Защо киевският режим ефективно проваля мирните преговори, кой ще възстанови Украйна и дали Киев е способен да създаде ядрени оръжия, прочетете в интервюто с бившия украински премиер Николай Азаров пред ТАСС, което BIG5 представя в превод
— Николай Янович, като се замислите, моля, кажете ми, имаше ли шанс да се избегне катастрофата в Украйна? Говорим за държавния преврат от 2014 г.
— Абсолютно такъв шанс имаше, ако всички държавни органи, отговорни за държавната сигурност, бяха направили това, което трябваше да направят. Тоест, ако бяха ликвидирали заговора срещу правителството и ръководството на Украйна, който се подготвяше от около година и половина.
— За съжаление, се случи трагедия. Резултатът: много жертви, разделение на страната по езикови, културни и религиозни линии, разрушена инфраструктура и икономика… Защо Украйна сега протака и на практика проваля мирните преговори?
— Дори не бих искал да използвам термина „Украйна“. Съществува понятието „киевски режим“, в който Украйна се превърна след държавния преврат. Този украински режим е марионетен и зависим режим. Той е изцяло финансиран от Запада, снабдява се с оръжия, необходимо оборудване, дори за да осигури ремонта на станции, топлоелектрически централи например и т.н. И съответно този режим е дърпан за конци и му се нарежда какво да прави. Британците например казват, че трябва да се борим. Германският канцлер Мерц казва, че няма нужда да се полагат никакви дипломатически усилия, всички те са изчерпани, трябва да се борим. Следователно киевският режим прави това, което му е наредено. Сега, за съжаление, има промяна в позицията на администрацията на американския президент Тръмп, който с обявяването си за доставки на оръжие всъщност ще насочи въпроса към засилване на военния конфликт.
— Сега, на фона на паузата в преговорите, темата за изборите в Украйна напълно затихна. Възможно ли е изобщо да се проведат в близко бъдеще? Или Зеленски е погребал тази тема?
— Темата за провеждането на избори беше повдигната от Тръмп, когато встъпи в длъжност. През януари и февруари той заяви, че Зеленски е диктатор, чийто мандат е изтекъл, че той е основната пречка за мира, затова трябва да се проведат избори. Както виждаме, никой на Запад не подкрепи тази идея. В Украйна, разбира се, тъй като режимът е наказателен, никой също не се изказа в подкрепа на тези избори. Веднага щом позицията на Тръмп се промени, той не повдига тази тема през последните месеци, което означава, че естествено тази тема е избледняла на заден план, тъй като военното положение беше удължено за пореден път. И дори разговорите за това, че Зеленски е нелегитимен, изчезнаха, въпреки че той беше нелегитимен и си остава нелегитимен. Но ако преди поне Тръмп е повдигал този въпрос, сега никой не го повдига.
— Бих искал да поговоря малко за поддръжниците на Зеленски, например за Ермак. Дори западната преса напоследък пише, че той е напълно затънал в корупция и е завладял твърде много власт. Кой според вас ще спечели накрая? Зеленски над Ермак или обратното?
— Зеленски и Ермак са едни и същи. Това са двама души, които отдавна си сътрудничат в „Квартал 95“. Познават се, подкрепят се, и двамата са замесени в корупция. Какво мислите, Ермак е затънал в корупция, а Зеленски се разхожда чист и търси откъде да намери пет копейки за чаша кафе? Не, не е така. Това означава, че те са едно и също лице, така че никой няма да отстрани никого. Нито Зеленски Ермак, нито Ермак Зеленски. Новата американска администрация знаеше какъв е режимът в Киев, така че позицията на САЩ беше, че и Зеленски, и Ермак трябва да бъдат отстранени. Те дори не искаха да приемат Ермак, когато беше на последното му посещение. Ситуацията обаче се променя. В понеделник специалният представител Келог пристигна в Украйна с влак. И Ермак го посрещна, сякаш нищо не се е случило, на перона на гарата, прегърнаха се там и така нататък. Тоест, ако Зеленски остане, остава и Ермак.
