Настъпи моментът, в който България трябва ясно да обяви какво място иска да заеме в историята. Следователно тук става дума и за нашата отговорност към поколенията, които ще живеят с последствията от този избор“, пишат в писмото си до президента Румен Радев, премиера Росен Желязков и външния министър Георг Георгиев български общественици, историци и граждани
Български общественици и граждани поискаха българската държава да вземе позиция за геноцида в Газа. Страната ни липсва в съвместното изявление на външните министри на 25 държави, 22 от които от Европа, в което се настоява войната в Газа „да приключи сега“ и Израел да спазва международното право.
Сред подписалите се липсва името на българския външен министър. Документът обаче е подкрепен от негови колеги от: Австралия, Австрия, Белгия, Канада, Дания, Естония, Финландия, Франция, Исландия, Ирландия, Италия, Япония, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия, Полша, Португалия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство. Сред подписалите се е и еврокомисарят по въпросите на равенството, готовността и управлението на кризи.
„Настъпи моментът, в който България трябва ясно да обяви какво място иска да заеме в историята. Следователно тук става дума и за нашата отговорност към поколенията, които ще живеят с последствията от този избор“, пишат в писмото си до президента Румен Радев, премиера Росен Желязков и външния министър Георг Георгиев български общественици, историци и граждани.
Ето пълният текст на писмото:
Позиция на български общественици, културни дейци и граждани относно геноцида в Газа
До
Г-н Румен Радев
Президент на Република България
Г-н Росен Желязков
Министър-председател на Република България
Г-н Георг Георгиев
Министър на външните работи
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господин Министър-председател,
Уважаеми господин Министър на външните работи,
В Газа в продължение на близо две години всеки ден целенасочено и масово са избивани невинни цивилни хора. Над 1400 цели семейства са напълно заличени, хиляди деца са осакатени, над 60 хиляди са загиналите, като тези числа не включват десетките хиляди изчезнали под руините. Очакванията са броят им да надвиши 100 хиляди. 94% от Ивицата Газа е напълно разрушена, а лекари и здравни работници днес, заедно с пациентите си, припадат от глад и дехидратация.
Тази кампания на етническо прочистване, която Израел води срещу 2,3 млн. души, не може да бъде оправдана с правото на защита, ликвидирането на Хамас и освобождаването на заложниците. Отнела е живота на най-много журналисти в съвременната ни история – 213 души. Многократно изразените недвусмислени позиции и действия на членовете на израелското правителство с министър-председател Бенямин Нетаняху по безспорен начин показват истинските цели и намерения.
Докато в Международния съд на ООН върви дело по обвинения в геноцид, България няма моралното право да мълчи или да се крие зад процедурни формулировки. Напротив – страната ни е длъжна винаги да заема страната на онеправданите!
По време на Втората световна война България е съюзник на нацистка Германия. Въпреки това българското общество не позволява 50 хиляди български евреи да бъдат депортирани към лагерите на смъртта. Тази историческа позиция се превърна в морален капитал, с който България с право се гордее. Именно заради него днес сме задължени да застанем на страната на справедливостта.
Тази традиция на солидарност е в сърцевината на българската идентичност. Българите сме храбър народ, борил се упорито и дал свидни жертви за своята независимост; затова сме съпричастни към борбите на други народи, подложени на гнет. Това е и един от най-важните завети на Апостола на свободата – Васил Левски.
На 25 ноември 1988 г. България признава Държавата Палестина. 37 години по-късно това вече са сторили 147 държави. Канада и Франция са най-скорошните страни, обявили, че ще признаят Палестина. Обединеното кралство също даде заявка, че ще последва примера им.
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господин Министър-председател,
Уважаеми господин Министър на външните работи,
Къде е днес България?
Страната ни води устойчива политика, толерираща действията на правителството на Бенямин Нетаняху, включително когато беше убит наш сънародник – служител на ООН, капитан Марин Маринов. Последната демонстрация на това е отказът на МВнР страната ни да се присъедини към призива на 28 държави, осъждащ кампанията на Израел, водеща до глад и смърт, и призоваващ да се сложи незабавно край на ужаса в Ивицата Газа.
Много скоро ще дойде моментът, в който всички, подпомагали екстремисткото правителство начело на Израел да извършва тези зверства, ще бъдат посрамени. Примерът от нашето съвремие е пред очите ни – клането в Сребреница. Наскоро отбелязахме 30 години.
