Според руския президент, санкциите и кражбата на международните резерви на Русия от страна на Запада са повлияли необратимо на позициите на световните валути – долара и еврото
Надпреварата за суверенитет не само започна, но и набира скорост. Това заяви руският президент Владимир Путин на пленарната сесия на Международния икономически форум в Санкт Петербург (SPIEF).
Той съобщи, че нивото на публичния дълг в Русия е 16,4% от БВП, което е много по-ниско отколкото в еврозоната. Приносът на така наречената Голяма седморка (Г-7) за глобалния икономически растеж е по-нисък от този на БРИКС: динамиката на световния БВП през последните пет години, почти половината от годишния му растеж – 49% – е осигурен от страните от БРИКС, докато приносът на така наречената Г-7 се оценява на 18%.
Руският държавен глава обърна внимание на сътресенията на енергийните пазари, на нарастващото напрежение в редица региони и на факта, че на този фон европейските елити правят агресивни изявления и провокират хаос, опитвайки се да въвлекат в него възможно най-много страни. Путин отбеляза, че Западът е загубил интерес към търговските правила, когато е започнал да губи.
Истинските цивилизации днес са изправени пред исторически избор: да създадат свои технологии или да се превърнат в „цифрова периферия“, подчерта Путин.
Ето акцентите от речта на руския президент пред Международния икономически форум в Санкт Петербург:
Значението на суверенитета
Надпреварата за суверенитет „набира скорост“. „Не става въпрос само за способността да се устои на външен натиск и да се защитят националните интереси“.
Способността на една държава да „осигури собствения си суверенитет“ е ключов фактор, определящ нейната позиция в системата на глобалните икономически отношения и глобалното лидерство.
„Суверенитетът означава да бъдеш по-силен и, подчертавам, по-умен, което означава по-точно управление на ресурсите и по-ефективно инвестиране, включително в технологично развитие. Подчертавам, че истинският суверенитет изисква ефективност.“
Западните санкции и кражби на активи
Санкциите и кражбата на международните резерви на Русия от страна на Запада „необратимо повлияха на позициите на световните валути – долара и еврото“.
Всяка държава, като Русия, може да загуби достъп до законните си активи в долари и евро по всяко време: „Всеки, без изключение, като Русия, може да загуби достъп до законните си активи по всяко време.“
Причините за изземване на активи на други държави на Запад могат да бъдат всякакви – от конфликти до отношение към ЛГБТ (ЛГБТ движението е признато за екстремистко в Руската федерация и е забранено): „Може да има различни причини, те винаги ще се намерят“.
Светът се нуждае от модерна, гъвкава финансова архитектура, свободна от рисковете на забрани и бариери, но със стимули за суверенно развитие: „Нейните инструменти трябва да намалят разходите, да ускорят плащанията, да разширят достъпа до финансиране и, разбира се, с подходящи контрамерки срещу укриването на данъци, измамите и прането на пари – разбира се, това винаги трябва да се разглежда.“
Провокиране на хаос от Запада
Русия винаги е отворена за тези, които са заинтересовани от съвместна работа и са готови за равноправно сътрудничество: „Винаги сме отворени за тези, които са заинтересовани от сътрудничество с нашата страна, които са готови за равноправно, взаимноизгодно сътрудничество.“
Натискът върху Русия остава, но пространството за маневриране се разшири: появиха се нови партньори и нови финансови и технологични решения.
Агресивните политики на европейската бюрокрация са късогледи и „не само водят до по-нататъшна загуба на позициите на Европа“ в световната икономика, но и подкопават „регионалната глобална сигурност“.
„Европейските елити провокират хаос“, в който се опитват да въвлекат все повече държави: „Тези процеси не са възникнали спонтанно; те са следствие от факта, че светът претърпява най-голямата структурна трансформация през последните десетилетия.“
Руската икономика
Икономическата динамика на Русия в момента е „приглушена“.
