Икономистите Михаил Кръстев и Даниел Василев са на мнение, че трябва да свием разходите си
Годишната инфлация за юни е 4,4%, а месечната – 0,4%. Това показват данните на Националния статистически институт.
„Не мисля, че има нещо притеснително. Инфлацията за последните 5 години е 40 процента. Ако досега не сме се притеснили, сега при укротяване на инфлацията ли ще започнем да се притесняваме…“, коментира икономистът Михаил Кръстев в студиото на Bulgaria ON AIR.
Според него изкуствено сме свели инфлацията под необходимото ниво, за да влезем в Еврозоната, и това не е тайна за никого.
„При малката потребителска кошница имаме над 4 процента ръст. В нито един момент инфлацията не е спирала да бъде проблем за българската икономика. Ако през 2020 г. сте имали 100 лева, през 2025 г. може да пазарувате с тях неща за 60 лева“, подчерта Кръстев.
По думите му в политиката на ЕЦБ се наблюдава илюзорно успокояване и създаване на нови условия, пораждащи инфлационна криза: „Не можем да очакваме трайно намаляване на инфлацията“.
„Ако гледаме данните за индекса на потребителските цени, инфлацията е над два пъти по-висока от тази в Еврозоната през юни. И над 50 процента по-висока спрямо хармонизирания индекс. БНБ излезе с ревизирани прогнози за БВП и инфлацията през следващите години. БНБ прогнозира значително по-висока от очакваната инфлация през 2026 и 2027 г.“, заяви на свой ред икономистът Даниел Василев.
Той прогнозира, че ще станем свидетели на бакалско преизчисляване на цените с приемането на еврото, а инфлацията у нас ще остане доста по-висока от средната за Еврозоната.
Ако подобен темп на нарастване от 0,4% месечна инфлация се задържи, това е нов удар върху доходите и спестяванията ни, алармира гостът.
Разходите ни са много повече от приходите
Василев отбеляза, че е много популярно да се говори за засилени проверки.
„Това да хванеш, че някой в курорт не е издал касова бележка, не ни решава приходните, разходните и инфлационните проблеми. Дори БНБ признава, че може да има ситуации с тласък на цените. Общата инфлация при храните надхвърли 10 процента на годишна основа. Най-уязвимите потребители дали са имали 10 процента увеличение на доходите, съмнявам се“, каза още икономистът.
По думите му досега сме спазвали някаква бюджетна дисциплина, „въпреки че 3 дефицит е гигантски дефицит“.
„Това не е устойчив модел. Проблемът е бюджетният дефицит. След влизането в Еврозоната публичните разходи биха имали тласък. Ще има силен тласък на кредитирането. Има инжектиране на средства в икономиката“, смята Василев.
