Предстоящата среща на високо равнище на НАТО, която ще се състои утре и вдругиден в Турция, е във фокуса на вниманието на световния печат. Ето какво пишат някои от водещите медии:
Великобритания:
„Тръмп заплашва НАТО в навечерието на срещата на върха“, гласи заглавието на британския в. „Телеграф“.
Съюзниците в НАТО трябва незабавно да увеличат разходите си за отбрана, иначе ще има последици, заяви администрацията на Тръмп в навечерието на ключовата среща. Американски представители предупредиха, че много държави „изостават“ от обещанието си да достигнат 5% от БВП за военни разходи до 2035 г.
Тази седмица Киър Стармър обяви увеличение на британския бюджет за отбрана с 15 млрд. лири, но това ще повиши дела на Великобритания само до 2,7% от БВП през 2029 г.
„Някои съюзници правят повече от други. Полша, скандинавските държави и балтийските страни са начело. Но много други изостават, а президентът Тръмп очаква всички съюзници да действат незабавно — не просто да тръгнат по устойчив път към 5%, а да достигнат тези 5% възможно най-скоро“, подчерта снощи Мат Уитакър, посланикът на САЩ в НАТО.
Смята се, че Доналд Тръмп планира да възнаграждава или наказва държавите според това колко харчат за отбрана, отбелязва британското издание.
По-високите разходи вероятно ще преместят дадена страна по-високо в списъка за закупуване на оръжия от САЩ и ще увеличат шансовете на нейните лидери за повече лични срещи с американския президент.
В същото време Пийт Хегсет, министърът на отбраната в администрацията на Тръмп, започва провеждан на всеки шест месеца преглед на числеността и готовността на американските сили в Европа – процес, който може да доведе до изтегляне на войски от държави, които не изпълняват целите за военни разходи.
Това създава риск от разногласия между президента на САЩ и Лондон по въпроса за военните разходи, особено след като по-рано тази седмица Киър Стармър охлади очакванията за намиране на допълнителни средства за нови увеличения. Той обяви съкращения на планирани инфраструктурни проекти, за да финансира последното увеличение на бюджета за отбрана, но намекна, че Анди Бърнам — очакваният му наследник от Лейбъристката партия — ще трябва да увеличи заемите, за да покрие около 5 милиарда лири от пакета.
„Телеграф“ съобщи, че Тръмп не изпитва особено доверие, че Великобритания е способна да промени тенденцията на недостатъчни военни разходи. Предстоящата среща на върха на НАТО ще бъде последният шанс на Стармър да възстанови отношенията с американския президент преди да се оттегли.
Великобритания изпрати своя водещ самолетоносач край бреговете на Исландия, като част от усилия на НАТО за противодействие на заплахата от Русия — очевиден опит на Лондон спечели благоволението на администрацията на Тръмп, подчертава в. „Телеграф“.
Очаква се и среща между Тръмп и украинския му колега Володимир Зеленски, на която да обсъдят „как можем да сложим край на войната“, добавя британското издание, цитирайки британски източник. Според него президентът на САЩ се стреми да намери изход от патовата ситуация на бойното поле.
Само преди няколко месеца Тръмп даде сигнал, че може да не спази член 5 – клаузата за взаимна отбрана на НАТО – ако съюзник бъде нападнат от Русия. Въпреки това съюзниците смятат, че в Анкара ще получат потвърждение от Вашингтон за придържане към принципа, че „нападение срещу един е нападение срещу всички“. Очаква се в комюникето от срещата да бъде обещана и военна помощ за Украйна в размер на 70 млрд. евро тази година и „поне същото равнище“ на подкрепа през следващата.
Украйна се надява да сключи до края на годината големи договори в областта на отбраната с поне седем държави от НАТО, пише британският в. „Гардиън“, като отбелязва, че този нов аспект от външната политика на Киев цели да покаже, че страната може да бъде както доставчик, така и получател на военно оборудване и ноу-хау.
През последните месеци Киев е сключил „сделки за дронове“ с шест държави. Три от тях са държави от Близкия изток, които проявиха силен интерес към украинска подкрепа, след като бяха подложени на удари с ирански дронове „Шахед“ с голям обсег на действие след началото на водената от САЩ и Израел война срещу Иран през пролетта. Това са същите оръжия, които безмилостно атакуват украински градове през последните четири години. Азербайджан също е сключил споразумение с Киев, както и Литва и Латвия – страни, членове на НАТО.
Киев има експертни познания в използването на радарни системи по начин, който позволява свалянето на дронове „Шахед“ с дронове прехващачи, вместо със скъпоструващите ракети „Пейтриът“.
Доставката на самите дронове все още не е част от споразуменията, тъй като украинската промишленост е обект на строг контрол и работата ѝ е насочена към отбранителните нужди на страната. Според дипломати и анализатори „дипломацията с дронове“ е била до известна степен опит да се спечелят нови съюзници и да се гарантира, че Украйна ще остане на дневен ред в момент, когато вниманието се пренасочва към Близкия изток. Но като най-опитната страна в света в отбраната срещу нападения с дронове, както и в използването на дронове за атаки срещу Русия, Украйна смята, че може да предложи много, отбелязва в. „Гардиън“.
САЩ:
Статусът на Турция в НАТО се повишава, благодарение на заводите ѝ за оръжие и на Тръмп, пише в. „Вашингтон пост“. Приятелството между турския и американския президент и нуждата от производство на оръжие промениха начина, по който други страни от алианса третират Анкара.