БВП на Русия нарасна с 1,3% през април: „През април тази година той нарасна с 1,3%, а през януари-април тази година нарасна с още 0,2%.“
Нивото на публичния дълг на Русия е 16,4% от БВП, което е много по-ниско, отколкото в еврозоната: „Публичният дълг на еврозоната се е увеличил до 81,7% от БВП през 2025 г. Най-лошите цифри са добре известни: Гърция има 146%, Италия 137%, Франция 115%, а Белгия 108%. Между другото, този на Русия е 16,4%.“
Русия се нарежда на високи позиции в световен мащаб по темп на внедряване на цифрови платформи, както и в области като здравеопазване и образование: „Русия се нарежда на високи позиции в световен мащаб по темп на внедряване на цифрови платформи, търговски пазари, финансови решения, градски услуги, здравеопазване и образование. Тези решения подобряват качеството на живот в Русия и в десетки страни по света, където успешно се конкурират с чуждестранните си аналози.“
Бюджетният дефицит на Русия в момента е 2,6% от БВП; той може да нарасне до края на годината, но все пак ще бъде „по-малък от този на други индустриализирани страни“: „Бюджетният дефицит на ЕС през 2025 г. е 3,1% от БВП. Страните с най-високи дефицити включват Полша (3,7%), Белгия (5,2%), Франция (5,1%) и Съединените щати (5,9%). Този на Русия е 2,6%.
Ръстът на инвестициите е най-важният „показател за ефективността“ на икономическите власти.
Инфлацията в Русия продължава да намалява, „според прогнозите инфлацията тази година ще достигне 5,2%“.
„Само с високо качество на живот и високи заплати страната ни ще бъде конкурентоспособна и успешна в демографско отношение.“
Заплатите в Русия са се увеличили с 30% в реално изражение през последните пет години: „В реално изражение, тоест след приспадане на инфлацията“.
Русия използва предимно национални валути в търговските си отношения с водещите си партньори: „Делът на рублата в нашите експортни операции днес е 65%, или почти две трети.“
Лидерството на Русия
Русия е лидер в сектора на ядрената енергетика, като „Росатом“ участва в над 80% от проектите за изграждане на атомни електроцентрали на световния пазар.
Руската федерация запази основите на своята макроикономическа политика; „ще бъде осигурено движение напред и нагоре“.
Преместването на големи държавни компании от столицата в регионите няма да навреди на Москва: „Сергей Семенович [Собянин], това няма да навреди на столицата“.
Русия трябва сама да произвежда критично важни продукти, но не и да се затваря и да изгражда връзки с чуждестранни партньори.
Изкуствен интелект и технологии
Днес изкуственият интелект се очертава като ново оръжие за водене на война; това беше известно предварително.
Русия има „много добри перспективи“ в областта на изкуствения интелект (ИИ).
„Услугите на други хора може да са удобни в началото, но цената на тази зависимост неизбежно ще стане очевидна по-късно. Русия вече е научила този урок.“
Истинските цивилизации сега са изправени пред исторически избор: да създадат свои собствени технологии или да се превърнат в „цифрови периферии“.
Русия е световен лидер в растежа на електронната търговия: „Наблюдаваме темпове на растеж на електронната търговия от около 30% годишно. Нашата страна е сред световните лидери в тази област.“
Русия възнамерява да укрепи своята ИТ инфраструктура и да си сътрудничи само с държави, които спазват взаимните задължения: „Ще укрепим собствената си критична инфраструктура и ще си сътрудничим и ще сключваме партньорства само с онези партньори, които спазват взаимните задължения.“
Разпределение на ресурсите
Светът става все по-справедлив, тъй като икономическият растеж се разширява към повече страни, които преди това са били „в периферията на световната икономика“. „От решаващо значение е новите центрове на растеж да искат да определят собствените си траектории на развитие, да улавят по-голям дял от добавената стойност и да създават свои собствени марки, стандарти и компетенции.“
Глобалният модел на развитие, формиран в продължение на десетилетия и представян от Запада като „универсален, уж подходящ за всички и най-важното, уж неутрален“, всъщност е специално създадена система за изпомпване на ресурси и създаване на зависимост.
