На 1 ноември България свежда глава пред своите просветители, духовници, писатели и революционери – хората, които събудиха народа за свобода и знание, и напомня, че будителството живее и днес.
Денят, в който България си спомня кои сме
Днес страната отбелязва един от най-светлите си празници – Деня на народните будители, когато почитаме хората, пробудили духа на нацията и вдъхнали любов към знанието и родината. Този ден е символ на духовната сила, която е съхранила България през вековете.
От Паисий до Левски – пътят на пробуждането
Сред имената, които остават завинаги в българската памет, са Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, братя Миладинови, Христо Ботев, Васил Левски, Георги Раковски, Любен Каравелов и още стотици, които с перото, словото и делото си са издигнали народа към свобода и просвещение. След Освобождението признанието към тях се превръща в национален дълг и символ на духовна независимост.
Историята на празника и неговото възраждане
Първото честване е през 1909 г. в Пловдив, а през 1923 г. с указ на цар Борис III 1 ноември става официален общонационален празник. След пауза по време на комунистическия режим, през 1992 г. Денят на народните будители е възстановен – за да напомня, че будителството е не само минало, а и настояще.
Будителството днес – мисия, не спомен
В наши дни този празник се превръща в зов за ново пробуждане – към учителите, учените, журналистите, артистите и всички, които със знание и доброта осветяват пътя на обществото. Навсякъде в страната се провеждат тържества, концерти и училищни инициативи, които носят духа на просвещението.
