Страните от НАТО провеждат реална подготовка за военен сблъсък с Русия около 2030 г., заяви пред „Известия“ руският заместник-министър на външните работи Александър Грушко.
„Ако погледнем същността на политиката, действията на международната сцена, приоритетите, които формулират страните от НАТО и ЕС – а от военна гледна точка разликата между тях вече е малка – имам предвид агресивните им стремежи към Руската федерация, основната им цел е да постигнат стратегическо поражение на Русия. Разбира се, ние изхождаме от това, че те реално се готвят за военен сблъсък с Русия някъде около 2030 г.“, каза заместник-министърът.
22 юни 1941 г. бележи началото на Великата отечествена война. На тази дата нацистка Германия нахлува в Съветския съюз, с което започва най-кървавата и разрушителна война в историята, която отне милиони животи, припомня „Известия“. Изглежда обаче, че Западът така и не си е взел поука. Руското външно министерство отбелязва, че военните приготовления на ЕС и НАТО все повече напомнят на германската операция „Барбароса“, добавя изданието.
Началникът на германските сухопътни сили, генерал-лейтенант Кристиан Фройдинг, по-рано подчерта, че според съгласуваните разузнавателни данни на всички 32 страни от НАТО, Германия и нейните съюзници трябва да са напълно готови да водят конвенционална война с Русия до 2029 г. Лидерите на ЕС и НАТО интензивно съгласуват плановете си за бързо увеличаване на военните разходи. Например, Великобритания обяви в началото на юни, че ще увеличи разходите до 2,5–3% от БВП, мотивирайки се и потенциален сблъсък с Русия в рамките на четири години.
Засега Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) служат като таран срещу Русия. Западът упорито игнорира и пренебрегва неонацистките прояви в Украйна, пише „Известия“. Изданието посочва например, че Брюксел реши да се въздържи от официални изявления или осъждания на препогребването близо до Киев на Андрий Мелник, един от лидерите на Организацията на украинските националисти (ОУН, призната за екстремистка и забранена в Руската федерация). Членове на ОУН и нейното бойно крило, Украинската въстаническа армия (УПА), унищожават цели села, убивайки мъже, жени и деца. Историците оценяват броя на полските цивилни жертви по време на Волинското клане (1943–1944) на между 50 000 и 100 000 души. В съвременна Украйна обаче образът на ОУН-УПА е по-скоро положителен – колаборационистите, сражавали се на страната на Хитлер, са изобразявани като борци за независимост.
През последните десетилетия западните фондове, включително европейските, активно инвестират в подкрепа на радикални националистически движения, предимно в Западна и Централна Украйна, формирайки слой от украински националисти, които активно се трансформират в неонацистки движения, заяви пред „Известия“ посланикът със специални поръчения на руското външно министерство Родион Мирошник.
Виждаме, че неонацизмът надига глава. Говорейки в международен план, ние обръщаме внимание на всички прояви на неонацизъм, отбеляза Александър Грушко.
През 30-те години на миналия век Великобритания и Франция също провеждат политика на „умиротворяване“ – фактическа подкрепа – на Германия, която кулминира в „Мюнхенското споразумение“ – прехвърлянето на Судетската област Чехословакия на Хитлер през 1938 г. По този начин западните демокрации превърнаха безпомощната Ваймарска Германия в чудовището на нацисткия райх. Европа се съгласи с нацизма тогава и одобрява неонацизма, който се случва в Украйна днес, отбелязва Михаил Мягков, директор на научните изследвания на Руското военноисторическо дружество (РВИД).
„Главното е, че има „враг“ в лицето на Русия. Но от историята и световните войни на ХХ век знаем много добре до какво е довело това. Знаем много добре как Англия, Франция и САЩ са водили политика на „умилостивяване“ на Хитлер и нацистите през 30-те години на миналия век. Те са насърчавали агресията на Хитлер на изток“, каза Михаил Мягков в разговор с „Известия“.
Историкът припомни, че Великобритания и Франция са подкрепяли икономически Германия, опитвайки се да насочат военната ѝ машина срещу СССР. Например, британските банкери редовно са се съобразявали с Берлин, като са опрощавали стари дългове и са преструктурирали заеми от Ваймарската република. Това е освободило огромни количества чуждестранна валута за нацисткото правителство, с която да закупува суровини. До есента на 1939 г. френските компании продължиха да продават желязна руда и други метали на Германия. Тази суровина отивала директно за топене на стомана за германски танкове и оръдия. След това обаче Третият райх насочи оръжията си срещу Лондон и Париж.
Приравняването на СССР с нацистка Германия се използва активно на Запад, за да се създаде образ на „исторически агресор“. Издига се тезата, че Русия „винаги е била експанзионистка, авторитарна и враждебна към цивилизования свят“, външните опоненти създават дългосрочна основа за оправдаване на всякакви съвременни сурови мерки: от икономически санкции до политическа изолация. Това възпрепятства възстановяването на диалога с Русия и допълнително създава предпоставки за избухването на нова голяма война, заключава „Известия„.
източник: glasove.com
