- Отказът на ГЕРБ от участие в изборите сваля рейтинга на Борисов
- С готовност да гласуват малко под 2,5 милиона
- Йотова има 45,8%, следва Радев 44,6%, на третото място е Андрей Гюров с 19,4% – на значима дистанция от фаворитите
Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от Агенция СОВА ХАРИС в периода 23-28 септември 2026 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% доверително равнище: 3,1%. Изследването е по поръчка на вестник “Труд news”.
Избирателната активност е ключов въпрос за всички демократично проведени избори. Според получените резултати, по-малко от месец преди президентския вот, под 50% от избирателите са решили да гласуват, като са избрали и за кого. Това означава, че на първи тур можем да очакваме до урните да отидат малко под 2,5 милиона гласоподаватели. Трябва да уточним, че тези разчети се правят на база реално съществуващи хора в страната, като не се взимат предвид включените в избирателните списъци сънародници, живеещи в чужбина.
Ясно се очертават мащабите на избирателните ядра на основните кандидати. Малко над половината от посочилите, че ще гласуват за конкретна кандидат-президентска двойка заявяват, че ще подкрепят кандидатурата на Илияна Йотова – Кирил Вълчев. Това е около два пъти повече от вторите по подкрепа Андрей Гюров – Георги Кандев и четири пъти повече от третите Костадин Костадинов – Петър Волгин. Няма друга кандидат-президентска двойка, която да получава значима подкрепа. Около 13,4% от гласовете ще се разпредят между останалите 24 кандидати.
При тези резултати ще има втори тур, тъй като в закона има изискване да гласуват над 50 на 100 от избирателите, но официалните списъци включват и българите, живеещи в чужбина. Очертава се на балотаж да отидат първите две двойки, а именно Илияна Йотова – Кирил Вълчев срещу Андрей Гюров – Георги Кандев.
Не е изненада, че по показател “доверие” на първо място сред водещите български политици се нарежда Илияна Йотова (45,8%).
Много близък до нейния резултат е този на премиера Румен Радев – 44,6%. В предизборната обстановка до третото място достига Андрей Гюров, но на значима дистанция от фаворитите с 19,4%. Следва лидерът на “Възраждане» Костадин Костадинов със 17,2%, който възстановява част от изгубените на последните парламентарни избори позиции. Крум Зарков е на пето място с 15,2% доверие. Следва анблок групата на политиците от десния спектър: Асен Василев (14,7%), Радан Кънев (12,8%), Божидар Божанов (12,6%) и Ивайло Мирчев (12,5%). След тях се нарежда Радостин Василев с 11,1%.
Решението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов партията му да не участва в надпреварата за президенсткия пост явно не се приема добре от избирателите. Спадът в доверието към него е очевиден и в момента доверие в него изразяват едва 10,0%. След него се нарежда Ивелин Михайлов (8,0%). В дъното на тази своебразна класация е Делян Пеевски с 2,7%.
Управляващите запазват кредита на доверие, получен на парламентарните избори
В несигурни времена хората търсят опора в държавните институции. Доверието в тях е от особено значение. Показателно за сегашната ситуация е фактът, че църквата е институцията, която се ползва с най-голямо доверие сред българските граждани – 58%. Следват силовите ведомства като полиция (47,4%) и армия (46,9%). В тази група се нарежда и президентството с 46,5%, което показва, че настоящият президент е позиционирал ръководеното от него ведомство като опора за обществените взаимоотношения. Правителството винаги е носило огромна отговорност и очаквания и тези 35,1% можем да приемем като запазване на доверието от последните парламентарни избори. Парламентът не може да се похвали с добър резултат (20,2%), докато съдът с 18,8% и прокуратурата с 16.2% продължават да бъдат длъжници на обществото.
Българите очакват бързи и ефективни действия от изпълнителната власт
Хората категорично открояват високите цени и инфлацията като най-сериозният проблем в страната – 53,7%. Стопяват се доходите на гражданите, което поставя сериозни проблеми пред средно статистическите семейства. Колкото и сложни да са факторите, които обуславят обстановката, отговорността се носи от изпълнителната власт и гражданите искат да виждат адекватни и своевременни мерки в посока овладяване на ситуацията.
Ако малко над 1/3 от хората считат, че правителството се справят по-скоро успешно, то тези, които са критично настроени, вече са 44,6%. Очевидно темповете, с които се провеждат мерките, не отговарят на очакванията на значителна част от електората.
Тезата на премиера Румен Радев за войната в Украйна, че не може да има успешно военно решение и лидерите на ЕС е необходимо да установят дипломатически контакти за диалог с Русия, се възприема одобрително.
Има ясно мнозинство от пълнолетни български граждани, които се съгласяват с формулираната – 58,4%. Делът на несъгласните е сравнително малък – 18%, докато близо една четвърт не могат да преценят.
Това силно изразено съгласие за посоката, която следва външната политика на българското правителство. Същевременно 23,6% неопределени показват, че въпросът не е напълно консолидиращ дори при преобладаващото съгласие.
Преобладава мнението, че Украйна трябва да сключи мир с Русия, съгласявайки се на териториални отстъпки – 46,5%. Несъгласие изразяват 26,1%, не могат да преценят 27,4%. Съгласието с по-общата теза за необходимостта от дипломатически диалог (58,4%) е значително по-високо от готовността да се подкрепи конкретно условие за мир – териториални отстъпки (46,5%). Това е социологически съществена разлика между общо отношение и конкретна политическа последица.
Относно тезата на Урсула фон дер Лайен, че енергийните суровини на Русия са токсични за Европа и европейските страни трябва да се откажат от тях в дългосрочен план, българите са най-категорични. Близо две трети – 65,8% – не са съгласни с формулираната теза, докато само 12% я подкрепят. Разликата е огромна. Това е въпрос, при който има толкова ясно изразена доминираща позиция. В същото време 22,2% не могат да преценят, което отново показва наличие на значителен сегмент без категорична позиция.
Казусът с повдигането на въпроса за помилването на наркопласьора от Петрич от Илияна Йотова получава противоречива оценка от обществеността. Тук се вижда почти равнопоставено разделение на общественото мнение, без ясно изразено мнозинство. Положителната оценка за повдигането на казуса е само с 3,6% над отрицателната, а почти всеки четвърти не формира мнение. Социологически това по-скоро говори за поляризиран и чувствителен въпрос, отколкото за обществен консенсус.
Изнасянето на данни по казуса “Петрохан” по време на кандидат-президентската кампания се възприема по-различно от горния въпрос. Тук разликата между положителната и отрицателната оценка е по-осезаема – 12,6%. Все пак и тук няма абсолютно мнозинство: 43,7% смятат изнасянето на данните за уместно, докато една четвърт не могат да преценят.
Интересното тук е, че обществената реакция към двата казуса не е еднаква. При “Петрохан” одобрението за начина на поставяне на темата е по-високо, а неодобрението – по-ниско. Това подсказва, че хората правят разлика между двата случая, а не ги възприемат като едно общо предизборно поведение.
Като обобщение на данните от проучването може да се каже, че активираните ядра от привърженици на трите изявени двойки кандидати, са различни по големина. Няма признаци някой от кандидатите да привлича значима периферия. Нагласите от последните парламентарни избори се запазват и в сегашната ситуация. Хората очакват промяна на модела от последните години. Поради това според преобладаващото мнение е необходима по-скоро консолидация между изпълнителната и президентската власт, а не корективни отношения между двете.
