А българската политика се дави в системна антиселекция
Язък за снимката на Кирето с Помпео. Той няма да е част от новата администрация на Тръмп. Поздравил човекът Републиканската партия, все едно че Тръмп е някакво чуждо тяло на републиканците. Вместо да се смирят малко, пепейците продължават да вирят носове, да поставят условия. Правят санитарен кордон около някой, на когото предоставиха властова легитимност в собственото си правителство, когото умоляваха за подкрепа и на когото са предлагали взаимност за окончателното изтласкване на Борисов от властта (по думите на самия Пеевски). Изявлението на Пеевски в тази посока целеше не само да им напомни, че са неспособни за успешна политическа стратегия, но и да напомни на Борисов да не прибързва, ако планира остри завои. Проблемът на Борисов с Пеевски и на Пеевски с Борисов е, че единият е с огромен политически опит и усет за гъвкавост и партийно самосъхранение, а другият е брутален, лишен от техниката на политическа мекота, лишен от търпение за дълга игра, и същевременно притежаващ сила за разрушение и безцеремонно налагане на волята си, които парализират опонентите му, а също и приятелите му. Пеевски притежава много качества, свързани със силата да постига желаното, включително бърза решителност, но има и един фундаментален дефицит – няма спирачка. Трябва да умееш да спираш, ако се налага, да изчакваш, ако се налага, да променяш тактиката, ако се налага, да си любезен и понякога послушен, ако се налага, да умееш да слезеш по стълбите, ако се налага, да разбираш кога трябва да отстъпиш или да освободиш пространство, ако се налага, да предвиждаш докъде можеш да стигнеш по мрежите на зависимостите и парите, и откъде по-нататък се изисква да взаимодействаш с хора на основата на интелигентността, идеите и таланта. Защото това, което материята създава без силата на невидимата енергия, се разрушава, то е нестабилно. А това, което хората, притежаващи интелигентен ум и цветен продуктивен дух изграждат, то е отворена врата към бъдещето. Може да звучи като схоластика, но не е. Това е уравнение, инженерен проект на човешкия свят. Селекцията на различен вид интелигентност движи света напред, АНТИСЕЛЕКЦИЯТА е къса писта, водеща до катастрофа и дееволюция. А българската политика се дави в системна антиселекция.
