Унгарският премиер Виктор Орбан обвини опозицията в страната в сговор с лидерите на ЕС с цел ускоряване на присъединяването на Украйна към ЕС.
Той предупреди, че ако опозиционната партия „Тиса“ дойде на власт, това може да въвлече Унгария в пряк конфликт с Русия.
„Миналия уикенд партия „Тиса“ сключи таен пакт с Брюксел в Мюнхен. Част от този пакт включва отказ от правото на вето, подкрепа на споразумението за миграцията и приемане на Украйна в ЕС. Те следват заповедите на Брюксел и по този начин ни въвличат във война“, заяви Орбан на среща на управляващата партия „Фидес“ – Унгарски граждански съюз, заедно с Християндемократите. Откъси от речта му бяха излъчени по телевизия M1 в понеделник вечерта.
Лидерът на „Тиса“ и евродепутат Петер Мадяр проведе серия срещи с европейски лидери на 14 и 15 февруари по време на Мюнхенската конференция по сигурността, включително с полския премиер Доналд Туск и германския канцлер Фридрих Мерц.
„Нашите приятели са част от международния лагер за мир, воден от Съединените щати. Техните приятели са лидерите на Европейската военна партия, водена от германския канцлер“, каза Орбан за политическите си опоненти.
Премиерът твърди, че Мерц открито е изразил готовността си да подкрепи партията Тиса на парламентарните избори, за да накара Унгария да се откаже от правото си на вето в ЕС, „необходимо за установяване на суверенното управление на Германия в Европа“.
Срещата между Фидес и Християндемократите беше посветена на представянето на общия им списък с кандидати за парламентарните избори на 12 април. Орбан е на първо място в списъка, а вицепремиерът Жолт Шемиен, лидер на Християндемократическата народна партия, е на второ. Общият списък с 93 членове включва всички министри, включително министъра на външните работи Петер Сиярто.
В системата на Унгария 106 от 199-те депутати се избират от едномандатни райони, а 93 – от партийни листи. На изборите през 2022 г. Фидес и Християндемократите спечелиха 135 места, което позволи на Орбан да продължи като премиер за още четири години. Той заема този пост непрекъснато от 2010 г., като преди това е бил премиер и от 1998 до 2002 г., с общ мандат по-дълъг от всеки друг европейски политик.
