Политическият некролог на президентството на Зеленски
Автор: проф. Глен Дизен, GlennDiesen.substack.com /статията е публикувана първоначално в Die Weltwoche: “Zerfall einer fabrizierten Ikone”/
През последните дни президентът Тръмп отправи остри нападки срещу президента Зеленски, призовавайки за избори в Украйна и твърдейки, че Зеленски е трябвало да приеме сделка преди две години, когато условията са били по-благоприятни. Медиите също така съобщиха, че САЩ може да прекратят споразуменията си за споделяне на разузнавателна информация, което е важно, тъй като това е война чрез посредници и Украйна не би могла да се бори с Русия без подкрепата на САЩ. Как можем да анализираме тази промяна в реториката на американския президент? Непосредственото значение все още не може да бъде определено, като се има предвид историята на Тръмп с промяна на позициите. Ако обаче се върнем назад, това смъмряне на Зеленски представлява по-широка тенденция: разпадане на изработена демократична икона.
Какво се стреми да постигне Тръмп?
Значението и последиците от тази нова тирада срещу Зеленски все още не могат да бъдат определени, тъй като Тръмп направи нещо подобно по време на известната конфронтация между Тръмп и Зеленски в Овалния кабинет на 28 февруари 2025 г.
Първата хипотеза е, че коментарите на Тръмп биха могли да отразяват по-широко стратегическо отдръпване от Зеленски в опит за по-нататъшно прехвърляне на войната на европейците. Вашингтон сякаш вярваше, че ескалацията може да сложи край на войната, като окаже натиск върху Москва, а Марко Рубио преди това изрази оптимизъм относно този резултат във връзка с 40-дневната кампания от дълбоки удари срещу гражданска инфраструктура в Русия, целяща да накара гражданското общество да усети войната. Случи се обратното, тъй като руската общественост сега вижда екзистенциалната заплаха, породена от това, което точно се счита за посредническа война на НАТО. Тъй като Русия отговори с мощна ескалация, включително морска блокада и мощни атаки срещу украинската логистична и енергийна инфраструктура, Тръмп може просто да осъзнае, че стратегията се е провалила и че войната в Украйна навлиза в своя финал. Може би е причината, поради която е време САЩ да се измъкнат от войната, или като я прекратят, или като я предадат на европейците.
Втората хипотеза е, че коментарите на Тръмп представляват просто импулсивна реакция на нетактичните коментари на Зеленски относно сделката между САЩ и Русия за дизела. Провалената война с Иран оказа огромен натиск върху Тръмп да стабилизира цените на енергията и изглежда, че той контролира ситуацията преди междинните избори в САЩ. Цялото президентство на Тръмп се основава на предпоставката, че слабото американско лидерство през годините е довело до относителния упадък на САЩ и че като силен лидер той е решението за това Америка да стане отново велика. Това, което голяма част от света интерпретира като грубо и едностранно поведение в нарушение на съществуващите норми и споразумения, за Тръмп е знак за сила: способността да действа независимо в служба на националните интереси. Пълномощник като Зеленски може да остане на власт и да се бори с Русия само с подкрепата на САЩ и следователно атаката му срещу Тръмп изискваше мощен отговор, който служи и като предупредителен изстрел за всеки друг, който си мисли, че може да оспори авторитета на Тръмп.
Третата хипотеза е, че това е просто променлива стратегия, предназначена да държи всички страни в несигурност, като по този начин укрепва позициите на САЩ в преговорите. На Зеленски и европейските лидери се казва, че американската военна и финансова подкрепа може да изчезне по всяко време, докато Русия също има стимул да прави отстъпки, преди САЩ отново да променят курса си. Да се накарат всички страни да се страхуват от алтернативата не е възможно, ако те вярват, че САЩ са блокирани в позиция, вместо да имат способността да маневрират между различните страни. Готовността на САЩ да оказват натиск върху всички страни също така засилва ролята им на посредник, което е неудобна позиция, като се има предвид, че САЩ са основният участник в подбуждането и удължаването на тази война от 2014 г. насам.
Създаването на демократична икона
Ако направим крачка назад и оценим това развитие в по-широк контекст, виждаме тенденция, при която образът на президента Зеленски като PR проект постепенно се срива. Зеленски започна политическата си кариера с мирна платформа. Той се застъпваше за зачитане на езиковите права в Източна Украйна и за постигане на мир с Русия. През 2019 г. спечели президентските избори със 73% от гласовете на такава мирна платформа, обещавайки да изпълни Минското споразумение, да открие диалог с Донбас и да сключи мир с Русия. Западните неправителствени организации очертаха червени линии срещу по-голямата част от предизборната платформа на Зеленски, а крайнодесни милиции, финансирани от САЩ, открито заплашиха живота на Зеленски, ако изпълни предизборните си обещания. В крайна сметка Зеленски се подчини и предаде собствения си демократичен мандат.
Когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г., медийното отразяване на Украйна и Зеленски се трансформира за една нощ. Чрез език и образи, списание Vogue и други издания представиха Зеленски като обсадения аутсайдер, отстояващ демокрацията и свободата. Зеленски премина от управление на център на корупция до лидер на свободния свят и маяк на демокрацията. Крайнодесните групи, които носят фашистки знаци и следват идеите на фашистките движения от Втората световна война, бяха оцветени като реформирани борци за свобода. Потискането на езиковите права, политическата опозиция, медиите и Православната църква беше защитено като необходимо за защита на украинската демокрация от руска хибридна война. Разказите за това, че Украйна е спечелила войната и е претърпяла нисък процент на жертви, бяха защитени на Запад, за да се запази обществената подкрепа за войната. Бруталните практики за наборна военна служба и „бизнесификацията“ на украинците (бел.ред. – термин, описващ мащабната трансформация на украинските граждани в чужбина от пасивни получатели на хуманитарна помощ в активни икономически субекти и предприемачи) бяха игнорирани и дори отхвърлени като опит за делегитимиране на Зеленски по молба на руснаците. Зеленски беше новият Чърчил, борещ се с Путин като новия Хитлер, и в тази борба между доброто и злото всяко критично отразяване на Зеленски бързо беше очернено като пропаганда.
Постепенното падение на Зеленски
Постепенно образът на Зеленски започна да се разпада. Авторитаризмът, корупцията, фашистките групировки, „бизнесификацията“, високите нива на жертви и други проблеми започнаха да разрушават изфабрикувания образ на обичания демократичен лидер. Когато вътрешната опозиция се появи в лицето на бившия украински министър на отбраната Михайло Федоров, италианците успяха да защитят позицията на Зеленски, като наемат Федоров за съветник в Италия. Зеленски е нужен и на Запада, за да продава наратива, че „застават с Украйна“. Докато анкетите показват, че повечето украинци искат споразумение чрез преговори, как могат европейците да оправдаят бойкота на дипломацията и вместо това да настояват за депортиране на украински бежанци, намаляване на възрастта за наборна военна служба, набор на жени или други мерки за продължаване на войната? С повтарянето на тезите на своите западни посредници от Зеленски, опосредстваната война „до последния украинец“ може да бъде продадена на западната общественост като „подкрепа за Украйна“.
Самият Тръмп носи известна отговорност. Когато първоначално критикува разширяването на НАТО като източник на войната и критикува Зеленски, това може би е било тактика за преговори. Той обаче скъса с наратива на НАТО за „непровокирано“ руско нахлуване и с чърчиловското преклонение пред Зеленски. Макар че успехът на неговите тактики за преговори остава несигурен, можем да видим, че нарушавайки консенсуса около наратива, той отвори врата, през която мнозина успяха да преминат и да критикуват Зеленски. Във война между доброто и злото мирът се постига чрез военна сила, докато дипломацията е умилостивяване. С разпадането на фабрично изработената икона на Зеленски, целият наратив за посредническата война се срива. Скоро може дори да видим декриминализация на дипломацията.
Аутопсията след президентството на Зеленски и изфабрикуването на образа му е трагедия. Зеленски се кандидатира с платформа за мир и беше пленен от онези, които се стремяха да използват Украйна като посредник за отслабване на Русия. На 27 март 2022 г., преди Обединеното кралство и САЩ да саботират мирното споразумение от Истанбул, Зеленски заяви следното в интервю за The Economist : „Има хора на Запад, които нямат нищо против дълга война, защото това би означавало изтощаване на Русия, дори ако това означава гибелта на Украйна и е с цената на украински животи.“ С падането на Зеленски може да има друг шанс за мир.
източник: GlennDiesen.substack.com
на челната снимка: Володимир Зеленски по време на интервю за The Associated Press в Киев на 9 април 2022 г., седнал на стълбището в президентството на „Банкова“, зад което са поставени чували с пясък за защита
превод и редакция: BIG5
