Вижте какви допълнителни коментари направиха двете спорещи страни
ПРАВО НА ОТГОВОР И ОФИЦИАЛНА ПОЗИЦИЯ на Николай Красимиров Пачев, моден дизайнер и преподавател в Нов Български Университет
Относно: Публикация с наименование „НБУ отказва проверка по сигнал за плагиатство – случай, който поставя под въпрос надеждността на България като партньор на международния бизнес“ от 06.04.2026 г.
“Бих искал категорично да възразя срещу публикуваната статия като необективна и небалансирана в своето отразяване. Още в началото на статията се внушава „нередност“, чиято несъстоятелност е обект на висящ съдебен спор.
Тъй като моята позиция като засегната страна не е потърсена по надлежен ред и по какъвто и да било начин преди публикуването на статията, съм длъжен да направя следното изявление: Отричам изцяло твърденията на Лора Николаева Петрова за плагиатство и съм предприел действия да защитя правотата си по предвидените в закона начини.
Съдебното дело тече в момента, поради което считам за неуместно публично да разгласявам детайли по него, които могат да предрешат или повлияят на съдебния процес по какъвто и да било начин, както се случва чрез публикуваната статия. В този смисъл подкрепям напълно позицията на НБУ да изчака съдебно решение, преди да се произнесе по случая.
Допълнително не съм представен с професионалната си биография. Тя включва публикувана авторска дейност и първи за България международни отличия в сферата на модата, поради което е широко публично достъпна. През професионалния си път като дизайнер съм работил по редица проекти, включително за кратко по модели и десени за марката на Петрова.
Понастоящем съм дизайнер за американска модна марка за мъжко облекло. Марката е реалният „чуждестранен инвеститор“, който влага средства в България, и категорично не е собствен проект на Петрова, както се твърди в статията. Всъщност тя е неин бивш клиент, който я ангажира временно за организация на производство и доставки и с когото към момента е в съдебни спорове.
Освен делото срещу мен, Лора Николаева Петрова е в съдебни спорове с болшинството от бившите си партньори по проекта във всички посоки – с фабриката производител и партньор за технологични разработки на продукта (дело 86/2025 г. в ОС – Велико Търново), както и със самата марка в САЩ (дело 1:2025cv04646 в U.S. District Court for the Southern District of New York) и във Великобритания (дело М03CL460 в County Court Central London), като срещу Петрова са предявени сериозни претенции.
С оглед на тези обстоятелства запазвам дистанцирана и резервирана позиция към мотивите на Петрова и към нейното позициониране като „международен инвеститор“ в контекста на описаните в статията „партньорства“, „прозрачност“ и „етични практики“.
Намирам за изключително некоректно името ми, академичната ми почтеност или университетската институция да се обвързват с търговските, корпоративните или инвестиционните интереси и проблеми на Лора Николаева Петрова, които са предмет на отделни спорове с трети лица.
Запазвам си правото да предприема последващи действия за защита на доброто ми име и репутация.”
Международният експерт в областта на устойчивата мода Лора Николаева даде следния отговор:
Във връзка с отговора на г-н Пачев относно публикация от 06.04.2026 г., публикувана в сайта на Медиа Мол и Big5, в която Нов български университет отказва проверка по сигнал за възможно академично нарушение, и неговия отговор на тази публикация, бих искала да направя следните уточнения:
Г-н Пачев възразява срещу публикацията като „необективна“ и „небалансирана“ и твърди, че се внушава нередност, за чиято несъстоятелност се води съдебен спор. Това не е така, предвид, че в статията са изложени факти към съдебно производство в СГС, но основният предмет на статията остава отказът на Нов български университет да извърши проверка, която е предмет на академичната етика и няма общо със съдебното производство.
Г-н Пачев отрича обвинения в плагиатство, въпреки, че такива не са направени, нито в статията, нито в сигналите подадени към НБУ, МОН и НАЦИД. Цитиран е официално подаден сигнал за съмнения за такива, който остава непроверен от висшето учебно заведение. В същата публикация е много ясно изложено, че съдебното производство касае авторски права, а не академична етика, която е предмет на съвсем различен казус.
Бих искала да добавя, че въпросният дисертационен труд беше достъпен чрез Националната библиотека и към моментана проверка направена от мен лично, не беше публикуванна сайта на НАЦИД или Нов български университет.
Пачев заявява, че смята за неуместно да разгласява публични детайли по съдебното дело в, което аз съм ищец, но предвид реакцията на институциите и липсата на академична прозрачност, аз намирам пресата и публичния дебат за най-уместната платформа на, която да се изясни въпроса.
