Иранците се направиха, че ни вярват, а и просто нямаха време за нашите леващини. Сега обаче – след провала на иранската авантюра на Тръмп – с удоволствие биха дали един урок на нашите лъжльовци
Пет пари не дават за Народа, дори не го забелязват. Не казвам нещо ново, само ви подсещам, понеже отдавна сте свикнали с тази варварщина и някои може би вече дори я смятат за нещо нормално. Великата Българска Нормалност.
„Новият българин“ трябва да е оскотен и объркан до крайна степен, за да не схваща изобщо, какви хора се упражняват с него. На тях пък им е нужен един наплашен Народ, който е обиждан и пренебрегван по всевъзможни начини, понеже го имат за вятърничав и за БЕЗпаметен.
И няма да се сети – примерно – за Кербала, когато го будалкат отгоре-отгоре за Безмер…
Те/Властниците, във всеки случай, отдавна са забравили свинщината, която отне живота на петима български мъже – възможно най-БЕЗсмислената смърт – и за това ни подсеща невинния Безмер…
Новите ни първи братовчеди сигурно вече 100 пъти се проклинат, че възложиха на нашите будали да паркират някъде осем проклети самолета – не 80, а 8. И като тръгнаха едни разправии – къде по-мазни, къде по-стръвни – между „първенците“ ни, краят им не се вижда. И целта им не е „простолюдието“ да научи нещо повече и някак да се успокои – то продължава изобщо да не ги интересува.
За тях самите разправии са важни, те доказват, че са живи, че са някакви специални същества, макар че никой нищо не очаква от тях, най-малкото пък презрените от тях обикновени хора – те кретат някак с очакването на нови порции страх. А страхът, колкото и да се забави, накрая винаги ще те навести…
Ей, „първенците“, обърнете поне малко внимание на този Народ – прежалете се най-сетне…
Бъдете искрени и убедителни, ако изобщо можете, не го оставяйте на страховете му…
Лъжете го поне малко по-сръчно – той и от това ще е доволен.
За разлика от „първенците“ си, Народът все още си спомня за безсмислието в Кербала, което захранва и днешните му страхове – докато за ония Кербала единствено е повод всяка година фалшиво да изживяват „приноса“ си към Операция „Иракска свобода“.
Ах, този свободен Ирак!
Ах, този освободител Соломон Паси, който не смее да пророни поне една сълзица за нашите момчета…
Вързаха се – по най-глупашкия начин за една идиотска авантюра, която ни струва пет жертви – докато Дик Чейни, вицето на президента Буш, осребряваше една невиждана в историята далавера…
Какво трябва да стане, за да обърнат внимание на Народа?
Сега, в галиматията около „паркинга“ за осемте самолета, очевидно бе надхвърлено обичайното за Политическата Секта лекомислие. По начало, властниците от ерата на келявия Преход винаги са се отнасяли с едно необяснимо лекомислие – понякога почти налудно – към почти всичко, което се изпречи пред очите им.
Напоследък пак станаха за смях, докато съчиняват опровержения за пред иранците, които обаче вече ги нарекоха „съучастници в престъпления против страната им“.
Старателни съглашатели, които дори потурите си не могат да вдигнат, докато не им разрешат, обаче сега, покрай „паркинга“, сигурно си въобразяват, че са нещо повече – съучастници за тях е повишение, похвала…Те са готови винаги да услужат, още преди да им е казано, какво ще поискат от тях, те са на разположение да изпълнят всяка заръка…
Как да не трепери народеца…
Американците обичат да се позовават на една известна фраза на президента Рузвелт: „Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх…“.
Когато през мътната 1990 година посланик Хил я цитира във „Всяка неделя“, едва се сдържах да не кажа, че има нещо по-страшно от Страха – и това е човешката глупост.
Днешните глупаци са далеч по-комични фигури от ония от началото на „Промяната“. Вероятно заради гротескността, която те щедро разливат около себе си, някои хора настояват да се представяме по-достойно пред съюзниците си.
Това обаче сякаш е невъзможно – главно заради особеностите на човешкия материала, който усърдно се лансира в тукашната политика – не и без участието на „братовчедите“ – през последните три десетилетия.
Никакво разнообразие няма в него – единствената надпревара е, кой е по-свиреп ренегат, толкова.
Това съвсем не смущава опекуните ни – те сякаш ще бъдат най-доволни, ако ни осигурят шампионското място в световното първенство по дупедавство.
Униженията, на които ни подлагат – дори само покрай аферата с Ф-16, са безподобни. Сякаш една рутинна далавера трябва да придобие трагичнте измерения на антична драма…
Към нея обаче Народът остава абсолютно равнодушен. Съвсем за друго се събират хората пред базата в Безмер – както винаги те са по-проницателни от властниците си.
Те пък, вместо да уредят един почтен разговор, се хванаха за косите, колкото всички да се доубедят, че нелепите междуособици са най-важни за тях. И, в крайна сметка, пак оставиха Народа напълно неинформиран и пленник на страховете си.
Както винаги, той им е нужен сляп и глух…
„Ясно е – и то от дълго време, че един ден все ще загазим – решили са, че това е нашето предназначение, това се полага на Вечните Съглашатели“ – това е фрагмент от дописката ми „Паркинг“ /февруари 2026 г./
Тогава някои хора яростно изръмжаха. Известно е, че нашият „генералитет“ е много чувствителен – особено след като няма кого да командва. Той се готви за една-единствена битка и това е парадът на Гергьовден – и в нея участва с променлив успех. Но пък винаги е готов да се юрне да изпълнява всяка команда на новите „братушки“, дори да е най-идиотската.
Тогава, през февруари, най-нахално излъгахме, че американските самолети, разположили се свойски на националното ни гражданско летище, просто участват в учебни маневри на НАТО, нищо специално, пълна скука.
Иранците се направиха, че ни вярват, а и просто нямаха време за нашите леващини. Сега обаче – след провала на иранската авантюра на Тръмп – с удоволствие биха дали един урок на нашите лъжльовци.
И вежливо ни предупредиха с една нота – властите ни обаче изобщо не проумяват, че тя може да предизвика една чудовищна, невиждана по тия краища Жега.
И вместо да си налягаме парцалите, куцо и сакато продължава, основно по телевизиите, надменно да подценява предупреждението на Иран.
Съдбоносно важно е – поне за нас, като забележителни малчовци – да проумеем горчивата истина, че след септември 2001-ва година Злото се оказа по-силно, а в немалко случаи и по-далновидно.
Вече твърде рядко се добираме до истински прозрения – и видимо се боим от тях, сякаш очакваме да ни причинят нетърпими страдания…
Струва си обаче да се опитаме да оспорим донейде споменатата по-горе фраза на Рузвелт или поне да я допълним: трябва да се страхуваме – освен от самия Страх – още и от невъзможността Човечеството вече да остарява в достатъчна степен.
Или както казваше един писател за героя си: „Той беше на 42 години и скоро щеше да навърши тринайсет…“.
Кеворк Кеворкян, официална фейсбук страница