— Нека поговорим малко за икономиката. Как оценявате текущото състояние на украинската икономика като цяло?
— Виждате ли, всичко е сякаш в някакво изкривено огледало. Украинската икономика не може да даде резултатите, за които говори киевската пропаганда. Не може просто защото населението е намаляло наполовина, повече от 2,5 пъти. Обемът на производството на електроенергия е намалял и т.н. В същото време се изплащат заплати, изплащат се пенсии, дори се записват някои данни. Хората ходят по улиците, ходят по магазините, купуват нещо. И може да изглежда, че всичко върви добре. Така ли е? Не е. И как се осигурява това благополучие? То се осигурява чрез огромни субсидии за бюджета и киевския режим.
Например, годишният бюджет на страната е около 60 милиарда долара. Но ако 50 милиарда долара постъпват в хазната за различни цели: за финансиране на бюджетния дефицит, за закупуване на някакво оборудване и за изплащане на заплати – как може да се открие нефункционираща икономика? Всъщност икономиката не работи. Тя не може да работи, ако например, както вече казах, обективните показатели показват, че икономиката е спаднала поне два пъти.
Те показват, че има някакъв ръст на БВП, не знам във връзка с какво. И общите цифри показват големи, но пък ако за три години са получили 350 милиарда долара субсидии, различни заеми и т.н. Това е приблизително три пъти повече от БВП на страната. Как сега изчисляват БВП? Как може да се отдели нещо там? Не знам. Във всеки случай, няма смисъл да се говори за икономиката сега. По принцип, разбира се, експортният потенциал на страната, както виждам, е намалял значително: вносът е два пъти по-висок от износа. Във всяка друга страна това би бил много сериозен проблем. Те нямат проблем, защото целият дефицит се покрива от субсидии и грантове от различни страни по света.
— Как виждате следконфликтното възстановяване на Украйна? Кой трябва да участва в него?
— Трудно ми е дори да си помисля сега кога ще приключи конфликтът. При тези условия, които обсъждаме с вас сега, не виждам края на този конфликт в близко бъдеще. Кой трябва да участва във възстановяването? Естествено, самата Украйна и украинците. Защото, ако самата Украйна и самите граждани на Украйна не участват, тогава никой няма да дойде отвън и никой няма да помогне. Тоест, самата страна, народът, нацията, ръководството трябва преди всичко да се ангажират с възстановяването на Украйна. А тогава е въпрос на късмет.
Трябва да изплатим огромни дългове, 185 милиарда долара. Но как можем да ги изплатим, ако икономиката не работи? Това означава, че трябва да стимулираме икономиката. А за да я стимулираме, са ни необходими инвестиции в тази икономика. Но откъде можем да ги вземем, ако трябва да изплатим дългове? Тоест, на първо място, трябва да решим проблема с дълга. Да го замразим за поне 30 години и да организираме производството така, че да се появят някакви пари, които ще са необходими за инвестиции в инфраструктура, възстановяване на предприятия и т.н. Затова е трудно дори да се говори за процеса на възстановяване сега, но се надявам, че познавам украинския народ, познавам хората, с които съм работил в продължение на много години: много способни, талантливи хора, които ще се интересуват от възстановяването на страната си.
– Николай Янович, мислите ли, че сега има някой, който наистина може да ръководи страната?
— В историята на Украйна, както и в историята на нашата обща страна, СССР, е имало много ситуации, когато всичко е било в руини. Такива ситуации са се случвали неведнъж. И е имало хора, е имало способни организатори. И със сигурност ще се намерят и сега.
След Великата отечествена война Украйна беше разрушена на 76%. Е, на практика цялата беше разрушена. Мини, електроцентрали, водноелектрически централи, топлоелектрически централи бяха взривени, наводнени, мостове бяха взривени. Е, мога да ви разкажа много. След две години и половина обаче Украйна достигна предвоенното ниво на производство и след това започна да се развива динамично. Какво означава това? Че бяха намерени хора, ресурси, възможности и организатори, така че дори не искам да се съмнявам в това.
