Празникът Сирни заговезни – известен още като Прошка, Поклади или Прошкина неделя – се празнува тази неделя, 2 март.
Той винаги се пада 7 седмици преди Великден и е точно една седмица след Месни заговезни, като на следващия ден започват великденските пости.
По традиция младите семейства на този ден ходят на гости при родителите си, кръстниците, по-възрастните роднини и кумовете. Младите обикновено молят за прошка, като произнасят думите: „Прощавай, мамо/тате/бабо/дядо…“, на което възрастните отговарят с любезни формули като: „Простено да ти е, и от мен, и от Бога“ или „Просто да ти е, Господ да прощава.“ Освен това, обичаят включва и извинения към близки и приятели за провиненията, допуснати през годината – не само между съпрузите, защото е известно, че след ден може отново да се скарат.
На традиционната вечерна трапеза за Сирни заговезни не се слагат месни ястия, а се предлагат риба, масло, яйца, мляко, сирене и други млечни продукти, както и баница със сирене, праз лук или кисело зеле.
Един от най-обичаните ритуали на празника е обичаят „амкане“ или „хамкане“, който се извършва след вечерята. За изпълнението му се сварява яйце или се приготвя халва или сирене, завързани с конопен конец. Този предмет се закача над трапезата, а всеки гост, когато яйцето се насочи към него, трябва да го хване с отворена уста. Според вярванията, който успее да го захапе, ще бъде най-здрав.
В неделя се палят огньове – наричани и „клади“. След като огньовете прегорят, хората ги прескачат за здраве, а около тях се събират, за да танцуват и пеят песни. Заради тази традиция празникът често се нарича и Поклади. В някои региони на България също се спазва обичайът с оратници (или огруглици) – факли, изработени от слама, които всеки стопанин завърта около главата си, за да прогонва злото от дома си.
