Потенциалната избирателна активност е между 50 – 60%
„ТРЕНД“
Пет сигурни формации ще имат представителство в следващото Народно събрание, а три са на ръба на бариерата. Предизборната кампания леко повишава активността. Това сочи проучване на „Тренд“ по поръчка на „24 часа“.
3,2 милиона пълнолетни български граждани декларират, че ще гласуват на предстоящите предсрочни парламентарни избори, което е повишаване с около 100 000 души спрямо последното проучване на „Тренд”, реализирано непосредствено преди началото на предизборната кампания.
Не се регистрира структурна промяна в електоралните нагласи в последния месец. „Прогресивна България” остава лидер с 33,2% подкрепа сред заявилите, че ще упражнят правото си на глас. Втори са ГЕРБ-СДС с 19,1%. Битката за третото място остава оспорвана, като ПП-ДБ (11,2%) запазва крехка преднина пред ДПС (10,2%). Петата позиция остава за „Възраждане“ с 7,1% сред гласуващите.
Три формации са на ръба на парламентарната бариера. За БСП декларират, че ще гласуват 4%, но по-висока активност ще изложи на риск тяхното представителство. За „Сияние“ декларират подкрепа 3,9% от гласуващите, а МЕЧ също остава близо до бариерата с 3,7%.
В подредбата следват „Има такъв народ” (2,1%), „Величие” (1,7%), „Алианс за права и свободи” (1,6%) и „Синя България” (1%), сочи проучването на „Тренд“.
Трите загадки на изборите са активността, кой ще прескочи чертата и третото място, където има разлика от 1%.
„МЯРА“
Ако изборите бяха в първата половина на април, декларативната подкрепа сред заявяващите, че ще гласуват за определена партия, коалиция или кандидат, изглежда както следва: „Прогресивна България“ би спечелила 34,6% от гласовете, ГЕРБ-СДС – 18,5%, ППДБ – 11,4%, ДПС („Ново начало“) – 9,1% и „Възраждане“ – 7,4%. БСП-Обединена левица би била на самия ръб с 4%, недалеч от ръба са „Сияние“ и МЕЧ – съответно с 3,6% и 3,5%. „Величие“ би имало 2,2%, АПС – 1,9%, а ИТН би получила 1,4%.
Това сочат данните на „Мяра“, направени по поръчка за Българското национално радио.
При цялата условност на изборните списъци както и на декларативната природа на отговорите на респондентите, потенциалната активност е 50,7% т.е. по-висока в сравнение с намеренията на респондентите преди последните избори и с вероятност да е осезаемо над три милиона души. 1,7% от всички заявяващи, че ще гласуват, твърдят, че възнамеряват да гласуват с „Не подкрепям никого“.
5,6% от цялата извадка са онези, които си признават, че биха гласували срещу заплащане или друг стимул на предстоящите избори. Личи, че този процент очаквано е най-висок сред гетоизираните групи. Разбира се, в подобни въпроси винаги има и скрити отговори, така че реалният дял е много по-висок. Явно е обаче, че сега изглежда нисък – може би заради активизацията срещу купуването на гласове. Може би затова и като че ли има известни очаквания за по-честен изборен процес. Очаквано, 41,2% смятат, че тези избори ще са честни, колкото и предходните, но сред тези, които очакват промяна, преобладават очакванията за по-честни избори: 23,5%. По-нечестни избори очакват 15,6%, а останалите се колебаят.
Сред заявилите, че ще гласуват, около две трети предпочитат да гласуват с машини. 19,1% предпочитат хартията, а 13,2% не са решили. Минимален дял не могат да преценят. Тук, разбира се, трябва да се отчита декларативността на отговорите, но като цяло данните потвърждават предишните наблюдения на „Мяра“.
По естествен път, най-големи са надеждите за правителство на една политическа сила – 33,4%, сътрудничество на две сили или някакъв програмен формат правителство биха искали да видят съответно 14,9% и 12,5%. Правителство с динамични подкрепи си представят 9,2%, а повече от три партии за кабинет си представят като добра опция 8,2%. Над една пета се колебаят.
Близо три четвърти не очакват повишение на жизнения си стандарт след изборите. Данните потвърждават и изводите на публикувания преди ден Индекс на общественото напрежение – който сочи, че цените са сред основните тревоги на българите.