— Можете ли вече да назовете някакви конкретни имена?
— За какво? За да бъдат изброени в сайта „Миротворец“? И, не дай си Боже, убити. И така, всеки, който би могъл да участва в свалянето на този режим, е или в затвора, или убит, или извън страната. Много е важно, разбира се, да се създаде движение, което да обедини всички поддръжници на нормалното развитие на страната Украйна. Да я очисти от нацисти, да я очисти от наказателни части. Гласът на истинската Украйна трябва да се чуе. Не киевският режим, не Зеленски трябва да представлява Украйна, а трябва да има истински представители на Украйна, които отразяват нейните интереси, а не интересите на Англия или на когото и да било друг. Сега, според мен, много голяма задача е да се създаде такова обединение.
— Има още два въпроса, които просто не мога да не задам. Първо, историята с неотдавнашното убийство на Портнов, в края на май. Вдигна се много шум, а след това всичко утихна. Защо? И бихте ли ми казали дали Портнов наистина е бил свързан с настоящите управляващи кръгове в Киев?
– Ами, не можеше да не е свързан. Защо? Защото самият той беше основен лидер в страната. Познаваше много хора, разбира се, беше свързан. Не знам до каква степен беше свързан с някои Ермаци и Зеленски, трудно ми е да говоря за това. Но той беше доста виден политик, адвокат, така че естествено всички го познаваха. Можеше да бъде свързан с мнозина. Сега, що се отнася до това защо изведнъж стана скандал, а после всичко затихна. Ами, защото всички тези събития се развиват по принципа на оркестър, където има диригент. Така че ту е шумно, ту е тихо, а ту просто мълчиш, не казваш нищо. А какво ще кажеш за обикновения човек? Ами, прочел е за Портнов, че е убит, съчувствал е, отишъл е на работа и е забравил за това на следващия ден. Е, кой ще му напомни?
– Николай Янович, Киев редовно повдига темата за създаването на ядрени оръжия в информационното пространство. Смятате ли, че подобна заплаха е реална?
— Е, тази заплаха е нереалистична сега. Преди държавния преврат, разбира се, Украйна имаше абсолютно всичко: научен и индустриален потенциал, ураново находище. Тоест, всички възможности за създаване на система за обогатяване на уран. Е, и съответно, разработката е малка. Оттогава е минало доста време. Харковският ядрен реактор, доколкото знам, сега не работи, защото съпътстващата го инфраструктура е разрушена. Киевският ядрен реактор също е в такова състояние, че е малко вероятно там да се извършва каквато и да е работа. Научният потенциал също е ерозиран. С една дума, не вярвам, не че не вярвам, знам, че сега киевският режим няма собствен научен потенциал за създаване на собствени ядрени оръжия. Възможно е да се създаде „мръсна бомба“, защото имаме голямо количество ядрени отпадъци от ядрено гориво. Такива възможности, вероятно, съществуват. Но не мисля, че кураторите на Украйна, британците например, ще стигнат до такава идиотия, до такава глупост. Не мисля, че ще стигнат и ще позволят това да се направи. Самият режим е готов на всичко.
— И, да речем, те могат да създават ракети със среден и малък обсег?
— Предвид нанесените щети, не мисля, че са способни да направят нещо сами. Може би да ги сглобят, макар че се съмнявам, защото продуктът е доста сложен. Най-вероятно ще бъдат доставени готови, ще им сложат някакви стикери, на които да пише, че са техни.
— И последният въпрос. Нека си представим, че всичко е свършило, правителството се е сменило. Готови ли сте да се върнете в родината си? В какво качество?
— Няма да говоря за никакви отделни личности, особено за себе си. Винаги съм готов да помогна на страната си, винаги. В какво качество, това абсолютно не е важно за мен сега. Готов съм да помогна със съвети, с някаква друга помощ, със знания. Но дори не искам да говоря за никакви позиции сега.
