до своя любим Атанасов, сякаш са на семейно събиране. За какъв авторитет може да говорим по отношение на коалицията ПП-ДБ, след като дори на консултации при президента демонстрират личните си отношения, а като цел № 1 се поставя извеждането на Пеевски от кабинет 222А на парламента?!
Един от най-скандалните ѝ актове на политик, предизвикал вълна от обществено възмущение, е сигналът до прокуратурата през 2025 г. за предполагаеми връзки между Българската православна църква (БПЦ) и руска пропаганда в училищата. Прокуратурата бързо отхвърли сигнала, определяйки го деликатно като „неверен и манипулативен”. Това още повече доказа нейната политическа неграмотност и непознаване на обществените нагласи. Отделен въпрос е, че чрез тази си нелепа инициатива отново разпали поляризацията в обществото.
Но това не е изолиран случай в опитите на Петкова да се изяви като политически фактор. Резултатите винаги обаче са повече от печални.
Критики и скандали: Любовни връзки и политическо протежиране
Най-острите критики към Петкова са свързани с предполагаемата ѝ интимна връзка с лидера на ДСБ ген. Атанас Атанасов. С това тя безспорно се утвърждава като любовно протеже, а не като като самостоятелен политик. Таблоидни медии я описват като „любовница”, „наперена блондинка” и „безмълвна депутатка”, твърдейки, че е издигната в партията благодарение на лични връзки, без да е свършила нищо значимо в парламента. Публикации от 2024 г. я обвиняват, че Атанасов я „лансира” в изборните листи, което обяснява бързото ѝ израстване, въпреки липсата на опит. В таблоидите Кристина Петкова е наричана „русата палава пощальонка” и „архитект на интриги”, свързана с „див разврат” в ПП-ДБ.
Тези обвинения не са изолирани; те са част от по-широка кампания, но подкрепени от факти като стремглавата ѝ кариера в ДСБ, където съпартийците ѝ я виждат като „пасив” за и без друго топящата се партията.
Критици като Соня Колтуклиева, например, я наричат „кресла от кокошарника” на Атанасов, подчертавайки неадекватното ѝ поведение.
Цончо Ганев от „Възраждане” пък я определи като „срам за българския род” заради атаките ѝ срещу патриарх Даниил, което показва как действията ѝ провокират национално разделение.
В социалните мрежи критиките са още по-остри и още повече показват политическата несъстоятелност на Петкова. Постове в X я свързват със „сглобкаджии” и я обвиняват в подкрепа на „извращения” в ПП-ДБ, като я включват в списъци на депутати, въздържали се от гласувания, които се виждат като предателство. Тези реакции описват ПП-ДБ като „долнопробен водевил”, с Петкова в центъра на интригите.
Дори в контекста на вътрешни гласувания, нейното въздържане се тълкува като липса на принципи, което подкопава претенциите ѝ за реформи.
Позорните ѝ политически провали се виждат и в отказа на ПП-ДБ да подкрепи вот на недоверие през 2025 г., което я поставя в позиция на пасивен участник в кризата. Критиците ѝ подчертават, че вместо да се бори с корупцията, както декламира в предизборните си обещания, Кристина Петкова се фокусира според умствените си възможности върху лични и партийни интриги, което я прави за мнозина символ на упадъка в десницата.
Заключение: Необходимост от отговорност
Кристина Петкова се опитва да се представи политически като борец за промяна, но реалността е позорно различна нея: кариера, белязана от скандали; отхвърлени сигнали до институциите, но предизвикващи обществени скандали; липса на каквито и да е постижения в политическата си дейност, които да допринесат за рейтинга на ДСП и съответно на коалицията ПП-ДБ. А обвиненията за интимна връзка с Атанасов, комбинирани с политическите ѝ провали, я правят още по-уязвима и подкопават доверието в ПП-ДБ.
В разделената българска политика фигури като Кристина Петкова допринасят за хаоса, вместо да го решават. Ако иска да се утвърди, тя трябва да отговори на критиките с факти, а не с повече реторика – иначе рискува да остане в историята като поредният протежиран политик без съдържание.
