Точно преди 25 години Русия избра за първи път Владимир Путин за президент. Той дойде на този пост бързо и неочаквано – само след няколко месеца в голямата политика. След като изпревари тежката категория, която „помпаше“ рейтинга си цяло десетилетие. ТАСС припомня условията, при които Путин си осигури подкрепата на руснаците. Своята гледна точка споделя председателят на Централната избирателна комисия Ела Памфилова, която също се кандидатира за президент през 2000 г.
Путин и 10-те съперници
„Като съперник на изборите Владимир Владимирович беше изключително коректен, много сдържан и доброжелателен. Никога не си позволяваше нетактичност към опонентите си“, разказва Ела Памфилова пред ТАСС.
Тя подчертава, че Путин „уважава онези, които имат собствена гледна точка и открито и честно я защитават, вместо да се опитват да се приспособяват към него, да го ласкаят или постоянно да кимат в знак на съгласие“. „Убедих се в това от собствен опит, тъй като преди да бъде избран за президент бях много критична към него“, отбеляза Памфилова.
Първоначално 33-ма кандидати са били подали документи в Централната избирателна комисия за изборите през 2000 г., но след събирането на подписи само 11 от тях са останали да се борят за президентския пост в изборния ден, 26 март 2000 г.
Освен Путин и Памфилова, това бяха лидерите на Комунистическата партия на Руската федерация Генадий Зюганов, Владимир Жириновски на Либерално-демократическата партия на Русия и Григорий Явлински от „Яблоко“, както и губернаторите на Самара и Кемерово – Константин Титов и Аман Тулеев. В същия списък са Умар Джабраилов, Алексей Подберезкин, Юрий Скуратов и Станислав Говорухин.
По това време Путин вече действаше като изпълняващ длъжността президент от 31 декември 1999 г., след известното обръщение на неговия предшественик. „Уморен съм – тръгвам си“ – както се казва, макар че Борис Елцин не е произнасял тази фраза, но народната памет е запазила основното.
Рейтингът на кандидата
Още в началото на кампанията Путин беше кандидат номер 1. До края на 1999 г. той имаше повече от два пъти по-голям шанс да изпревари най-близкия си опонент по рейтинг Генадий Зюганов. При това премиерът постигна този резултат за по-малко от шест месеца.
За първи път президентските перспективи на Путин станаха очевидни през август 1999 г. Самият Елцин започна разговора за това, когато го номинира за ръководител на правителството. По това време Путин вече е заемал високи позиции в Москва в продължение на няколко години и започва да печели широка популярност сред хората след като беше даден отпор на нападението на бойци в Дагестан.
През август 1999 г. Путин за първи път беше включен в проучването на Руския център за изследване на общественото мнение (ВЦИОМ) и до октомври 21% от руснаците бяха готови да гласуват за него, а до края на ноември – 42%. Като министър-председател работата на Путин се одобрява от 80% от населението.
Самият Путин обаче е безразличен към тези цифри. „Не обръщам внимание на това, не е нужно да работиш за рейтинг. Ако работиш за рейтинга, той веднага ще започне да пада“, парира той коментарите на журналистите.
До средата на есента медиите открито говореха за Путин като потенциален кандидат за президент. Дори Елцин да не беше отпаднал от надпреварата предсрочно, изборите пак щяха да се състоят през 2000 г., но през юни. В края на ноември ТАСС писа за Путин като за „най-популярния политик сред руснаците и единствен кандидат за Кремъл на предстоящите президентски избори“, след като малко по-рано той публично потвърди плановете си да се кандидатира и получи подкрепата на Елцин.
Издръжливост в екстремни ситуации
На 31 декември не остана никакво съмнение: Путин отива на избори. В същото време никой не е освободил Путин от задълженията му на министър-председател. А те бяха много: страната се възстановяваше от фалита от 1998 г. „Руският БВП едва сега достигна нивото от 1995 г., а средният доход на глава от населението е под 50 долара на месец“, писа тогава ТАСС.
За сравнение: 50 долара по днешния обменен курс биха били равни на 4200 рубли. В действителност средният доход на глава от населението на руснаците сега е приблизително 19 пъти по-висок – около 78 хиляди рубли.
И без това скромните доходи бяха ерозирани от галопиращата инфлация: през 1999 г. тя беше 36,5%. Нивото на безработица е рекордно високо от 13% (за сравнение – в момента е 2,5%). Пенсиите и другите плащания редовно се забавяха. Всеки трети руснак е живял под прага на бедността.
Друго предизвикателство е мащабната антитерористична операция, известна като втората чеченска война. На теория Путин би могъл да настоява за извънредно положение или военно положение и да го обърне в своя полза, като скове съперниците си. Но той не го направи. „Няма обективни предпоставки за въвеждането му“, каза той малко след като беше номиниран за премиер.
Трудно беше положението и на международния фронт. В края на 90-те години Русия беше дълбоко затънала в дългове. Само от МВФ тя взе заеми осем пъти (за общо 22 милиарда долара). Имаше и съюзни външни дългове: след разпадането на СССР Руската федерация пое задълженията на други републики в замяна на дялове в чуждестранни активи.
