Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен потвърди, че всеки европеец ще трябва да използва новото приложението на ЕС за удостоверяване на самоличността си, преди да може да получи достъп до или да публикува в социалните мрежи.
Официалният мотив, изтъкнат от Брюксел, е да предпази децата от използването на социалните мрежи, ако не са навършили 13 г. Какво обаче се крие зад този план на Еврокомисията, разкрива Пол Уолш, експерт по онлайн безопасност и поверителност в анализ на новата законодателна инициатива, която народните представители от ГЕРБ вече предложиха да бъде приета и у нас.
Депутатите от ГЕРБ внесоха на 9 юли в Народното събрание законопроект за забрана на социалните мрежи за деца под 16 години. За целта всички български граждани ще трябва да ползваме специалното приложение на ЕС, за да удостоверим възрастта си, което ще става чрез удостоверяване на нашата идентичност.
В публикация в социалната мрежа X Уолш изброи следните лъжи на Брюксел:
„Като експерт по онлайн безопасността на децата съм тук, за да посоча дезинформацията и подвеждащите внушения в изявленията на фон дер Лайен.
Днес Фон дер Лайен заяви: „Тук не става въпрос за това дали децата могат да имат достъп до социалните мрежи, а за това дали социалните мрежи могат да имат достъп до нашите деца.“
Първата част е вярна. Това не е въпрос за децата. Става дума за наблюдение и борба с политическото несъгласие. Държава, която не може да контролира собствените си граждани, се възприема като по-опасна от държава, пълна с престъпници. Втората част е ПР лозунг, който политиците използват като предизборен слоган, сякаш е изваден направо от „1984“ [романа на Джордж Оруел].
Фон дер Лайен каза още: „Въпросът вече не е дали децата са изложени на рискове онлайн, а какво можем да направим, за да им осигурим по-безопасно начало в интернет.“
Не. Не можете да осигурите на децата „по-безопасно начало“ онлайн, както не можете и офлайн. В реалния свят държавата не налага вечерен час на децата и не забранява достъпа им до магазини за алкохол, барове или ресторанти. Това е отговорност на родителите. Дигиталният свят не би трябвало да е по-различен.
Председателката на Еврокомисията твърди, че „приложението за проверка на възрастта е един от инструментите, с които ще постигнем това.“
Това е противоречие, защото тя също така каза: „То няма да бъде безпогрешно.“
Фон дер Лайен заяви, че приложението е „лесно за използване, защитава личните данни и е с отворен код.“
Приложението беше хакнато почти веднага след пускането му. „Проверка на възрастта, която защитава личните данни“ е вътрешно противоречие. Не можете да удостоверите възрастта на човек, без да удостоверите самоличността му. Няма значение къде или как тази информация за възрастта ще бъде споделяна впоследствие.
Другото обяснение на Фон дер Лайен е, че „всъщност става дума за това да върнем властта в ръцете на родителите.“
Още една реплика, сякаш извадена от „1984“. ЕС прави точно обратното. Родителите биват лишавани от правомощията си от политици, които смятат, че знаят по-добре. Много родители са напълно способни да вземат самостоятелни решения и знаят как да използват родителски контрол, за да блокират приложения с възрастово ограничение 13+. Някои тийнейджъри използват безопасно социалните мрежи, родителите им имат доверие, а държавата няма работа да отменя това доверие.
„Не даваме на децата си ключовете за колата, преди да имат шофьорска книжка“, казва представителката на Брюксел.
Сравнението между приложение и автомобил е фалшива аналогия, използвана за оправдаване на масовото наблюдение. Правителствата не решават кога един млад човек е готов да получи ключовете за автомобил — това решават неговите родители или настойници.
Да принуждаваш всеки възрастен и всяко дете да преминават през биометрична проверка само за да използват приложение или уебсайт, не е като издаването на шофьорска книжка. Това е като държавата да вземе ключовете на всички, да заключи гаража и да накара всеки шофьор да иска разрешение от частна компания, за да може да потегли.
