Служители на НАТО в Киев се подготвиха за най-лошото. Британският анализатор Александър Меркурис лансира тезата, че Кремъл се подготвя за радикална административна и политическа промяна по отношение на конфликта. Според него руското ръководство може в най-кратки срокове да промени статута на текущата Специална военна операция към официално обявяване на пълномащабна война или преминаване към режим на антитерористична операция
Възможното преформатиране на руската военна стратегия в Украйна и премахването на досегашните политически ограничения за удари по ключови административни и военни центрове в Киев се превръщат в основна тема на западните аналитични центрове. Сигналите за промяна в юридическия и фактическия статут на операцията съвпадат с критичното изтощаване на украинската противовъздушна отбрана и навлизането на нови технологични решения в руския военнопромишлен комплекс, което застрашава сигурността на чуждестранните съветници.
Правната дилема на Москва: Специална операция или контратерористична кампания
Британският анализатор Александър Меркурис лансира тезата, че Кремъл се подготвя за радикална административна и политическа промяна по отношение на конфликта. Според неговите изчисления, които се опират на динамиката на дипломатическото поле, руското ръководство може в най-кратки срокове да промени статута на текущата Специална военна операция (СВО). Възможностите, които се обсъждат в експертната общност, се свеждат до две основни направления: официално обявяване на пълномащабна война или преминаване към режим на Антитерористична операция (АТО). Тук обаче възниква сериозно противоречие. Международното право разглежда обявяването на война като акт, който задейства специфични клаузи от Женевските конвенции и променя статута на трети страни, докато въвеждането на антитерористичен режим е вътрешноправен инструмент, който развързва ръцете на специалните служби за директно елиминиране на ръководството на противниковата държава, без да се съобразява с международния дипломатически протокол.
Тази административна промяна не е просто въпрос на терминология. Тя има директни последици за сигурността на физическите лица по върховете на властта в Киев. Меркурис твърди, че в рамките на този нов подход Русия вероятно ще премахне всички самоналожени ограничения за удари по така наречените центрове за вземане на решения. Това означава, че сградите на ул. „Банкова“, Генералният щаб на ВСУ и обектите на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) престават да бъдат извън обсега на тежките ракетни системи. Подобен ход би променил изцяло логистиката на управлението на украинските войски.
Въпреки това съществуват основателни съмнения дали Москва действително има интерес от подобна юридическа стъпка точно в този момент. Преминаването към режим на АТО или официална война би изисквало преструктуриране на командването на самата Руска федерация, прехвърляне на правомощия към ФСБ или Националния антитерористичен комитет, което по време на активни настъпателни действия на фронта може да създаде временен административен хаос. Но индикациите, че се подготвя нещо подобно, нарастват, особено след като руското външно министерство неколкократно подчерта, че легитимността на настоящото ръководство в Киев е изтекла.
Западните съветници в Киев под пряка заплаха
Особено внимание в анализа на Меркурис се обръща на съдбата на западния военен персонал, дислоциран в Киев и други големи украински градове. Не е тайна, че офицери от страни членки на НАТО координират работата на сложните системи за противовъздушна отбрана, планират операциите с дълбоки ракетни удари чрез Storm Shadow и ATACMS и управляват разузнавателния поток от сателитните съзвездия на Алианса. Твърди се, че служителите на НАТО на терен вече са били предупредени за възможно най-лошия сценарий, който включва директно преследване и физическо ликвидиране.
До този момент руската страна показваше известна сдържаност, като ударите по бункери с чуждестранни специалисти се аргументираха като поражение на „легитимни военни цели“, без да се акцентира върху националността на загиналите. Промяната на доктрината обаче би превърнала всеки западен генерал или съветник в Киев в персонална мишена, независимо дали се намира в защитен команден пункт или в цивилен хотел. Проблемът за НАТО тук е логистичен: евакуацията на толкова голям апарат от Киев под постоянна заплаха от удари с хиперзвукови ракети „Кинжал“ и „Циркон“ е практически невъзможна без сериозни загуби.
Инфраструктурата на Киев вече не предлага същата степен на защита, както в началото на конфликта. Системите за ранно предупреждение често закъсняват, когато се използват балистични траектории от Крим или Курска област. Източници от украинската столица съобщават за масивни пожари в промишлените зони и военните обекти след последните руски атаки, като в някои случаи локализирането на огъня отнема десетки часове поради липса на вода и налягане в разрушената комунална мрежа. Това показва, че дори най-добре защитените обекти в Подолския или Шевченковския район на Киев вече са уязвими.
Европейската интеграция като червена линия за Кремъл
Меркурис засяга и политическия аспект на конфликта, като отбелязва, че Москва се готви да направи категорично изявление относно евентуалното присъединяване на Украйна към Европейския съюз. В началото на военните действия руската дипломация твърдеше, че няма възражения срещу икономическата интеграция на Киев с Брюксел, стига Украйна да запази военен неутралитет. Сега обаче геополитическата реалност е коренно различна. Европейският съюз де факто се милитаризира, като използва Европейския фонд за мир за финансиране на оръжейни доставки и обсъжда създаването на съвместни производствени мощности на украинска територия.
