Днес един символ на държавническа доблест и на воински добродетели ще намери своя вечен дом в „Св. София“, каза премиерът в словото си по време на тържествената церемония по посрещането на тленните останки на цар Самуил.
По думите му не е случайно, че 60-годишните усилия да си върнем цар Самуил дават плод днес, когато неверието, безродието и разделението отново се просмукват в обществото ни. Защото днес, след 1000 години, в родината се завръщат не просто тленните останки на един от най-великите владетели, днес посрещаме неговия дух, непримиримост, неговата безпределна вяра в отечеството и заветът му да пазим България.
Ето цялото слово на премиера Румен Радев:
Уважаеми сънародници,
Скъпи братя и сестри,
Този площад помни много паради и шествия. През него тече шумната река на нашата история.
Но днес сме се събрали заедно, за да изпълним една вълнуваща мисия и един отдавна очакван дълг.
Пред нас са тленните останки на цар Самуил. Нему се падна тежката орис да брани родината в бурния ветровал на Балканския полуостров, в съседство с могъщата Византийска империя, да отстоява земите ни и на Изток, и на Запад, да понася удари в гръб, често и от своите близки.
Летописите пазят следите за величието на много български владетели. Визионерът Аспарух определил тази благословена земя за наш дом. Войнът Тервел спасил християнския Константинопол от обсадата. Свети цар Борис I Покръстител, приютил учениците на светите братя Кирил и Методий. Неговият син Симеон Велики разгърнал културното влияние на България и целия славянски свят.
Но историческата съдба, както и човешката, е изменчива. След години на възход настъпват времена на тежки изпитания. Пада старопрестолният Велики Преслав, а Самуил и неговите трима братя наследяват една осакатена и отслабена България. Великата България на Симеон угасва в сложни игри на тронове, в които междуособиците и разделението съсипват векове на държавнически градеж, военни победи и дипломатически успехи. И този урок трябва да помним!
На Самуил се пада тежката участ да прекара живота си в непрестанни войни, в отстояването на българщината, и така 40 години. Да изживее триумфа на Траянови врата и поражението при Сперхей. Да понася болката от раните редом с войниците си. След векове именно накриво зарасналата ръка ще помогне на археолозите да идентифицират тленните останки под позлатената ризница и царската плащеница на остров Св. Ахил.
Цар Самуил води изкусна дипломация, за да опази земите и живота на българите, прекарва дните си на кон, за да съхрани държавното единство на България.
Последният епизод от живота на нашия велик владетел е достоен за библейска трагедия. След поражението при Беласица през 1014 г. Самуил е ранен, а войската му пленена. Нашият цар умира при вида на ослепените си войници. Какво по-голямо свидетелство за благородство от сърцето на владетеля, което се разкъсва при страданията на своите поданици!
От тези смутни времена ни дели цяло хилядолетие.
В него погинаха много империи. България възкръсна два пъти.
Днес европейците се учим да четем историята със стремеж за принадлежност към своята родина, но и към културата, която ни радее в целия европейски континент. Затова и Европа не трябва да отваря стари рани, а да работи за мира като върховно благо.
Затова и днес изразих най-дълбока благодарност към министър-председателят на приятелска Гърция, Кириакос Мицотакис за мъдростта и куража заедно да постигнем това историческо споразумение и да върнем тленните останки на нашия цар, където е земята му. Едно споразумение, което укрепва още повече стратегическото партньорство между нашите две страни и приятелството и доверието между българския и гръцкия народ.
Благодаря на всички българи, дипломати, учени, политици, които за тези 60 години не преставаха с усилията да си върнем царя. И тези усилия показват, че когато застанем заедно зад значима национална цел, ние можем да успяваме независимо от препятствията.
Днес един символ на държавническа доблест и на воински добродетели ще намери своя вечен дом в „Света София“, там, откъдето е тръгнал. И не е случайно, че неговият гроб бе открит 1000 години след гибелта му. Едва ли е случайно, че 60-годишните усилия да си го върнем дават плод днес, когато неверието, безродието и разделението отново се просмукват в обществото ни.
Защото днес, след 1000 години, в родината се завръщат не просто тленните останки на един от най-великите ни владетели. Днес ние посрещаме неговия дух, неговата непримиримост, неговата безпределна вяра в отечеството и заветът му да пазим България.
Този акт хвърля мост през вековете, лекува всяко съмнение в общите ни духовни сили като народ и неверие в нашето бъдеще. Защото България е била и ще бъде!
Вечен покой и слава на воина и пазителя на нашия народ – цар Самуил!
Да живее България!
