Заради ректорско властолюбие България може да се размине с членството в ОИСР
В своите официални доклади и икономически прегледи за България, ОИСР изрично подчертава, че слабите резултати в образованието застрашават производителността и икономическия растеж. Разцеплението с учредяването на алтернативен съвет на ректорите изпраща негативни сигнали към международните оценители
През изминалата седмица 23-ма ректори учредиха алтернативен Съвет на ректорите, който бе оглавен от ректора на УНСС проф. Димитър Димитров. В редица медии новината бе представена така, сякаш академичният елит прави демократична и прозрачна структура в полза на развитието на висшето образование и науката в България. На практика обаче, новата формация представлява много малка част от академичната общност, тъй като в България има общо 51 акредитирани висши училища (университети, академии и самостоятелни колежи). Т.е. оглавената от ректора на УНСС организация в никакъв случай не може да се нарече представителна.
Лесно оборими мотиви на новата алтернатива
Според учредителите на алтернативния ректорски съвет целта е създаване на „нещо, което работи“, което „има представителство и изразява мнението на ректорите“. Според тях настоящият орган е регистриран по закона за юридическите лица, а вторият, в който искат единствено да членуват, е по закона за висше образование. Т.е. трактовката им е, че те не създават нов орган, а само избират председател на Съвета, описан в чл. 23 на Закона за висше образование.
Според изтекъл запис от заседанието на новоучредената формация, 23-те ректори са посъветвани да се отпишат индивидуално от настоящия Съвет. Не е ясно как ще функционират двете сдружения, легитимно ли е второто и с кого ще разговаря държавата. Според юристи обаче това звучи абсурдно, защото настоящият Съвет на ректорите функционира именно по закона за висше образование (ЗВО), признат е от години от държавата и международно, и няма две сдружения, а само едно.
И още противоречия: причината за отделянето им била, че искали да са „равнопоставени“ и „всеки глас да има еднаква тежест“ – положение, което съществува и в досегашния съвет на ректорите.
За отбелязване е фактът, че заседанието на новата организация се провежда в Националната спортна академия, а основни двигатели на създаването на алтернативния съвет са ректорите на НАТФИЗ, НСА, Академията на МВР и УНСС. Всички изброени до тук висши училища обаче не са в официалния Списък на изследователските висши училища в България.
И тук стигаме до международните стандарти за качество на висшето образование – като тези на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Международните стандарти на ОИСР
Една от целите на последните няколко правителства е България да стане член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие до края на 2026 г.
ОИСР няма правни механизми да налага директни финансови или административни „санкции“ на държава заради вътрешно разделение в нейните академични среди. Рискът обаче не е от наказателни глоби, а от блокиране или сериозно забавяне на пълноправното членство на България в ОИСР, което е ключова стратегическа цел на правителството. Пътната карта на България за приемане изисква тежки „технически прегледи“ от 25 тематични комитета, включително в секторите образование, управление и корупция.
Именно затова разцеплението с учредяването на алтернативен съвет на ректорите изпраща негативни сигнали към международните оценители по няколко причини:
- Блокиране на препоръчаните от ОИСР реформи
В своите официални доклади и икономически прегледи за България, ОИСР изрично подчертава, че слабите резултати в образованието застрашават производителността и икономическия растеж.
Експертите на ОИСР и международните анализатори препоръчват реформи в посока окрупняване и консолидация на висшите училища с цел по-ефективно разпределение на публичните средства. Създаването на паралелни структури и разделението между университетите постигат точно обратното – фрагментация и спиране на ключови реформи.
2. Съмнения за политическо вмешателство и нарушена автономност
Членството в ОИСР изисква спазването на стриктни стандарти за добро публично управление, интегритет и предвидимост на институциите.
Юристи и представители на легитимния Съвет на ректорите вече определиха събитията като „политическо безобразие“ и резултат от насаждана конфронтация от страна на Министерството на образованието и науката (МОН) и парламентарната комисия.
Когато международни партньори видят, че държавната власт подкрепя алтернативна структура, за да заглуши критичното мнение на официално признатия съвет, това се тълкува от ОИСР като нарушаване на академичната автономност и политически натиск върху образованието.
3. Отстъпление от критериите за качество
Новият алтернативен съвет се зароди като реакция срещу въвеждането на по-строги изисквания за финансиране, обвързани с научна дейност и международна разпознаваемост – т.е. с изследователски университети, сред които определено не се причисляват представителите на новосформирания алтернативен ректорски съвет.
ОИСР настоява финансирането да е обвързано с високи резултати и качество. Опитът на част от ректорите да „заобиколят“ тези правила чрез нова организация показва липса на воля за реална модернизация, което комитетите на ОИСР следят под лупа.
Или да обобщим накратко:
В стремежа да задоволят властовите си амбиции, 20-ина ректори на университети, които нямат научно-изследователска дейност, отлагат приемането на България в клуба на развитите държави, което носи негативи за кредитния рейтинг, инвестиционния климат и икономическия престиж на страната ни на международната сцена. Ако ректорите на спортната, на театралната и на полицейската академия не го знаят, то ректорът на УНСС би трябвало да го осъзнава, с оглед на изучаваните дисциплини в поверения му университет.
