Плащането с фалшиви банкови гаранции е ставало по времето на Тодор Тагарев като министър на отбраната в правителството на Николай Денков и от Атанас Запрянов в кабинетите на Димитър Главчев, Росен Желязков и Андрей Гюров
Милиони левове са били платени авансово от Министерството на отбраната, но тези договори са с фалшиви банкови гаранции от страна на фирмите-изпълнители. Това обяви министърът на отбраната Димитър Стоянов на първата си пресконференция, с която отчете първия си месец на поста в правителството на Румен Радев.
Тези договори са сключвани в периода след 2023 година, заяви Стоянов без да казва кой министър ги е сключвал. След края на престоя на Димитър Стоянов като служебен министър на отбраната, постът бе заеман от Тодор Тагарев в правителството на Николай Денков и от Атанас Запрянов в кабинетите на Димитър Главчев, Росен Желязков и Андрей Гюров, пише „24 часа“.
Напълно с аванси са платени договори за 16,666 млн. лв. в този период като фалшивите банкови гаранции са за поне 10 млн. лв. Като тези договори вече са изпратени на ДАНС и военната прокуратура, обясни Стоянов. Според думите му документите за банкови гаранции са били оформени с всички нужни атрибути, но срещу тях реално не е имало гаранции.
По някои от тези договори изпълнението е вече 90% и реално няма проблем, но има и договори, които са все още на идеен проект, заяви Димитър Стоянов.
Сключването на договор с Франция и компанията „Талес“ за производството на трикоординатни радари е най-спешната задача на Министерството на отбраната. Още днес този договор ще бъде разгледан от комисията по отбрана на парламента и ще бъде прекаран през пленарна зала до края на месеца. Ако това не стане, България ще загуби слотовете си за производство на радари и реално до 2030 година няма да притежава такива, подчерта Димитър Стоянов. Министърът на отбраната подчерта оскъпяването по договорите за модернизация на армията, които е оставил през 2023 година. Този за трикоординатните радари е поскъпнал с 50 млн. евро и вече е близо 200 млн. евро, каза Стоянов. Като подчерта, че вече се купуват по-модерни радари от тези през 2023 година както и допълнително оборудване.
Оскъпяване има и при договора за бойните машини „Страйкър“ като Стоянов е заварил на бюрото си подготвен анекс за 60 млн. долара. От тези машини вече трябваше да има 33 в България, а реално са доставени 5 комплекта за сглобяване в ТЕРЕМ и насам пътуват още 13, каза Стоянов. В същото време не са били доставени нужните комплекти, за да започне асемблирането на бойните машини.
Сериозно е оскъпен и договорът за удълбаване на пристанище Варна, за да може да приеме двата нови бойни кораба, каза Стоянов. В момента той преговарял за намаляване на сумата.
По договора за бойните кораби пък вероятно ще има санкции за корабостроителя, тъй като първият съд е изпълнен със сериозни пропуски, които затрудняват реалното му приемане на въоръжение. Все пак над първия кораб преди месеци бе издигнат флага на Военноморските сили.
Забавянето на вторите осем изтребителя F-16 не е, както бе твърдяно заради липса на пари в България, а заради американската страна, заяви още Димитър Стоянов. Той специално подчерта, че няма саботаж във ВВС на новите изтребители, но доставените в България F-16 все още не са готови да поемат бойно дежурство. „Благодарение на МиГ-29 осигуряваме въздушния си суверенитет в момента“, подчерта военният министър. Като военните ще ги поддържат в състояние да летят докато това е нужно. В момента подръжката на МиГ-29 става с канибализиране – от стари самолети се вземат части за тези, които летят, обясни министърът.
В същото време F-16 са самолетите с най-голям нальот от всички видове бойни самолети, с които разполага България.
Украйна има нужда от хора, а не от въоръжение. И България няма да предоставя повече въоръжение на Украйна, заяви още министър Стоянов. Той обясни, че е време Украйна и Русия да седнат на масата на преговорите и да постигнат справедлив и за двете страни мир.
Военният министър подготвя и промени в законите за отбраната и за резерва. Но гарантира, че не става въпрос за връщане на задължителната казарма.
Спешно започват да се изпълняват и деветте модернизационни проекта по заема SAFE от Европейската комисия, за да не бъдат загубени парите, каза още Стоянов. Според него предното редовно правителство е пропуснало да даде приоритет на българската индустрия при подготовката на проектите, но механизмът не може да бъде предоговорен. Той обаче вече обсъждал с финансовия Гълъб Донев възможности за още един заем, ако ЕК увеличи механизма SAFE.
Важно е да се подчертае, че отбраната не допринася за дефицита, защото е извадена при отчитането му, подчерта Стоянов. Той ще настоява в бюджета за 2026 година да бъдат отделени за отбрана 2,15% от БВП. Като плавно България трябва да стигне до 5% от БВП до 2035 година.
Министърът обеща реформа на администрацията на отбранителното ведомство, включително и съкращаване на чиновници. Но гарантира, че няма да бъдат освобождавани военнослужещи.
