Докладът разкрива руски хибридни атаки, риск от саботажи в енергетиката и сериозен спад в интелигентността на кандидатите за агенти. Документът носи подписа на бившия председател на ДАНС Деньо Денев
Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) отчита необичайно висока активност в противодействието на чуждото разузнаване на българска територия. Според официалния доклад за дейността на службата през изминалата година, контраразузнаването е предприело мащабен лов на агенти. Документът носи подписа на бившия председател на ДАНС Деньо Денев. Той бе заменен на поста от Пламен Тончев по предложение на правителството на президента Румен Радев. Докладът описва работата на агенцията по време на кабинета на Росен Желязков и е одобрен от служебното правителство на Андрей Гюров.
Изгонени руски шпиони
Данните сочат, че през отчетния период 44 чужденци са разкрити като шпиони и изгонени от страната. За първи път в официалната документация на службата изрично се посочва руският произход на голяма част от тези лица. Сред изгонените са двама руски граждани, които са получили забрана за влизане в целия Европейски съюз. Те са обвинени в действия, насочени пряко срещу националните интереси на България. Друг заловен агент е бил директно свързан с руските специални служби.
Докладът идентифицира още двама шпиони от Русия и един български гражданин, участвал като доброволец във войната срещу Украйна.
Контраразузнаването е установило и други 12 лица, ангажирани с шпионаж, но техният произход остава неясен в публичния документ. Към общата статистика се добавят 25 чужденци, кандидатствали за българско гражданство. При тях са открити неоспорими връзки с чужди специални служби. Този „урожай“ от заловени агенти е без аналог в историята на годишните доклади на ДАНС. Единствената по-голяма бройка изгонени бе регистрирана през 2022 г., когато правителството на Кирил Петков отстрани 70 руски дипломати.
Риск от саботажи
В доклада се обръща сериозно внимание на опитите на Русия да си сътрудничи с паравоенни формирования и да провежда хибридни атаки. Агенцията предупреждава за висок риск от саботажи срещу критични обекти от енергетиката и инфраструктурата. Специалните служби отчитат, че чуждите разузнавания целят придобиване на информация и създаване на позиции на влияние в местната власт, медиите и стратегическите икономически сектори. Службата е оказала съдействие и при намирането на алтернативни петролни доставки след налагането на санкции срещу „Лукойл“.
Активността на чужди специални служби у нас се запазва на устойчиво високи нива, което се обуславя от предизвикателствата по отношение на сигурността в региона на Черно море и Западните Балкани и от съюзническите ни ангажименти в рамките на Европейския съюз и НАТО.
Кадрови дефицит и провал на тестовете за интелигентност
Паралелно с успехите в контраразузнаването, службите са изправени пред сериозен кадрови дефицит. Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) алармира, че кандидатите за агенти са нискоинтелигентни и им липсва обща култура. Много от назначенията се провалят заради незадоволителни резултати на тестовете за интелигентност. Този проблем застрашава дългосрочната ефективност на разузнавателните операции, докато Комисията за контрол над службите за сигурност прие Годишния доклад за състоянието на националната сигурност.
Украинецът Олег Невзоров и „Баба Алино“
В документа се споменава и случаят с Олег Невзоров, инвеститор в незаконния град в „Баба Алино“. Първоначално той е бил изгонен от ДАНС през юли 2025 г. заради връзки с трафик на хора и наркотици. Три дни по-късно обаче заповедта е била променена. Въпреки украинския си паспорт, Невзоров публично се свързва с руски интереси и е обект на разследване в родината си. Службите подчертават, че руското влияние остава водеща заплаха.
Русия остава заплаха и след приключване на войната
Произтичащите от РФ потенциални рискове по линия на сигурността ще запазят своя траен характер в перспектива, независимо от сценариите за развитие на войната в Украйна и отношенията между Брюксел и Москва.
Международният контекст също е динамичен. Проучвания показват, че двама от осъдените за шпионаж българи във Великобритания са освободени предсрочно. Те са депортирани, след като са излежали половината от своите наказания. Общо шестима български граждани получиха присъди от 50 години затвор за шпионски операции в Европа в полза на Москва. Тези случаи допълват картината на мащабната шпионска мрежа, включително и делото за шпионаж в полза на Русия и българската следа в аферата в Австрия.
Западните Балкани
Военното разузнаване докладва за засилено превъоръжаване в Западните Балкани с руско и китайско оръжие. Специално внимание се обръща на Сърбия и действията на президента Александър Вучич. В глобален мащаб ДАР анализира ударите на САЩ и Израел срещу Иран в началото на 2026 г. Според българските експерти способностите на Техеран за създаване на оръжия за масово поразяване са намалени, но подкрепата за режима остава изненадващо висока.
