Решението на Европейски съюз днес за нов заем от 90 млрд. евро за Украйна не е просто външнополитически акт. То е и вътрешнополитически тест – кой в България изобщо защитава българския интерес.
Първият въпрос е към Румен Радев. Ако той наистина има позиция, тя трябва да се види сега, а не постфактум.
Радев е длъжен незабавно да поиска от служебния премиер да не подписва утре съгласието за този заем. Защото това не е техническо решение – това е ангажимент за десетилетия напред.
Второ, институционалната отговорност не може да се размива. Радев трябва да настоява пред Илияна Йотова да изиска същото поведение от служебния премиер Гюров. Ако тя е негов принципал, сега е моментът да го докаже не с думи, а с действие. Всичко друго е удобна мъгла.
Трето, ако Радев ще става премиер утре, той трябва да действа като фактор днес.
Още тази вечер той трябва да изпрати писмо до Европейски съюз с искане за отлагане на българското съгласие.
Това ще е ясен сигнал, че България няма да подписва на автопилот решения с огромна финансова тежест.
Защото тук не става дума само за геополитика. Става дума за пари – много пари. И за въпроса кой ще ги връща.
Заемът за Украйна е представен като солидарност, но на практика е дълг, в който българските данъкоплатци са пряко въвлечени.
Докато Унгария поставя условия – за енергийните доставки по „Дружба“, България отново изглежда готова да каже „да“ без въпроси.
Това не е солидарност. Това е отказ от позиция.
И ако утре всичко бъде подписано, тихо и без съпротива, въпросът вече няма да е „защо ЕС реши така“, а „защо България отново не каза нищо“…
Велизар Енчев, фейсбук
