Тези безсрамници са се изтъпанили пред паметника на Самуил в София да си приписват връщането на останките му 5 години след като се провалиха да го върнат те.
И ако широката публика може да бъде заблудена, защото не следи процесите, аз се ангажирам с казуса отдавна и помня точно, какво се случи тогава.
Почти всяко правителство за последните десетилетия преговаряше с Гърция за Самуил. Опитите се проваляха всеки път, защото гърците искаха едни византийски ръкописи, които институт в София отказваше да предаде.
Преди 5 години и Кирил Петков се опита да „стартира процеса“, като го възложи на… Лена, която тогава му беше шеф на кабинета. Впечатлен от равнопоставеността на контактното ниво, Мицотакис ги отряза. Това е всичко. Процесът спря.
Затова и Самуил не дойде тогава, а години по-късно, когато най-после са се разбрали с Мицотакис. Как е възможно някой, който се е провалил в нещо да си приписва успех, постигнат половин десетилетие по-късно, без да го хваща безумен срам, за мен е необяснимо и граничи със социопатията.
