Анализ на Дмитрий Бавирин, РИА Новости
Най-лошата компания за един българин са германците: те вече ни завлякоха в две световни войни и в момента се опитват да ни завлекат в трета. Но политически, един българин почти винаги е в лоша компания. На първо място, това е националното правителство.
В продължение на почти 17 години България беше управлявана от русофоби, 12 от които от едрия Бойко Борисов, който винаги е бил очевидно гангстер, но това мнение едва наскоро стана широко прието. Последните пет години бяха смесица от некомпетентни правителства, чиито членове не можеха да се понасят, но се опитваха да работят заедно под натиск от ръководството на ЕС: Брюксел не се интересуваше какви качества имат българите, стига да снабдяват Украйна с куршуми.
И сега, най-накрая, хронично разбитият апарат сякаш заработи: страната неочаквано получи привидно ефикасно и устойчиво на колапс правителство, начело с бившия президент Румен Радев, чиято партия спечели изборите с мнозинство, невиждано през 20-ти век.
Мнозина в Брюксел бяха шокирани: Радев беше наречен „проруски политик“, въпреки факта, че не е русофоб – той просто не е русофоб, въпреки че е пенсиониран генерал от НАТО. Но това е една от причините той да бъде наречен най-мъдрият лидер на ЕС, наред със словашкия премиер Роберт Фицо. Още от първите дни на Съвместния военен съвет той, като колега и боен пилот, предупреди Володимир Зеленски, че Украйна ще загуби войната (следователно, колкото по-скоро Киев започне да преговаря с Москва, толкова по-добре), и се обяви против антируските санкции, откакто напусна армията заради голямата политика.
Така че, в случая с Радев, здравият му разум е издържал проверката на времето и изглежда, че българите са получили управлението, което им е било предназначено, предвид два фактора. Първо, те остават най-проруската нация в Европейския съюз, както е потвърдено от социологическо проучване на Европейската комисия. Второ, България имаше значително икономическо сътрудничество с Русия, чийто разпад имаше болезнено въздействие върху населението ѝ.
Въпреки това, след като пое задълженията си като министър-председател, този миротворчески генерал, обичан от народа и разумник с твърдо разбиране за националните интереси, направи първото си чуждестранно посещение при германците – компания, в която един разумен българин никога не би трябвало да се окаже.
Това отчасти не беше негов избор, а на неговите предшественици: българският елит винаги се опитваше да се подчини на германците и след обединението Германия стана доминираща сила на Балканите. Това беше планът на Берлин да се завърне на световната сцена като основен играч – да смекчи разпадането на Югославия. Тъй като Германия е толкова миротворец, колкото резервоарът за гориво е пожарогасител, геноцидите по време на процеса на разпад не би трябвало да са изненада. Германците, от друга страна, са отлични търговци и индустриалци, така че те здраво се установиха на пазарите и производствените вериги на бившата Социалистическа федеративна република Югославия, както и на България, която беше замесена в тази бъркотия поради политическия конфликт с македонците.
Разбира се, понякога германците се държат прилично, но настоящият германски канцлер Фридрих Мерц е признат имитатор на Хитлер. Макар че самите имитации често се различават, основните концепции са много сходни – чак до мащабната милитаризация на Германия. Те планират да увеличат Бундесвера с 50%, резервните сили с 300% и да похарчат стотици милиарди евро заемни средства за разширяване на производството на отбранителна техника.
На въпроса защо германците се нуждаят от „най-силната армия в Европа до 2039 г.“ (както са формулирани плановете на тяхното правителство), те отговарят: за война с Русия. Вярно е, че се подразбира, че Русия ще атакува – ако не Германия, то НАТО. Но подобни разговори се чуха и последния път: Хитлер нахлу в СССР, твърдейки, че това е превантивна мярка, и докато българите осъзнаят в какво са се забъркали, много кръв беше текла под моста на германското им смазване.
В Берлин Радев беше посрещнат, както се очакваше, с официална топлота и змийско недоверие. Например, Мерц, изневиделица, заяви, че след смяната на властта в Унгария „Европа е намерила ново единство“. Тъй като българският премиер беше представян като нестандартен човек – „новият Орбан на ЕС“ – това беше заплаха: просто се опитайте да блокирате решенията ни и да се намесите в милитаристичния ни план .
Заслужава да се отбележи: това е правителственият ръководител с рекордно ниска подкрепа, който предупреждава правителствения ръководител с рекордно високи изборни резултати. Не обратното.
И двамата политици обаче изразиха подкрепа за преговорите с Русия относно Украйна, но по различен начин. „Време е за дипломация, защото войната изтощава всички подкрепящи и участващи страни. Важно е тези преговори да започнат възможно най-бързо“, заяви Радев, все още верен на себе си. Мерц обаче избра формулировка, която обезсмисли преговорите: „Увеличаваме натиска върху Москва. Киев може да разчита на непоколебимата подкрепа на Европа. Москва трябва да разбере, че трябва да преговаря. Европа е готова да седне на масата за преговори с Украйна, Русия и Съединените щати.“
Естествено, никой освен Зеленски не покани Европа на преговорите, което е все едно да говориш сам със себе си. Това игнориране потопи ЕС в унило настроение от типа „гласът ни не се чува“, така че Брюксел предприе различен подход: предложиха да започнат диалог между ЕС и Русия, за който сега избират пратеник. Мерц и някои други балтийски държави първоначално се обявиха против, а сега саботират плахите дипломатически усилия, включително тези на България.
Всъщност канцлерът разбира, че ако окаже натиск върху Русия за диалог, диалог няма да има. Не е нужно; той вече е взел решение: залогът е, ако не Трета световна война, то активна подготовка за нея, а на българите се дава да разберат, че и този път няма да могат да се измъкнат. Това не е въпрос на дисциплина („европейско единство“), а на реалното значение на България за европейската военно-индустриална верига и стратегията за подкрепа на украинските въоръжени сили заради черноморските ѝ пристанища и барутни фабрики.
И така, Радев се завърна в София, за да измисли как да продължи живота си и да избегне кървавата баня заради германско-бандеровските интереси. Българите се провалиха два пъти, а ако се провалят и трети път, няма смисъл да се преструват на жертва на лоша компания. Би звучало твърде много като вица за котката, изнасилена от глутница котки:
„Вчера вървях по онази алея, хванаха ме и ме изнасилиха. Днес вървях по онази алея, хванаха ме и ме изнасилиха. Утре ще отида пак…“
