На 2 август (20 юли по стар стил) 1903 г. започва Илинденско‑Преображенското въстание, организирано от Вътрешната македоно‑одринска революционна организация (ВМОРО) в опозиция на Османската империя. Трагичната епопея е кулминацията на национално‑освободителното движение на България в Македония и Одринско.
След репресивните мерки и горещата ситуация при Горноджумайското въстание през 1902 г., напрежението в региона нараства. На конгреси в Солун (януари 1903) и Смилево (май) ВМОРО решава за едновременен взрив на действия в Македония и Одринско – на 2 август въстанието започва в Битолския окръг, а на 19 август – Преображение, в Одринско.
В първите дни въстаниците освобождават град Крушево и обявяват Крушевската република (4–12 август), която обединява всички етнорелигиозни общности – българи, власи и гъркомани . Одринското въстание пък създава Странджанска република, която просъществува 26 дни. Въстаници (около 26 000 души) водят около 150–239 сражения срещу османска армия от над 350 000 воини.
Отоманската власт реагира с жесток бой – над 200 села са опожарени, над 4 600 цивилни загиват, около 12 000 къщи са унищожени, повече от 30 000 души намират убежище в България. Въстанието е потушено до средата на септември 1903 г.
Илинденско-Преображенското въстание е отразено в над 8200 статии на западноевропейския и американския печат, в които се споменава хиляди пъти, че е вдигнато от българите в Македония и Южна Тракия, описва се героизма на българските въстаници, изгорените български градове и села, изнасилени български жени и девойки, зверски убити деца и български свещеници, като не се споменава за дори един участник с „македонско“ национално самосъзнание.
Макар и краткотрайно и военен неуспех, въстанието оказва силно международно влияние – в резултат се разработва Мърцщегският план за реформи и външна намеса. То остава символ на стремежа към свобода и самочувствие на българите в региона и се превръща в критичен момент в тяхната национална идентичност.
В литературата и културата – в творби на Пейо Яворов и Димитър Талев – Илинден оставя отпечатък като знак на безкомпромисната воля на българите.
Публикуваме откъс от „Хайдушки песни“ на Пейо Яворов:
На Гоце Делчев
I
Ден денувам — кътища потайни
нощ нощувам — пътища незнайни;
няма тато, нито мама —
тато да ругае,
мама да ридае…
Леле моя
ти Пирин планино!
Море черно
цариградско вино.
С враг врагувам — мяра според мяра,
с благ благувам — вяра зарад вяра;
нямам братец, ни сестрица —
братец да ме хвали,
а сестра да жали…
Леле моя
сабя халосия!
Море люта
одринска ракия.
Бог богува — нека си богува,
цар царува — века ли царува?
Нямам либе, първа обич —
мене да очаква
и да ме оплаква…
Леле моя
пушка огнебойка!
Море тънка
солунска девойка.
…
IV
Сън сънуваш, ой нерадост,
опустяла младост,
гроб в усоя, гроб сирашки
под шумата гъста.
И на гроба, ой нерадост,
опустяла младост,
кръстоклоне — кръст юнашки,
и пиле на кръста.
Заран пиле, ой нерадост,
опустяла младост,
пей, нарежда как сирака
сирашки е минал.
Вечер пиле, ой нерадост,
опустяла младост,
пей, нарежда как юнака
юнак е загинал.
Сън сънувах, ой нерадост,
опустяла младост,
сън сънувах, сън прокоба —
сънувах си гроба…