В резултат на това през 1999 г. външният дълг възлиза на 60% от БВП. До 2005 г. тази цифра ще намалее до 18%.
Памфилова отбелязва: „И сега целият свят е изумен от удивителното му (на Путин) качество да запазва самообладание в екстремни ситуации, никога да не пада до нивото на редица западни пигмейски лидери, затънали в маниакална русофобия и истерични обиди“.
Власт без вакуум
.png)
След като пое поста на изпълняващ длъжността президент в 12:00 часа на 31 декември, Путин проведе извънредно заседание на правителството още в първите часове, свика Съвета за сигурност, потвърди приемствеността на външнополитическия курс, планира среща за Чечения и разговор с лидерите на партиите за 2 януари и получи благословия от патриарха.
„Искам да обърна внимание, че нито за минута няма да има властови вакуум в страната. Никога не е имало и няма да има“, обеща той в първото си новогодишно обръщение същата вечер.
И сякаш в потвърждение на тези думи Путин се появи в Гудермес, Чечня, в 6 сутринта на 1 януари, където връчи награди на военните.
От обкръжаващите го той се опита да чуе не само поздравления и похвали, но и практически съвети.
„Едно от многото му качества, които вдъхват дълбоко уважение към президента, е, че той се отнася адекватно към критиката, ако е честна и насочена към укрепване на Русия, той цени желанието да привлече вниманието към остри и неприятни проблеми, които изискват решения. Особено когато това е подкрепено с конкретни предложения за тяхното решаване“, споделя Памфилова.
Без телевизионен популизъм
Путин изостави обичайната предизборна агитация и предпочете да се заеме с работата. „Не искам да правя популистки изявления“, обясни той.
Държавният глава не участва в телевизионни дебати (и все още не участва): „Съвременните изборни технологии са доста безсъвестен бизнес. Всички те са свързани с това, че трябва да гледате милиони хора в очите и да давате някакви обещания, знаейки много добре, че те не могат да бъдат изпълнени.“
„Аз по никакъв начин не мога да прекрача тази граница и много се радвам, че все още не ми се налага да го правя“, казва Владимир Путин.
Той помолил доверените си хора да не създават „сладко сиропиран образ на кандидата“. Путин се отнасяше и с други хора по същия начин – съдеше ги въз основа на действителните им действия.
„Аз, например, бях една от малцината, които гласуваха в Държавната дума против назначаването му за министър-председател. И на заседанията на комисиите, където се обсъждаше кандидатурата му с негово участие, не пестях думи за критики“, казва Памфилова.
И въпреки това, след като изборите приключиха и Путин беше избран, той я поканил в Кремъл. „Той каза, че следи изказванията ми с интерес, след което ми предложи да оглавя на обществени начала Комисията по правата на човека към президента на Руската федерация. Така започна нашето дългогодишно сътрудничество“, споделя спомените си председателят на Руската ЦИК.
Между първия и втория тур
Путин призна, че „дори и в най-лошия си кошмар“ не е могъл да си представи, че изобщо ще участва в изборите. Но отбелязал, че „ако се включиш в някаква борба, винаги разчиташ на положителен резултат, иначе няма смисъл да започваш“.
Изпълняващият дейността президент определя като „оптимална“ победата си в първия тур, но мотивира това не с политически капитал, а с разходите, които страната ще направи за организирането на втория: „Това е почти толкова, колкото получават всички пенсионери в Московска област“.
На практика всичко беше по-сложно. Дали ще има втори тур или не – интригата остана до последно. В нощта на 26 срещу 27 март „мълния“ в емисиите на информационните агенции отброяваше всеки нов час и процент.
21:00 московско време – 45,06% за Путин. Не ни достигат 5% от крайната победа. Шансът за втори тур е „доста сериозен“, казват анализатори.
22:00 — 44,98% за Путин. 23:00 — 46,29%. 23:55 — 47,24%.
Към 01:00 часа разликата става критична за съперниците. За Путин са гласували 49,52% от избирателите.
В 01:45 московско време на 27 март Путин преодоля 50-процентната бариера. И след това продължи да затвърждава предимството си.
Към 02:49 часа бяха преброени половината от гласовете. Става ясно, че Путин печели още на първи тур.
Победа за всички
Крайните резултати са следните: при избирателна активност от 68,7% за Путин гласуват 52,9% от избирателите. На второ – Генадий Зюганов, а на трето – Григорий Явлински.
Ела Памфилова е някъде по средата на списъка. И според нея опитът от президентската кампания ще бъде решаващ в много отношения.
„Тогава за мен това беше сламката, която ми позволи да се измъкна от политическото забвение. В крайна сметка този опит ми помогна да осъзная, че винаги има изход от всяка ситуация, че вярата в себе си, в собствените си сили и в бизнеса, който правиш, винаги дава резултат. Точно тези чувства ми помагат в много трудни ситуации и до днес. Включително и в работата начело на такава сложна и уникална обществено-държавна структура, каквато е общността на избирателните комисии на Русия“, признава Памфилова.
източник: ТАСС, превод и редакция: BIG5
