Твърде вероятно е няколко седмици след влизането на особения управител в „Лукойл“ САЩ да му посочат купувача и той да го продаде. Съвсем отделен е въпросът, че България може след това да бъде осъдена за милиарди. Коментар на Явор Дачков
Ето какво виждам през медиите за „Лукойл“. Странно спокойствие от страна на правителството, на Борисов и почти никаква реакция от Русия. Казаха нещо, колкото да отбият номера. От „Лукойл“ призоваха гражданите да бъдат спокойни, защото и след 21 ноември бензиностанциите ще работят нормално.
Днес Борисов каза, че ще получим дерогация. Доколкото го познавам, не мисля, че би го казал, ако вече не го знаеше. А го знае, защото цялата акция около „Лукойл“ се движи директно от САЩ. Българите са само изпълнители. Между ОФАК и България има непрекъсната комуникация по въпроса.
Твърде вероятно е няколко седмици след влизането на особения управител в „Лукойл“ САЩ да му посочат купувача и той да го продаде. Съвсем отделен е въпросът, че България може след това да бъде осъдена за милиарди. Това не интересува никого от хората, които вземат решения, защото са се юрнали да правят това, което им каже да правят администрацията на Тръмп. Както преди това изпълняваха нарежданията на администрацията на Байдън, а още по-преди – на администрацията на Брежнев.
Въпросът с американските санкции над „Лукойл“ и „Роснефт“ има и един много интересен страничен сюжет, на който ми обърна внимание един приятел.
Може да се окаже, че те са добре дошли за Путин и вътрешнополитическия му баланс.
Казват, че от известно време Вагит Алекперов (роден в Баку) е изпаднал в немилост, а напоследък особено, защото в напрежението между Москва и Азербайджан е взел страната на Алиев.
Шефът на „Роснефт“ Игор Сечин също има огромно влияние в Кремъл и се опитва да влияе върху Путин, въпреки че „Роснефт“ е държавна компания.
Ударите по „Лукойл“ и „Роснефт“ отслабват позициите на Алекперов и Сечин и техните политически лобита в Кремъл. И няма да окажат никакво влияние на войната и способността на Русия да довърши бавно и методично Украйна. Впрочем, западните публикации за корупцията на Зеленски и внезапните разкрития за огромни кражби от най-близкия му кръг са медийна подготовка за неговото оттегляне. На това прилича.
Санкциите срещу „Лукойл“ и „Роснефт“ най-вече удрят Европа и са пореден пирон в ковчега на европейската икономика, което урежда и САЩ, и Русия.
Русия продължава да продава руски газ и нефт в Европа, които носят чужди етикети. Както каза преди време Делян Добрев в едно интервю за „Гласове“ (тогава беше в опозиция и говореше свободно): „Руските газ и нефт в Европа са въпрос на география. И винаги ще са основни енергийни източници, независимо под каква опаковка идват при нас, защото такава е картата. Всеки може да я види и сам да прецени.“ Преразказвам по спомен, не е точен цитат.
Всичко, което пиша, са предположения и хипотези, но аз продължавам да мисля, че макрорамката, запечатана на срещата в Аляска (Тръмп никога не би се унижил с това, ако нямаше увереност за сделка), е следната – има разбирателство между Тръмп и Путин за глобалната картина, в която Европа и Украйна са изпуснати на цимента.
