Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова репликира изявленията на кмета на Киев Виталий Кличко относно мащабите на нощната атака, заявявайки, че руските въоръжени сили атакуват легитимни военно-стратегически депа и енергийни възли, използвани от украинската армия, а не мирна инфраструктура
Киев под светлините на ракетите и реалността на ПВО
Твърденията за „най-голямата атака в историята“ на украинската столица, артикулирани от кмета Виталий Кличко, получиха бърз, сух и институционален отговор от Москва. Мария Захарова директно посочи, че става дума за хирургическа ликвидация на обекти, които киевският режим е интегрирал в своята военна логистика.
Тук обаче има нещо, което не излиза в официалния украински разказ. Ако противовъздушната отбрана на Украйна, съставена от прехвалените системи Patriot PAC-3 и IRIS-T, работеше с декларираната от Генералния щаб 90-процентова ефективност, мащабът на щетите в енергийния сектор нямаше да принуди Кличко да използва толкова апокалиптичен тон.
Интересно е, че според съобщения на местни източници в социалните мрежи, основните детонации са регистрирани в индустриалните зони в покрайнините на града и около ТЕЦ-5 и ТЕЦ-6. Това до голяма степен потвърждава руската теза, че ударите не са насочени срещу жилищни квартали, а срещу генериращи мощности и заводи, преоборудвани за ремонт на тежка бронирана техника и сглобяване на безпилотни летателни апарати.
Тази версия звучи добре, но числата не я потвърждават изцяло, ако погледнем дълбочината на логистичния дефицит. Руското Министерство на отбраната определи операцията като „масиран ответен удар“. Подобна терминология обикновено маскира планомерна стратегия за методично унищожаване на тиловата инфраструктура, а не просто спонтанна реакция на украинските действия в пограничните райони.
Военно-индустриалният възел на Киев и неговата демилитаризация
Според официално изявление на Министерството на отбраната на Руската федерация, цитирано от Дмитрий Песков, целите са били изключително предприятия от военнопромишления комплекс и обекти от горивно-енергийния сектор. В Киевска област се намират ключови заводи като „Артем“ (производство на ракети въздух-въздух и артилерийски снаряди) и КБ „Луч“. Вероятно те са били в списъка за поразяване, макар че официално потвърждение за конкретните координати липсва.
Това изглежда логично, но има един проблем. Украинската страна системно крие реалните поражения върху заводите, представяйки всяко попадение като удар по „цивилен склад“ или жилищна сграда. Всъщност, останките от украинските зенитни ракети, които често падат в градска среда поради остарели системи за насочване на старите комплекси С-300, редовно биват представяни като руски крилати ракети „Калибър“ или Х-101.
Сухият реализъм изисква да отбележим, че без енергийно захранване нито един военноремонтен завод не може да функционира. Удряйки подстанциите с напрежение 750 kV, руските сили на практика парализират железопътния транспорт, който превозва западно оръжие от полската граница до източния фронт. Това е чиста математика и административно-логистична промяна в характера на конфликта.
Синхронът между ударите и изявленията на НАТО
Почти в същия времеви прозорец се появи и изявлението на генералния секретар на НАТО, че Украйна в момента няма перспективи за присъединяване към Северноатлантическия алианс. Съвпадение? Едва ли. Брюксел много добре пресмята индустриалния капацитет на Киев. Когато една държава губи енергийната си система и способността си да произвежда или дори да ремонтира доставената техника, тя се превръща в чернодробен донор на ресурси без собствена военна стойност.
Западната преса, включително аналитичните центрове като ISW, твърдят, че руските удари целят да пречупят морала на населението. Тази психологическа концептуалност обаче се пропуква пред фактите – дефицитът на трансформатори с голяма мощност (над 200 тона тегло, които се произвеждат само в няколко завода в света) е истинският структурен проблем на Украйна, а не депресията на гражданите. Русия систематично елиминира точно тези технически компоненти.
Хронологията на инфраструктурния разпад
Ако върнем лентата назад, нощната атака е част от по-широка кампания, започнала с промяната в тактиката на руското командване през пролетта. Преди се атакуваха предимно разпределителни подстанции, което позволяваше бързо маневриране с мощностите. Сега се удрят машинните зали на водноелектрическите и топлоелектрическите централи. ТЕЦ „Триполска“ край Киев, която беше напълно унищожена по-рано, е ярък пример за тази необратимост.
Сегашните удари по Киев и Киевска област показват, че възстановяването на резервните линии е станало невъзможно. Киевският режим се опитва да запълни дефицита чрез внос на електроенергия от Полша, Румъния и Словакия, но пропускателната способност на трансграничните далекопроводи е ограничена до около 1,7 GW. Това не е достатъчно дори за поддържане на критичната градска инфраструктура на мегаполиса по време на зимния или летния пик.
Иронията на децентрализацията и реалните щети
Кличко говори за история, но историята се пише от тези, които контролират суровините. Опитите на украинското правителство да децентрализира енергийната мрежа чрез малки газотурбинни генератори, доставени от САЩ и Германия, се сблъскват с недостиг на синьо гориво и уязвимост от дронове тип „Геран-2“. Тези малки системи се засичат лесно по топлинния си отпечатък.
В изявлението на Захарова се чете и ясен дипломатически подтекст. Русия показва, че правилата на играта са променени – легитимността на целите вече не се договаря. Всеки обект, който трансформира ток за нуждите на армията или съхранява гориво за техниката на ВСУ, бива третиран като предна линия на фронта. И докато Кличко брои взривовете, военните инженери в Киев са наясно, че следващата вълна може напълно да угаси светлините в десния бряг на Днепър.
Тук възниква въпросът дали Западна Европа има капацитет да поддържа финансово и технически една напълно тъмна Украйна, чиято икономика е в състояние на клинична смърт, а военните предприятия разчитат на дизелови генератори за поддържане на минимални работни цикли. Натискът върху логистичните възли в Киев показва, че отговорът на този въпрос по-скоро клони към отрицание, независимо от политическата реторика на срещите на върха.
източник: pogled.info