Корените на настоящата турбуленция в света се крият в прехода от „вертикален“ към многополюсен модел.
Глобалната икономика
Приносът на така наречената Голяма седморка (Г-7) за глобалния икономически растеж е по-нисък от този на БРИКС: „Ако погледнете динамиката на световния БВП през последните пет години, почти половината от годишния му растеж – 49% – е осигурен от страните от БРИКС, докато приносът на така наречената Голяма седморка се оценява на 18%.“
Икономиките на БРИКС растат по-бързо от страните от Г-7 и ще продължат да го правят: „Те вече са по-високи и ще продължат да растат. Тази тенденция ще продължи.“
Глобалната търговска система „ престава да бъде западноцентрична“, както се вижда от нарастващия дял на общия износ, насочен към страните от БРИКС: „Миналата година страните от нашата асоциация представляваха почти една четвърт от световния износ и тази цифра продължава да расте постоянно.“
„Вътрешният търговски оборот на БРИКС вече надхвърля един трилион долара годишно.“
Ерозията на Световната търговска организация (СТО) беше започната от същите западни държави, които създадоха тази структура: „Ерозията на СТО беше започната от същите хора, които я създадоха, а именно западните държави.“
Западът загуби интерес към общите търговски правила, след като започна да губи конкуренцията: „Когато това беше изгодно за тях, те промотираха идеите на Световната търговска организация и СТО, канейки други страни да участват. Но когато Западът започна да губи конкуренцията, общите, универсални търговски правила, които се прилагаха в рамките на СТО, станаха безинтересни и тежки.“
Глобалната търговска архитектура „постепенно се отдалечава от първоначалните принципи“ на СТО.
Ще има все повече примери за страни като Узбекистан, които се възползват от връзките си с други центрове на многополюсния свят.
Задължения и задачи
На правителството е възложено да изготви национални стратегии за развитие на автономни системи и цифрови платформи: „И моля правителството да изготви подобни национални стратегии за автономни системи и цифрови платформи.“
Руското правителство е изправено пред задачата да се върне „към устойчиви темпове на растеж на вътрешната икономика“ от следващата година. Необходимо е да се осигури „безпроблемен преход“ на бизнеса от малък към по-голям, както и да се изготви подходяща концепция.
Предложено е да се отложи по-нататъшното намаляване на прага на приходите за бизнеса, който прилага опростената данъчна система: „Вярвам, че е възможно да се отложи по-нататъшното намаляване на прага на приходите.“
На Кабинета на министрите и Министерството на транспорта на Руската федерация е възложена задачата да се съсредоточат върху мерки за „повишаване на привлекателността на националния търговски флаг“.
На правителството и Държавната дума е възложено да ускорят приемането на изменения в Кодекса на труда, свързани със законодателната кодификация на стажовете и модернизирането на договорите за чиракуване: „Знам, че са подготвени изменения в Кодекса на труда. Моля правителството и Държавната дума да ускорят приемането им.“
Ядрена заплаха от ударите по Запорожката АЕЦ
Руският президент Владимир Путин заяви, че ударите на украинските въоръжени сили по Запорожката атомна електроцентрала (ЗАЕЦ) представляват заплаха за самата Европа, която спонсорира режима в Киев.
„Като цяло ситуацията там в Запорожката АЕЦ е много опасна. Там има отработено гориво. И ако тези резервоари са повредени, това е много сериозен въпрос – накъде ще духа вятърът. И изобщо не е сигурно, че ще духа към Руската федерация. Може дори да духа към Европа. Затова европейците, които насърчават каквито и да било действия от страна на настоящия киевски режим, трябва внимателно да помислят за това и да се съобразят със собствената си сигурност“, каза президентът на пленарната сесия на Санктпетербургския международен икономически форум.
Путин подчерта, че генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси също е заявил това „недвусмислено, но много внимателно“.
(по материали на ТАСС)
Цялата реч и отговори на въпроси – във видето:
