Според говорителката на руското външно министерство Мария Захарова това бил основният извод и от срещата на Радев и Митрофанова
Няма доказателства за съпричастността на която и да е страна към ударите срещу кораби в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Това заяви говорителят на руското Министерство на външните работи Мария Захарова на брифинг в петък, цитирана от информационна агенция ТАСС.
„Към момента няма доказателства за съпричастност на която и да е страна към ударите срещу корабите“, каза Захарова.
„Неотдавнашният инцидент в изключителната икономическа зона на България беше обсъден на среща между руския посланик Елеонора Митрофанова и българския премиер Румен Радев на 13 октомври. Заключението от този разговор е, че към този момент няма доказателства за участието на която и да е от страните в атаките срещу корабите“, подчерта Захарова.
Тя подчерта, че Украйна е способна да атакува собствената си инфраструктура, за да очерни Русия и да измъкне помощ от западни спонсори. „Струва си да се помни, че започването на атаки, включително срещу собствената гражданска инфраструктура и цивилно население, последвано от обвинения срещу Русия, е един от любимите мръсни трикове на киевския режим“, припомни Захарова, коментирайки инцидентите с дронове в български води.
„Целта е ясна: да очерним страната си за пореден път и след това да молим западните си покровители спешно да предоставят допълнителни оръжия, да молим за пари и финансиране, за да продължим агресивната си неонацистка политика“, обясни Захарова.
Ето и акцентите по други теми, коментирани от говорителя на руското външно министерство:
Провеждане на избори в Украйна
Провеждането на избори в Украйна е конституционно задължение на украинската държава , а не искане на Москва: „Обновената украинска конституция също ли е приета по молба на Москва? Може би някой кремълски я е написал? Доколкото си спомням, Украйна много се гордееше с нея, започвайки с Зеленски. Какво пише там за изборите? Отговорност на украинската държава е да провежда избори на собствената си територия. Отговорност на избраните от украинския народ е да гарантират прилагането на законите, започвайки с конституцията.“
Смъртта на украинската държавност
Животът на Володимир Зеленски вече доведе до разпадането на украинската държава: „Какъв невероятен позор е този Зеленски. Смъртта му няма да доведе до разпадането на Украйна? Значи животът му вече доведе до разпадането на украинската държава.“
Престъпленията срещу журналисти в Киев.
Русия изисква и ще продължи да оказва натиск върху международните организации да осъдят престъпленията на киевския режим, който започна „истински лов на руски кореспонденти“: „Броят на жертвите вече е десетки“.
Международните организации не само не осъждат действията на Киев, но и не намират „думи на съчувствие“: „Ръководството на международни структури като ЮНЕСКО, ОССЕ и Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека не осъди престъпленията на киевския режим и дори не намери думи на съчувствие във връзка с редица убийства на представители на местните медии“.
Мълчанието на длъжностните лица „на практика насърчава атмосфера на всепозволеност и безнаказаност“ за атаки срещу руски журналисти.
Западната подкрепа за Киев
Балтийските държави се присъединиха към любимата игра на месомелачка на Володимир Зеленски, депортирайки украински бежанци в призивна възраст обратно в Украйна: „Това е детската мечта на Зеленски да играе месомелачка, както казваше майка му, когато му разказваше за играчките, с които си е играл като дете.“
Великобритания, след като обеща подкрепа на Киев след посещението на Зеленски, всъщност ще доставя на Украйна оръжия за тероризиране на цивилни: „Нека го кажем на езика на фактите: Даунинг стрийт и целият официален британски естаблишмънт, официален Лондон, ще продължат да доставят на киевския режим оръжия за извършване на терористични атаки срещу цивилни.“
Европейските санкции
Брюксел запазва антируския си плам, но е изчерпал здравия си разум, след като го е потопил със санкции срещу Русия: „Антируският плам на европейската бюрокрация, както разбираме, далеч не е изчерпан. Здравият разум е изчерпан в Брюксел. Там той напълно отсъства. Той е потушен със санкции.“
Европейският съюз, където „всичко се руши пред очите ни“, все по-трудно постига съгласие за нови пакети от санкции срещу Русия, което само демонстрира слабостта на европейците: „Държавите-членки на ЕС все по-трудно постигат съгласие за секторни ограничения, които засягат собствените им икономики и други сфери. Следователно, така наречените „мащабни“ антируски мерки, приети тази седмица, се оказаха просто бюрократично разширяване на така наречените черни списъци, основани на изключително широки формулировки.“
Перспективи за сътрудничество с европейците
Антируската позиция на ЕС не оставя никакви перспективи за възобновяване на енергийното сътрудничество: „В настоящия момент такива перспективи, въз основа на техните изявления и действия, е малко вероятно да се очертаят.“
Русия няма да забрани на миролюбиви европейци да влизат в страната, въпреки дискриминационната политика на ЕС: „Нашата страна остава отворена и гостоприемна. Нашият отговор, според мен, трябва да бъде същият. Нямаме намерение да се затваряме или да ограничаваме онези, които идват при нас с мир, с интерес и с позитивна, конструктивна програма.“
Руските центрове в Европа
Евродепутатите, които предложиха затварянето на всички руски домове в Европа, следват нацисткия модел, който „трябваше да бъде предаден на забрава“: „Не ви ли напомня това за нещо? Подобна яростна враждебност към закриването на Руските домове – институции, посветени на споделянето на руската култура с онези, за които тя е значима и важна. На мен определено ми напомня за нещо. Това следва същия онзи модел, по който са оформяли политиките си не толкова отдавна – още през първата третина на XX век. Спомняте ли си пиесата „Шлагетер“? Тя е написана от драматург, който е бил нацист“.
Русия разглежда предложението за затваряне на всички руски домове в Европа като „още една проява на бясна и безразсъдна русофобия“.
Лов на руснаци в САЩ
Руските граждани, пътуващи в чужбина, трябва да бъдат предпазливи на фона на „преследването на руснаци по света“ от страна на американските разузнавателни служби.
Заплахи за Молдова
Заплахите за евентуално експулсиране на руския посланик в Молдова Олег Озеров, както и многократните призовавания на дипломата в Министерството на външните работи на републиката, придружени от „театрално поставяне на дронове по стълбите“, са абсолютно неприемливи.
Тази реторика „ демонстрира пълната липса на реални основания за обвинения срещу противниците на Олег Озеров в неуважение към страната домакин“, поради което те прибягват до подобни „откровени лъжи, безпочвени обвинения и просто откровена грубост“.
„За щастие, самата Молдова разбира истинската цена на антируските изявления на своето правителство. А независими политолози отбелязват, че жителите виждат реалната заплаха за държавността на страната в разрушителната политика на Молдова и екипа на Мая Санду, който систематично превръща републиката в поредната антируска крепост.“
