Броят на европейските държави, участващи в ръководената от Чехия инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, е намалял наполовина за последните месеци – от 18 на едва 9 държави.
Чешкият президент Петър Павел, бивш командир от НАТО, в интервю за Financial Times казва, че „инициативата все още работи, но новата трудност е, че само около девет държави членки допринасят финансово“. По думите му тази инициатива доставя до 50% от всички боеприпаси с голям калибър на украинците, така че в този смисъл тя не може лесно да бъде заменена с нещо друго.
Чехия ръководи доставката на над 4 милиона артилерийски снаряди с голям калибър за Киев от 2024 г. насам, а бъдещето на програмата за въоръжаване на Украйна се очаква да бъде сред въпросите, обсъждани на срещата на върха на НАТО в Анкара през юли.
Какво представлява чешката инициатива за Украйна
Ръководената от Чехия инициатива за закупуване на артилерийски боеприпаси за Украйна е международен коалиционен механизъм, чрез който до момента в Украйна са доставени над 4 милиона снаряда с голям калибър. Програмата беше стартирана в началото на 2024 г. от чешкия президент Петър Павел с цел спешно преодоляване на острия недостиг на муниции на бойното поле чрез изкупуването им от държави извън Европейския съюз. Към май 2026 г. инициативата продължава да функционира, но преминава през сериозни политически и финансови трансформации.
Равносметка и текущи доставки
От старта на програмата до февруари 2026 г. Украйна е получила общо 4,4 милиона артилерийски снаряда (включително калибри 155 мм, 152 мм и 122 мм).
Чешкото министерство на отбраната има подсигурени договори за доставката на около 1 милион боеприпаса до края на 2026 година. Около 500 000 от тях вече са преведени през първите пет месеца.
До края на 2025 година чуждестранните донори предоставиха общо над 4,5 милиарда долара. За 2026 г. до момента са осигурени близо 1 милиард евро.
Основни предизвикателства и промени през 2026 г.
След парламентарните избори в Чехия и идването на власт на новото правителство на популисткия премиер Андрей Бабиш, политиката на страната се промени. Бабиш обяви, че Чехия ще продължи да действа единствено като координатор и посредник на инициативата, но спира да инвестира средства на чешките данъкоплатци в нея, за да пренасочи финансите към вътрешни нужди.
Друго предизвикателство е поскъпването на боеприпасите. Например, на бойното поле има сериозно пренасочване към търсене на снаряди с удължен обсег (над 30 км). Министерството на отбраната в Прага отчита, че този тип модерна артилерийска муниция е повече от два пъти по-скъпа от стандартните снаряди, което допълнително натоварва набрания бюджет.
Според актуални данни, публикувани от Financial Times, броят на страните, които активно финансират инициативата, е спаднал наполовина – от 18 на едва 9 държави. Ключови партньори като Германия и няколко скандинавски страни остават в коалицията. Някои от оттеглилите се страни обаче предпочитат да купуват боеприпаси директно от производителите (като чешкия оръжеен холдинг Czechoslovak Group), вместо да преминават през централизирания чешки механизъм.
Кои са финансиращите
Към края на май 2026 г. основните държави, които твърдо остават в чешката коалиция и осигуряват най-голям дял от финансирането, са Германия, Нидерландия и Дания, заедно с подкрепата на няколко скандинавски страни като Норвегия и Швеция.
Официалният списък на 9-те оставащи нации от първоначалните 18 не се оповестява публично от Прага от съображения за сигурност. Въпреки това, данни на Financial Times и западни военни източници очертават ядрото на донорите:
- Германия: Исторически най-големият финансов донор в инициативата, който продължава да покрива значителна част от новите договори за 2026 г.
- Нидерландия и Дания: Двете страни действат като основни партньори на Чехия още от старта на механизма. Те координират разпределянето на средствата и гарантират непрекъснатост на поръчките.
- Скандинавските страни: Държави като Норвегия и Швеция остават ангажирани, като разпределят траншове за инициативата чрез своите национални пакети за военна помощ за Украйна.
Как функционира механизмът?
Инициативата действа на принципа на тристранното сътрудничество. Чешкото правителство и местните оръжейни търговци използват дипломатическите си контакти, за да откриват свободни партиди снаряди в складове в Азия, Африка или Латинска Америка. След това координационната агенция AMOS към чешкото министерство на отбраната организира доставката и сигурния транзит директно до фронтовата линия в Украйна.
Допълнителен източник на средства през 2026 г. станаха и приходите от замразените руски активи, предоставени от Европейската комисия.
Европейският съюз като донор
Поради намалелия брой на участващите държави, Европейската комисия се превърна в един от най-важните финансови стълбове на инициативата за тази година. Тя пренасочва приходите от замразените руски активи директно към чешкия механизъм за експресна покупка на боеприпаси.
Каква е ролята на България
Нарастващата роля на България в глобалните оръжейни доставки доведе до мащабни инвестиции и затягане на мерките за сигурност, променяйки напълно социално-икономическия облик на регионите около водещите заводи.
Поради зачестилите инциденти и заплахи през изминалите години, държавата и частните собственици приложиха драстични мерки за защита на инфраструктурата: 24/7 дронова и периметрова защита, щателни проверки на товари и служители съвместно с ДАНС и Военна полиция. Готовите партиди от боеприпаси вече не се концентрират на едно място, а се разпръскват в по-малки, силно укрепени и отдалечени складови помещения, за да се предотвратят верижни детонации, става ясно от информация, огласена при посещението на Урсула фон дер Лайен в България миналата година.
Оръжейният бум превърна Сопот и Казанлък – двата града с оръжейни заводи, в икономически оазиси с нулева безработица и нива на възнаграждения, изпреварващи средните за страната извън столицата.
Държавният ВМЗ Сопот отчита поръчки за над 1 милиард лева, което гарантира стабилност на заетостта. „Арсенал“ – Казанлък пък е най-големият частен работодател в България в сферата на отбраната продължава да изпитва сериозен глад за кадри поради максималния капацитет на работа.
Приносът на България бе потвърден и в изказвания на генералния секретар на НАТО Марк Рюте, както и на държавния секретар на САЩ Марко Рубио.