В продължение на години много от тях гледаха с подозрение на Турция заради покупката на руска система за противовъздушна отбрана, нападенията срещу подкрепяни от Запада кюрдски сили в Сирия и блокирането на кандидатурата на Швеция за членство в алианса. Но това беше тогава. Сега, преди срещата на лидерите на НАТО в Анкара следващата седмица, изглежда че звездите са се подредили по начин, благоприятен за турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
Президентът Доналд Тръмп, който подчертава приятелските си отношения с турския си колега, казва, че присъства на тазгодишната среща само заради Ердоган. Това е пореден знак за напрегнатите отношения между Тръмп и европейските му партньори.
Междувременно европейските представители, стремящи се да запазят единен фронт, до голяма степен избягват да коментират опасенията за отслабването на демократичните стандарти в Турция. Вместо това мнозина хвалят силната турска оръжейна индустрия, докато Европа се въоръжава отново на фона на намаляване на американското военно присъствие.
Срещата в турската столица, която събира лидерите на 32-те държави от НАТО, ще бъде доказателство за този по-дружелюбен тон.
„Международната видимост на Анкара ще се увеличи повече от всякога, а столицата ни ще се утвърди като център на глобалната дипломация“, каза Ердоган неотдавна на заседание на управляващата Партия на справедливостта и развитието.
Самото присъствие на Тръмп засилва посланието на Анкара, че може да помогне за преодоляване на разделенията в НАТО. Турция, която разполага с втората по големина армия в алианса и контролира Босфора, ще демонстрира военните си способности на среща, на която разговорите за производството на оръжие ще са водещи.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте отлетя за Вашингтон, за да опита да смекчи позицията на Тръмп, а дипломати се надяват да го впечатлят с обещания за милиарди долари за закупуване на оръжие и увеличаване на военните разходи.
Споразумението между Вашингтон и Техеран помогна да се тушира напрежението между Тръмп и европейските лидери, които се колебаеха дали да се включат във водената от САЩ и Израел война срещу Иран. Но споразумението е крехко, а администрацията продължава да критикува европейските съюзници за „скъперничеството“ им.
Остават и много въпроси около плановете на САЩ да изтеглят войски от Европа.
Тръмп не избягва публични спорове, които карат служителите на НАТО да се чувстват неудобно. Например той влезе в словесен конфликт с италианската премиерка Джорджа Мелони, като заяви, че тя го е „молила“ да се снимат заедно на последната среща на Г‑7 във Франция.
Дипломатите се тревожеха в продължение на дали Тръмп изобщо ще присъства на срещата на НАТО. Турските представители обаче изглеждаха уверени, че Ердоган може да го убеди. Турция, която граничи с Иран и беше против войната, се опитваше да улесни разговорите между Вашингтон и Техеран.
Привърженик на силните лидери, Тръмп оказа силна подкрепа на Ердоган през последните седмици, като го определи като свой приятел и „страхотен лидер“.
„Ако не беше фактът, че срещата се провежда в Турция и е организирана от президента Ердоган, не мисля, че щях да отида“, заяви американският президент миналата седмица, докато Рюте седеше до него. Генералният секретар на НАТО се пошегува, че Тръмп би дошъл и заради него, а американският президент се съгласи, но добави, че не би отишъл „след всичко, през което минахме през последните два месеца с различните държави“.
Съюзниците на Америка, които вече имат години опит в това да се ориентират в поведението на Тръмп, ще разчитат на добре познат подход: срещата да е кратка (официалната част ще приключи за по-малко от ден), да се наблегне на церемониалността и да се избягват дълги общи декларации, които могат да подчертаят различия или да изпитат търпението на президента.
За Ердоган публичната похвала от Тръмп е сама по себе си „огромна дипломатическа победа“, казва Йозгюр Юнлюхисарджъклъ, директор за Турция в центъра за анализи Германски фонд „Маршал“. Според него Ердоган „ще се опита да извлече максимална полза от това по време на срещата и да го превърне във вътрешнополитическа подкрепа“.
Въпреки приятелския тон между двамата, войната с Иран притеснява Анкара, предвид непредсказуемостта на САЩ и засилващото се влияние на Израел в региона, което подтиква Турция да търси нови партньорства в сферата на отбраната. Но турските представители продължават да описват Вашингтон като незаменим съюзник.
Като допълнителен жест към Анкара, Тръмп намекна за пробив в дългогодишния спор около американските изтребители Ф‑35. САЩ блокираха покупката им от Турция, след като тя закупи руска система за противовъздушна отбрана С‑400 по време на първата администрация на Тръмп, припомня в. „Вашингтон пост“.
Анкара поддържа топли отношения с Москва, като в същото време продава дронове на Украйна, която води борба срещу Русия. Местното оръжейно производство на Турция укрепи позициите ѝ в момент, когато НАТО се сблъсква с изтеглянето на ресурси от страна на САЩ, а европейските столици обещават да поемат отговорността, но все още не разполагат с необходимите средства за това.
Тази динамика кара европейските лидери да мълчат повече от преди по въпросите, свързани с върховенството на закона в Турция, въпреки че репресиите срещу водещи опоненти на Ердоган предизвикаха тревога през последните месеци, наред с вече отмененото решение за закриване на университет в Истанбул, коментира изданието.
източник: БТА
