Лъжа на зам.-министър Афенлиев – не 8 500, а 850 лева е цената на лекарство в пловдивска болница
Здравното ни министерство отново в издънка. За разлика от тях обаче – ние нямаме намерение да си мълчим, когато видим провинение, особено когато става дума за гръмки обвинения и уж „разкрития“.
Отново става въпрос за скандала с големите разлики в цените на лекарства, използвани за лечение на тежки и редки заболявания, и непопадащи в Позитивния лекарствен списък на държавата.
Агенция „Фокус“ е направила проверка и в останалите слайдове от презентацията, която бе представена преди дни от Министерство на здравеопазването. Ще е много по-добре за здравната ни системата, ако представителите на служебното правителство си проверяват информацията, преди да я изнасят като факт в медийното пространство.
Преди дни „Фокус“ публикува информация за най-фрапантната грешка в презентацията на зам.-министъра на здравеопазването Владимир Афенлиев, която той упорито пробутваше за вярна в продължение на дни. В национален ефир той излъга за цената на лекарство в пловдивска болница – каза, че е било закупено за 8 500 лв., а то всъщност е било 850. Целенасочено не назова лекарственият продукт и болницата, вероятно защото се е опасявал, че информацията може бързо и лесно да бъде проверена. Въпреки замаскирането обаче, истината се разкрива. И сега – отново!
Лъжа на зам.-министър Афенлиев – не 8 500, а 850 лева е цената на лекарство в пловдивска болница
Новите случаи са свързани с „грешка“ при представянето на сумите в лева и евро. На слайда от презентацията „Едно и също лекарство – различна единична цена на опаковка“ най-ниските стойности всъщност са в ЕВРО, а най-високите – в ЛЕВА.
Тоест, съпоставени са цени в евро и цени в лева, което означава, че там където действително има разлики в цените, тези разлики не са такива каквито ги представиха Владимир Афенлиев и Станимир Михайлов. Отделно от тази грешка открихме, че самите цени не са посочени коректно или пък не са превалутирани точно.
Има и трета „грешка“ – сравнявани са цени на медикаменти с различно съдържание и количество на активното вещество.
Например:
Разполагаме с документи, които показват че лекарствен продукт А от презентацията всъщност е лекарственият продукт Livmarli 9,5 ml/ml oral solution (30 ml) и неговата най-ниска цена през 2025 г. е била 99 446,34 лева, а не 46 424.70 лева. Открихме също така, че лекарствен продукт В от презентацията всъщност е лекарственият продукт Bylvay hard capsules. При този продукт са сравнени цени на Bylvay от 200 mcg и Bylvay от 1200 mcg. Тоест налице е 6 пъти разлика в количеството активно вещество, което съвсем логично води до 6-кратна разлика и в цената на крайния продукт.
Подобна е ситуацията и с лекарствените продукти С, D и E от презентацията като зад тези „закодирани наименования“ става ясно, че стоят лекарствените продукти Agamree 40 mg/ml oral suspension, Crysvita 30 mg/ ml injection и Revestive 1.25 mg injection. Отново продуктите са сравнявани погрешно – най-ниските цени всъщност са в евро, а е посочено, че с в лева. Посочената най-ниска цена е 8 098,86 лева, но всъщност валутата отново е … евро! Което означава, че цената в лева е над 15 700, и т.н.
Парадоксите обаче не спират!
В хода на разследването установихме, че когато е бил управител на НЗОК самият Станимир Михайлов е издавал заповеди за одобряване заплащането на медикаментите на значително по-високи цени от посочените в презентацията. Феноменално!
До медията също така достигна информация, че въпросната електронна система за контрол и анализ на лекарствените продукти за лечение на редки болести и на деца, предложена от Министерство на здравеопазването, всъщност е предложена и разработвана още през 2023 година, но проектът е бил спрян. Тогава управител на НЗОК отново е бил г-н Михайлов, сега – председател на Надзорния съвет на НЗОК и зам.-министър на финансите. В стремежа си да постигнат сензация от МЗ дори на няколко пъти заявиха, че ще проверяват лечебните заведения и че резултатите ще бъдат оповестени в най-кратки срокове.
Медията научи, че има заповеди за проверка, но само на три от седемте болници.
След всичко това си задаваме въпроса, каква тогава е била целта на систематизираните от МЗ данни? Разкритията оставят неприятното усещане, че преследваната от служебния екип на здравното и финансовото министерство цел, всъщност е твърде превратна и че няма нищо общо с подобряването на финансовата дисциплина и на достъпа на българските деца до иновативни терапии.
В крайна сметка вече каквото и да кажат от МЗ, видно е че става въпрос не за здравна политика, а за персонални интереси.
източник: Фокус
