Влиятелните лобита плащат, защото някои хора в България са малки на акъл и големи на злоба и чрез такива поръчкови статии си мислят, че ще си постигат целите, без да искат да знаят, че атаката е срещу България, не срещу Пеевски
На 1 май „Ню Йорк Таймс“ (NYT) излезе с обширна статия за Делян Пеевски, описвайки го като фигура, която от години остава в центъра на българската политика, независимо от избори, протести и смени на правителства. Според изданието, Пеевски, макар да оглавява сравнително малка политическа сила, е възприеман от мнозина като един от най-влиятелните играчи в страната — човек с влияние върху медии, съдебна система и управленски процеси.
Ето какво коментира Мариела Бойкова във фейсбук по този повод:
Когато Иван Кръстев е член на УС на глобалната фондация на Сорос, а Демократическата партия на САЩ си има мощно прокси лоби в България, което стои зад ДБ-ПП, логично е да се появи голяма статия срещу Пеевски и в „Ню Йорк Таймс“ и да включи в нея всички наративи на ДБ-ПП общността в България, да намеси и Борисов.
Пеевски е точно никой, за да се интересува „Ню Йорк Таймс“ от него и да му посвещава голяма статия, но когато влиятелните лобита плащат, защото някои хора в България са малки на акъл и големи на злоба и чрез такива поръчкови статии си мислят, че ще си постигат целите, без да искат да знаят, че атаката е срещу България, не срещу Пеевски – той ще си го премести от единия крак на другия.
Ню Йорк Таймс е сред флагманите на глобалната неолиберална, левичарска общност.
Толкова много пари се изсипват в медии в България и в някои световно известни медии срещу враговете (Пеевски, Борисов) основно на Кръстев, Прокопиев…
Резултатът към момента е 37 депутати общо за ДБ и ПП от общо 240 депутати. И все още мощен медиен и НПО гръб.
А на тези българи, които си мислят, че световните медии са 100% обективни и никаква поръчковост няма – не бъдете толкова глуп@ви!
Голяма част от световните медии безсрамно изнесоха бруталната проХамаска пропаганда срещу Израел, и това си беше своеобразен медиен „Холокост“ срещу евреите! Това е само един пример за мащаба на пропаганда и на липсата на 100% обективност в световноизвестните медии!
Да поздравя Борисов, че за всичките 19 години, откакто я има ГЕРБ, въпреки връзките, които има на Запад, нито веднъж не си позволи да използва поръчково чрез лобита западни медии, за да атакува чрез тях тези, които атакуват него. Нито си позволи да пише доноси в Брюксел и Страсбург срещу тях, нито да използва влиянието си в ЕНП в Европарламента да инициира резолюции срещу България, докато на власт не е той.
Защото е достатъчно умен, за да осъзнава, че това би било атака не срещу тях самите, а срещу България.
Как хора с претенции за демократи гласуват за такива брутални доносници като ДБ-ПП и задкулисието срещу тях, как?!
Поръчковата публикация в NYT:
На 1 май „Ню Йорк Таймс“ (NYT) излезе с обширен материал за Делян Пеевски, описвайки го като фигура, която от години остава в центъра на българската политика, независимо от избори, протести и смени на правителства. Според изданието, Пеевски, макар да оглавява сравнително малка политическа сила, е възприеман от мнозина като един от най-влиятелните играчи в страната — човек с влияние върху медии, съдебна система и управленски процеси.
NYT твърди, че общественото недоволство срещу корупцията в България е било насочено в значителна степен именно към Пеевски. Изданието припомня, че масовите протести, довели до предсрочни избори през април, са били белязани от гняв срещу задкулисното влияние и усещането за „пленена държава“.
В материала се посочва, че изборната победа на Румен Радев и новата му коалиция „Прогресивна България“ е дошла с обещание за удар срещу „олигархията“. Отбелязва се още, че Радев е посочвал Пеевски като една от основните фигури, срещу които трябва да бъде насочена промяната, както и че е критикувал отношенията между Пеевски и бившия премиер Бойко Борисов.
Според статията резултатът от изборите е поставил Пеевски в по-трудна позиция. Неговата партия е загубила парламентарни места, макар самият той да е запазил депутатското си място и имунитета, който върви с него. NYT пише още, че скоро след изборите оставка е подал и изпълняващият длъжността главен прокурор Борислав Сарафов, смятан от критици за близък до Пеевски.
Изданието представя въпроса дали новото управление ще успее реално да ограничи влиянието на Пеевски като ключов тест за намеренията на Радев. Според NYT именно способността на новата власт да реформира прокуратурата, съдебната система и институциите ще покаже дали предизборните обещания за борба с корупцията могат да се превърнат в политика.
В статията се припомня, че Пеевски е санкциониран от САЩ през 2021 г. по глобалния закон „Магнитски“ и, че американските власти са го обвинили в търговия с влияние и използване на подкупи, за да защитава позициите си и да влияе върху ключови институции. По-късно и Великобритания налага санкции срещу него за „сериозна корупция“. Пеевски отрича обвиненията и ги определя като безпочвени атаки от негови опоненти.
NYT разглежда възхода на Пеевски и като част от по-широката история на България след края на комунизма. В материала се казва, че той израства политически и бизнесово в преходния период на 90-те години, когато старите мрежи на влияние, бившите служби и новите икономически групировки оформят силна неформална власт. Изданието цитира анализатори, според които България не е успяла напълно да разгради тези мрежи, което е отслабило качеството на демокрацията.
Припомня се и един от най-острите моменти в кариерата на Пеевски — назначаването му начело на ДАНС през 2013 г. Според изданието това е било възприето от много българи като символ на завладяването на държавата от непрозрачни интереси. Назначението предизвиква масови протести и Пеевски бързо подава оставка.
В материала се отделя място и на връзката между Пеевски и Бойко Борисов. NYT цитира думи на Борисов, че познава Пеевски от 20 години и че когато Пеевски поиска нещо от него, той го прави. Изданието представя това като признание, което е шокирало част от българското общество, защото хвърля светлина върху политическото взаимодействие между двамата. Борисов от своя страна отрича пред NYT твърденията за корупционни практики в управляваните от неговата партия правителства и обяснява контактите с различни политически сили с фрагментирания парламент.
Общата картина, която „Ню Йорк Таймс“ рисува, е за България на кръстопът. От една страна стои общественото очакване за промяна, съдебна независимост и край на задкулисието. От друга — фигура като Пеевски, която според критиците му е преживяла множество политически кризи и е запазила влияние въпреки санкции, протести и изборни поражения.
Затова, според NYT, въпросът вече не е само дали Делян Пеевски ще остане силен политически фактор. По-големият въпрос е дали новата власт в България ще успее да докаже, че институциите могат да работят независимо от хората, които дълго време са били смятани за недосегаеми.
