Празникът бележи последния ден, в който се яде месо преди Великденските пости, и съчетава богата трапеза с духовна подготовка за дългия пост.
На 15 февруари, неделя, се отбелязва Месни Заговезни, известен още като Неделя Месопустна. Това е първият празник от великденския цикъл и денят, в който за последно се консумира месо преди началото на дългите пости.
Името идва от „заговяване“ – символичното влизане в периода на въздържание. От този момент до Великден месото и месните продукти се изключват от трапезата.
Празникът, който поставя границата преди поста
Месни Заговезни е духовна и битова граница.
След него започва подготовката за най-строгия християнски пост – не само хранителен, но и морален. В седмицата след празника се разрешават млечни продукти, яйца и масло, а едва след Сирни Заговезни започва пълното въздържание.
Това е и последният период, в който младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. След това веселбите са забранени до Великден.
Какво се слага на трапезата
Празничната трапеза е богата и изцяло месна.
Традиционно се приготвят свинско месо, кокошка, както и баница с мас и извара. Ястията символизират изобилието преди дългия период на въздържание.
През цялата следваща седмица – Сирница – храната остава млечна, а селата и градовете са изпълнени с веселби и игри.
Духовният смисъл на деня
В храмовете на Месни Заговезни се четат откъси от Светото Писание, посветени на Страшния съд.
Църквата напомня за отговорността на човека за делата му и призовава към покаяние, добродетелност и грижа за ближния.
Затова празникът не е само за ядене, а начало на вътрешна промяна и духовна подготовка.