Събитията в Ивицата Газа ще бъдат запомнени в историята не само със своята жестокост, но и с това, че представляват първия документиран в реално време геноцид – с видео и аудио, с данните на най-авторитетните международни хуманитарни организации и със свидетелските показания на самите жертви.
Настъпи моментът, в който България трябва ясно да обяви какво място иска да заеме в историята. Следователно тук става дума и за нашата отговорност към поколенията, които ще живеят с последствията от този избор.
Газа се превърна в изпитание за цялата система от принципи и ценности, върху която е изграден Европейският съюз и самата европейска цивилизация. В този смисъл позицията на страната ни е съществена и за спасяването на идеала за Европа. Не може повече да се крием зад дебелите завеси на компромиса. Дори малка Словения демонстрира на големите как се защитава принципна позиция
Нашите искания към българските институции са:
- Ясно и публично осъждане на геноцида и масовите нарушения на международното хуманитарно право в Газа със заявка, че България ще защитава духа и буквата на Конвенцията за предотвратяване на престъплението геноцид, по която е страна.
- Подкрепа за всички решения и мерки на Международния съд, включително усилия за тяхното изпълнение и за осигуряване на безпрепятствен достъп на хуманитарна помощ до Газа.
- Активна дипломатическа инициатива в ООН, ЕС и НАТО за незабавно, устойчиво прекратяване на огъня и защита на цивилните палестинци.
- Прекратяване на всякакъв износ и транзит на оръжие, военна техника и изделия с двойна употреба, които биха могли да бъдат използвани срещу цивилното население на Газа.
- Потвърждаване и активизиране на българската позиция за правото на палестинския народ на държава – жизнеспособна, независима и демократична Палестина.
Призоваваме Ви да осъзнаете историческата тежест на този момент. България не може да остане безгласна. Необходими са решителност, смелост и достойно поведение – така че следващите поколения да говорят за България със същото уважение, както досега.
С уважение,
Александър Мануилов – режисьор, писател
Антон Сираков – юрист, общественик
Биляна Токмакчиева – художник, визуален артист
Боян Дуранкев – икономист, преподавател
Боян Кунев – лекар, активист
Василена Радева – режисьор, преподавател
Виктор Лилов – издател, правозащитник
Гаро Ашикян – режисьор, музикант
Георги Пирински – политик, бивш външен министър и председател на парламента
Герган Ценов – диригент, писател
Диана Хусеин – специалист комуникации, политолог
Диляна Гайтанджиева – журналист, анализатор
Димитър Камбуров – литературовед, преподавател
Димитър Кенаров – журналист, писател
Димитър Хаджиев – правозащитник, активист
Емилия Гатева – писателка, преводачка
Емилия Дворянова – писателка, есеистка
Емилия Ценкина – филолог, преподавател
Емине Садкъ – писателка, публицистка
Ибрахим Догмуш – лекар, активист
Иван Димитров – писател, поет
Илвие Конедарева – литературовед, преподавател
Илко Димитров – поет, юрист
Илхан Кючук – евродепутат
Ирина Делина – писателка, художничка
Ирина Манушева – преводачка, активистка
Искра Баева – историчка, преподавателка
Жана Цонева – социоложка, анализаторка
Капка Касабова – писателка, есеистка
Константин Проданов – финансист, анализатор
Красимир Терзиев – художник, визуален артист
Красимира Даскалова – историк, литературовед
Маргарита Илиева – правозащитник, адвокат
Мариян Карагьозов – историк, журналист
Марко Хайдиняк – анализатор, правозащитник
Мартин Величков – еколог, активист
Мария Гетова – поет, културолог
Милена Делева – културен мениджър, преводач
Михаил Мишев – политолог, правозащитник
Надя Брайт – журналистка, актриса
Николай Терзийски – писател, журналист
Нихал Йозерган – тюрколожка, журналистка
Нора Чолакова – журналистка, анализаторка
Огнян Касабов – преподавател, философ
Полина Манолова – преподавател, социолог
Руслан Трад – анализатор, журналист
Стефан Иванов – поет, публицист
Стефан Пашов – актьор, пътешественик
Тодор Беленски – журналист, анализатор
Тодор П. Тодоров – писател, философ
Филип Буров – журналист, анализатор
Хайри Хамдан – поет, преводач
Юлиана Методиева – журналистка, правозащитничка
Явор Дачков – журналист, издател
