Днес, 17 април, е обикновен петък, но през 1944 г. това е Великден. Черният Великден!
Съюзническата авиация бомбардира София. Ударът е нанесен в 12:20 ч. последователно на 8 вълни от 350 бомбардировача Б-24 „Либърейтър“ и Б-17 „Фортрес“, прикривани от 100 изтребителя П-51 „Мустанг“ и П-47 „Тъндърболт“.
Над столицата са пуснати 2500 фугасни и много запалителни бомби, предмети и детски играчки, пълни с експлозив, както и станиолови ленти за смущения в радиотехническите средства на Противовъздушната отбрана.
Съюзническите бомби убиват 128 души, раняват 76 и изцяло разрушават 749 сгради в кварталите „Надежда“, „Военна рампа“ и „Лозенец“, в районите около Централна и Сточна гара, Военното училище и Съдебната палата.
Българската противовъздушна артилерия отразява нападението с всичките си 12 тежки батареи и изстрелва 3062 снаряда, засягайки 3 противникови бомбардировача, които изостават от общия строй.
Изтребителната авиация вдига във въздуха общо 37 самолета (30 Ме-109 Г „Месершмит“ и 7 „Девоатин“ Д-520) със задача да посрещнат и атакуват насочващия се към София противник. С таранен удар поручик Неделчо Бончев сваля един Б-24 „Либърейтър“ над района на с. Крапец, Пернишко.
Голямото числено превъзходство на противника (12:1) и използването за първи път на самолетите П-51 „Мустанг“ в небето над България са причина за най-тежките загуби на българската изтребителна авиация от началото на бойните и действия. Отделно, за децата, англо-американската авиация пуска и хиляди специално изработени микробомби c вид на лакомства, играчки и писалки, изобретени да ги убиват и осакатяват.
Съществуват множество свидетелства дори за картечен обстрел по дворове и улици.
В неравните въздушни боеве са свалени 9 наши самолета, при което загиват седем летци:
- капитан Димитър Списаревски
- капитан Любен Кондаков,
- поручик Христо Арнаудов,
- поручик Димитър Попов,
- подпоручик Веселин Рачев,
- подпоручик Иван Стефанов,
- подофицер Атанас Кръстев.
Най-голяма болка, но и тежък грях на съвременното ни общество е, че те нямат паметник.
През 1994 г. в градинката между Софийския университет и Народното събрание си открива Паметник на българските летци и парашутисти, посветен на загиналите български летци и парашутисти във всички войни за национално обединение, както и в мирно време.
Благодарение на Клуба на летците „Капитан Димитър Списаревски“ към Съюза на възпитаниците на ВНВУ (Военните на Негово Величество училища), до Паметника на българските летци и парашутисти в същия ден е поставена и паметна плоча, свързана с името на капитан Димитър Списаревски.
Толкова за славата на българските летци, защитавали София.
За сметка на това, през 2004 г. помпозно се открива паметник на тези, които сринаха София през 1944-1945 г. Не, не са руснаците. Става въпрос за евроатлантическите ни партньори от Великобритания и САЩ. Първоначално паметникът е разположен в района на пл. „Македония“ и след години на недоволство, в началото на 2025 г. се мести в двора на посолството на САЩ.
Още по-позорното е, че при откриването на паметника на американските летци, бомбардирали родината ни, в церемонията са участвали Националната гвардейска част на България и Гвардейският духов оркестър на Българската армия.
За четирите месеца бомбардировки над цивилното население в България са засегнати общо 168 населени места. Хвърлени са над 50 000 бомби (!), в резултат на което загиват 1 828 цивилни (!), а десетки хиляди са ранени.
От 350-те „летящи крепости“ на този Великден 24 никога не се завръщат в базите си.
Помнете историята!