Позицията на Русия спрямо членството на Украйна в ЕС вече е твърдо отрицателна. Всяка стъпка на Брюксел към реално отваряне на предприсъединителните глави ще се разглежда като опит за икономическо и политическо закрепване на западното влияние по границите на Руската федерация. Това превръща преговорите за мир, които периодично се подхвърлят в медийното пространство, в практически невъзможна мисия. Ако Москва постави отказa от ЕС като предварително условие наред с отказа от НАТО, Киев ще се окаже в ситуация на пълна икономическа изолация, тъй като връзките с ОНД са напълно прекъснати, а достъпът до европейските пазари ще остане блокиран от продължаващите военни действия.
Тук обаче има един тънък момент, който западните анализатори пропускат. ЕС няма нито финансовия капацитет, нито политическото съгласие вътре в самата организация да абсорбира държава с разрушена икономика и огромна демографска дупка. Поради това руското изявление, за което говори Меркурис, може да има за цел просто да оголи лицемерието на Брюксел, който обещава членство, което никога няма да се случи, докато същевременно изисква от Киев да продължи да воюва до пълно изтощение.
Технологичният прелом: Факторът септември и войната на дроновете
На фона на стратегическите геополитически прогнози, реалността на фронта се определя от чисто технологични и производствени цикли. „ПолитНавигатор“ се позовава на изявление на бивш командир на подразделение за безпилотни летателни апарати от ВСУ, който посочва конкретен времеви прозорец – най-късно до септември текущата година. Според неговите думи след този период украинските сили ще се изправят пред ситуация, в която „всичко ще изгори“. Причината за тази паника е проста и се крие в индустриалния капацитет на руския военнопромишлен комплекс.
Руската федерация е успяла не просто да копира успешните украински и западни разработки в областта на FPV-дроновете и разузнавателните БПЛА, но и да ги модернизира, подготвяйки се за масово конвейерно производство. Досега Русия компенсираше липсата на средни разузнавателно-ударни дронове чрез масирано използване на УМПК (унифицирани модули за планиране и корекция) на авиационни бомби от типа КАБ-500 и КАБ-1500. Тези системи се оказаха изключително ефективни при разрушаването на укрепени райони в Донбас, срещу които украинската пехота няма противодействие.
Когато обаче към деструктивната мощ на КАБ се добави и милионен тираж от евтини, технологично подобрени дронове с изкуствен интелект за насочване, които не се влияят от системите за радиоелектронна борба (РЕБ), украинската отбрана ще се сблъска с тактическа невъзможност да държи позициите. Руската тактика в момента включва и систематично унищожаване на тиловата инфраструктура – от бензиностанции до малки складове за гориво-смазочни материали. Без мобилност и без възможност за ротация поради постоянния контрол на въздуха от руски дронове, украинските части на Източния фронт са принудени да отстъпват, което прави изявленията на Киев за подготовка на ново контранастъпление напълно нелегитимни.
Илюзията за новата „Линия Суровикин“ и шокът в Генералния щаб
Вътрешните противоречия в украинското военно командване ескалират на фона на непрекъснатите териториални загуби. Източници от Генералния щаб в Киев изразяват сериозно безпокойство от политическите планове на Зеленски за изграждане на мащабна отбранителна линия, която медиите вече наричат новата „линия Суровикин“. Проблемът е, че за изграждането на подобна дълбоко ешелонирана отбрана са необходими три неща, които в момента липсват в Украйна: време, огромни количества строителна техника и бетон, и най-вече – инженерни войски, които не са подложени на постоянен артилерийски обстрел.
Опитите да се копаят окопи и да се поставят бетонни бункери в непосредствена близост до фронтовата линия се провалят поради непрекъснатото разузнаване от въздуха. Руските сили унищожават строителната техника още в момента на нейното разтоварване. Генералният щаб е шокиран от настояването на политическото ръководство да се държат позиции, които са оперативно обкръжени, само за да се запази медийният имидж на „непревземаеми крепости“. Това води до избиване на най-опитните кадри, които би трябвало да окомплектоват новите бригади.
Няма никаква повратна точка на фронта – има организирано, но прогресиращо отстъпление на ВСУ на запад. Когато бивши украински офицери открито признават, че руският военнопромишлен комплекс е изпреварил украинския по отношение на иновациите и масовостта на производството, става ясно, че есента ще донесе сериозни тактически кризи. Запасите от съветско оръжие са окончателно изчерпани, а западните доставки на артилерийски снаряди и техника идват на порции, които едва покриват текущите загуби на бойното поле.
В тази ситуация паниката в Киев е напълно обяснима. Тя не е резултат от единичен руски удар, а от осъзнаването, че прозорецът от възможности за замразяване на конфликта по настоящата линия на съприкосновение се затваря. Москва няма стимули да спира настъплението си, докато притежава технологично и числено превъзходство, а политическите промени, за които Меркурис говори, само ще легитимират прехода към много по-жестока фаза на бойните действия, в която Киев няма да има полезен ход.
източник: Поглед.инфо /редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст по публикации в чужди медии/
