Това се казва в първия годишен доклад за управление на миграцията и убежището на Европейската комисия
България бе официално определена като една от държавите в ЕС, изложени на риск от миграционен натиск. Това става ясно от първия годишен доклад за управление на миграцията и убежището на Европейската комисия, огласен от еврокомисаря по вътрешните работи и миграцията Магнус Брунер.
По тази причина страната ни ще има правото да поиска пълно или частично освобождаване от вноските си към бъдещия Фонд за солидарност.
Документът е част от прилагането на Пакта за миграцията и убежището, който трябва да влезе в сила през юни 2026 г.
Освен България, в тази рискова категория попадат още Белгия, Германия, Естония, Ирландия, Франция, Хърватия, Латвия, Литва, Нидерландия, Полша и Финландия. Като основни причини за този статут се посочват големия брой пристигащи мигранти, напрежение върху системите за прием, както и риск от използване на миграцията като хибридно оръжие от страни като Русия и Беларус.
От еврокомисията уточняват, че помощта не е безусловна: ако държава, подложена на натиск, има системни слабости в прилагането на правилата, останалите членки могат да откажат да ѝ оказват солидарна подкрепа. Подобна оценка за всяка страна ще бъде направена в средата и в края на 2026 г.
Според Доклада, в България за периода юни 2024 г. – юли 2025 г. броят на незаконните преминавания на границата леко е намалял в сравнение със същия период година по-рано. Мигрантите с нередовни документи идват предимно от Турция. За същия период в ЕС са регистрирани над 681 000 души под временна закрила.
Въпреки че България е отчела спад в броя на молбите за международна закрила в сравнение с периода между юли 2023 г. и юни 2024 г., все пак у нас са били подадени близо 10 000 такива молби. Това е значителен брой спрямо БВП и населението на страната. Една пета от тези молби са подадени от непридружени непълнолетни. Това поставя България на второ място сред държавите членки по брой подадени молби от тази категория мигранти по отношение на БВП и населението. България също така е отбелязала голям и устойчив брой регистрации за временна закрила спрямо своя дял от БВП и население. Става дума за над 21 000 нови регистрации за периода юли 2024 г.-юни 2025 г. Това я поставя сред първите пет страни от ЕС по този показател.
Спрямо своите БВП и населението България, Гърция и Кипър са страните членки на ЕС, приели най-много молби за закрила от непридружени непълнолетни. Най-много регистрации спрямо БВП и населението е издала Чехия, следвана от Полша, Естония, Литва, България, Латвия,
Отбелязва се, че България издава значителен брой положителни решения и откази, което в относителен план води до сериозно натоварване на системата за връщане.