Това е сериозно и неетично превишаване на правомощията, което отнема авторитета на родителите, като същевременно налага държавно санкционирана проверка на самоличността на всеки възрастен, включително на хора, които дори нямат деца.
Освен това хората, които са издържали изпит, получили са книжка и управляват автомобил, не са принудени непрекъснато да използват приложение, за да удостоверяват правото си да шофират.
Друга аналогия на Фон дер Лайен гласи: „Не им позволяваме да купуват алкохол, докато законът не им го разрешава.“
Фалшива аналогия. Не принуждаваме всеки човек да показва лична карта на входа на търговски център само защото някои хора могат да си поръчат алкохол към храната в ресторант. Някои родители нямат нищо против 12-годишното им дете да отиде до мола с приятели, други не биха го позволили. И в двата случая това е техен избор. Независимо от безотговорните решения на някои родители, не бива всички пълнолетни граждани да бъдат принуждавани да плащат цената.
„То няма да бъде безпогрешно“, казва Брюксел за приложението за удостоверяване на възрастта
Дори само това признание е достатъчно доказателство, че ЕС и всички правителства знаят, че забраната на социалните мрежи за тийнейджъри няма да ги защити. Когато журналистите поставят въпроса за използването на VPN услуги за заобикаляне на подобни ограничения, политиците винаги отговарят, че забраната не е универсално решение и че ще е необходимо време. Кметът на Лондон Садик Хан дори заяви: „Знаем, че това не е решението.“
Или проверката на възрастта работи, или не работи. Като технически експерт в тази област мога да кажа, че няма допълнителни стъпки, които да бъдат предприети, нито технологичен пробив, който да промени това. Или подходът изпълнява предназначението си, или не е годен за тази цел. Ако твърдят, че предстои напълно непробиваемо решение, това може да означава само едно — намерение да бъдат забранени или ограничени VPN услугите за хора, които не удостоверят самоличността си.
Фон дер Лайен заяви: „Ще е нужно време, за да настъпи културната промяна, която вече започва да се оформя в нашето общество, както беше нужно време да бъдат забранени шофирането в нетрезво състояние и да стане задължително използването на предпазни колани. Големите промени никога не стават за една нощ, но когато става дума за нашата безопасност, те винаги си заслужават.“
Сравнението между забраната на социалните мрежи, проверката на възрастта и предпазните колани е напълно несъстоятелно. Предпазният колан е средство за безопасност, което защитава децата, докато им позволява да пътуват с автомобил. Забраната не им „поставя предпазен колан“. Тя просто ги изхвърля от колата.
Вместо да подкрепя родителите, които искат сами да напътстват децата си в дигиталния свят, този тежък закон отнема родителския авторитет, като забранява приложения и уебсайтове, които много родители приемат за напълно допустими и активно наблюдават.
Освен това прилагането на подобни забрани изисква биометрична проверка на възрастта, което означава, че милиони пълнолетни граждани ще бъдат принудени да сканират личните си документи, лицата си или банковите си карти само за да сърфират в интернет. Това не е разумно правило за обществена безопасност.
Това е дигитален контрол. Истинската безопасност означава да научим децата как да се ориентират безопасно в дигиталния свят с реални защитни механизми и родителско напътствие, а не да разрушаваме дигиталните пространства за всички под претекст за защита.
ЕС иска да забрани на тийнейджърите достъпа до социалните мрежи, така че всеки човек да бъде принуден да удостовери самоличността си, преди да може да чете, споделя или публикува каквото и да е онлайн. По собствените им думи това е с цел защита на децата от опасно съдържание.
ЕС иска да наложи т.нар. „Чат контрол“, така че всяко приложение да следи всичко, което хората си казват лично, включително приложенията с криптиране от край до край. По собствените им думи [на брюкселските чиновници] това е с цел защита на децата от опасни престъпници.
Накъде води всичко това: „Ако искате да видите как изглежда бъдещето, представете си ботуш, който стъпква върху човешко лице — завинаги.“ – Джордж Оруел, „1984“
източник: obektivno.bg