В официалния си отговор нататък г-н Пачев твърди, че нее представен с професионалната си биография. Въпрекиче тя е нерелевантна към настоящия казус, за мен оставане неизвестна неговата професионална репутация като дизайнер на облекла.
Извън факта, че към настоящия момент работи за въпросната мъжка модна марка, както и че е работил замоята компания в периода между 2022 и 2024 г като дизайнер на десени, няма публично достъпни данни, които да потвърждават професионална дейност като дизайнер в по-ранен период.
Нямам информация относно негови публикувани авторски трудове.
В последващите твърдения г-н Пачев твърди, че проектът за въпросната мъжка марка е „мой собствен“. Следва да се уточни, че в публикацията не се съдържа такова твърдение и то е некоректно.
Фактическото ми участие в проекта е свързано с редица процеси в производството на облекла.
Г-н Пачев твърди, че съм в съдебни спорове с болшинството от партньорите по конкретния проект, което също не отговаря на фактите.
С него съм в спор за нарушение на авторски права, а във Федералния съд в Ню Йорк съм предявила иск за клевета срещу собственика на американската компания, като паралелно управляваното от мен британско дружество е ищец в същото дело.
Фирмения иск в САЩ включва претенции за неплатени фактури, клевета и interference (намеса в бизнесотношения), като производството и всички данни по негоса публично достъпни.
По отношение на делото във Велико Търново срещу„Адриан Ми“ ЕООД, споменато от г-н Пачев, в което моята компания е ищец, става въпрос за търговски спор след продължително сътрудничество.
В периода 2022–2025 г. британското ми дружество е заплатило над 290 000 евро за производство, като в началото на 2025 г. „Адриан Ми“ ЕООД с които сме работили ппо редица проекти, изпраща стоки директно към крайния клиент на мъжката марка за облекла, заобикаляйки договорните си отношения с моята компания.
По случая са подадени сигнали до Икономическа полиция– Велико Търново, прокуратурата и НАП.
НАП е наложила обезпечителни мерки на дружеството, включително запор върху недвижимо имущество.
Понастоящем управителят Адриан Михайлов, възпитаник на НБУ и в частност студент на г-н Пачев, е управител нановосъздадено дружество „Ми Студио 7“ ЕООД, което оперира от същата база и със същата дейност. По случая съм подала допълнителен сигнал към НАП със съмнения за опит за избягване на отговорност.
Делото в Търново все още очаква насрочване на дата.
В отговора си Г-н Пачев продълажава и твърди, че има заведено дело срещу мен във Великобритания, в което са предявени „сериозни претенции“. Това твърдение е некоректно; Към настоящия момент срещу мен като физическо лице няма заведено дело, което да ми е известно – нито в Англия, нито в която и да е друга държава.
Номерът на делото, посочен от г-н Пачев, касае търговски спор, в който американската компания вече спомената като ответник по иск от мен и моята компания, в Ню Йорк, за която Пачев работи – има претенции към моята британска компания. Въпросният иск в Лондон, е заведен близо два месеца след нашия иск във Федералния съд в Ню Йорк (описано по-горе във фактите).
Всички твърдения и искове в този съдебен процес са категорично отречени от моята компания. Същото съдебно дело няма точен количествен иск с дефинирани суми, като фактите по него предстои да бъдат изяснени в хода на съдебното производство.
Всички детайли по него са публично достояние.
В заключение, г-н Пачев заявява, че остава „резервиран“ към мотивите ми и позиционирането ми в контекста на„инвеститор“, какъвто термин е използван в публикацията, но не и от мен като лично позициониране.
Фактически моята британска компания представлява външен партньор на български производители и от години работи с местни текстилни фабрики в цялата страна. В последните 10 години, съм съдействала на редица международни компании да работят с български производители, включително чрез насочване на проекти и партньорства към България.
Относно етичните практики, които прилагам в работата си и по конкретния казус, те остават непроменени, както остават и въпросите, зададени в оригиналната статия.
Предвид че г-н Пачев ме цитира като консултант по устойчива мода в дисертацията си и към настоящия момент продължава да използва мой авторски текст, възпроизведен в обем от над 50% именно в глава „Устойчивост в модата“, за мен въпросът за неговата професионална етика е категорично ясен.
Към момента важният въпрос, предмет на статията, остава защо Нов български университет отказва да извърши надлежна академична проверка по изложените факти.
В статията и информацията подадена към медиите от мен лично има само публично проверими факти, а аз оставамна разположение да предоставя на пресата всички необходими факти по въпросното производство.
