Събитията в Европа са резултат от „системни грешки“ на западните глобалисти, подчерта руският президент пред БРИКС
БРИКС се превръща в нов център на световния икономически растеж, чиито правила не се диктуват отвън, заяви Владимир Путин на бизнес форума на организацията в Ню Делхи. Руският президент противопостави възхода на страните от БРИКС на отслабващата икономическа тежест на Г-7 и обвини западните държави, че се опитват да си върнат изгубеното лидерство чрез санкции, вторични санкции, блокиране на транспортни коридори, конфискация на кораби и дори разрушаване на промишлена и енергийна инфраструктура. Путин посочи, че срещу Русия действат над 30 000 санкции, но въпреки тях руският БВП е нараснал с 10,3% през 2023–2025 г., а безработицата е паднала до исторически минимум от 2,3%. Москва предлага БРИКС да надгради икономическата си тежест с независими финансови механизми, нова инвестиционна платформа, технологично сътрудничество и големи транспортни коридори между Азия, Русия, Близкия изток и останалия свят.
Руският президент Владимир Путин направи едно от най-програмните си икономически изказвания през последните месеци на пленарната сесия на годишния Бизнес форум на БРИКС в Ню Делхи, проведен в навечерието на срещата на върха на организацията на 12 и 13 септември.
Основната му теза беше, че преразпределението на икономическата мощ в света вече не е бъдеща прогноза, а настъпил процес, и че БРИКС постепенно се превръща от политически формат в самостоятелна икономическа инфраструктура.
БРИКС срещу Г-7: „Почти половината от световния растеж е наш“
Путин започна с числата. По думите му през последните пет години страните от БРИКС са формирали над 40% от световния БВП, докато делът на Г-7 е бил 29%. Още по-съществена според него е разликата в приноса към икономическия растеж: почти половината от увеличението на световната икономика за този период е дошло от държавите в БРИКС, срещу едва 18% от Г-7.
Тези числа трябва да се четат с уточнението, че международните статистики дават различни проценти според използваната методология — номинален БВП или БВП по паритет на покупателната способност. Самите индийски домакини на срещата определят днешната тежест на разширения БРИКС на около 40% от световния БВП и близо половината от населението на планетата. Международни оценки, изчисляващи дела по номинален БВП, дават по-нисък процент.
За Путин обаче решаващият показател е не моментният размер, а посоката: икономическата тежест на нововъзникващите пазари расте, докато относителният дял на традиционните западни икономики намалява.
Страните от БРИКС имат огромни вътрешни пазари, бърза урбанизация, индустриален потенциал, енергийни ресурси, население и все по-силни технологични компании, подчерта руският президент.
Затова според него следващата задача е тази икономическа тежест да бъде превърната в реално работещи механизми за търговия, инвестиции и разплащания.
„Западът се опитва по всякакъв начин да си върне предишното лидерство“
Най-острата част от речта му беше насочена към западните държави.
Путин заяви, че в продължение на десетилетия Западът е проповядвал свободната конкуренция като основен принцип на световната икономика, но сега, когато резултатът от тази конкуренция вече не гарантира западното превъзходство, правилата започват да се променят.
Според него западните конкуренти на страните от БРИКС се стремят „по всякакъв начин“ да възстановят предишните си позиции.
Тази конкуренция, каза Путин, вече приема форми, които излизат далеч извън обичайните търговски спорове. Той посочи санкциите и заплахите с вторични санкции срещу държави, които отказват да следват чужди политически интереси, опитите за блокиране на международни транспортни коридори и задържането или конфискуването на кораби.
Руският президент стигна и по-далеч, като заговори за „директно физическо унищожаване“ на промишлени и логистични обекти и тръбопроводи. Не назова конкретно „Северен поток“, но препратката към унищожаването на тръбопроводи очевидно постави и тази тема в контекста на речта му.
Пред Reuters Путин формулира същата теза така: западните конкуренти се опитват да си върнат старото лидерство, а икономическата конкуренция вече придобива форми, включващи физически атаки срещу инфраструктура.
Над 30 000 санкции срещу Русия
Като най-краен пример за тази политика Путин посочи Русия.
По думите му срещу страната са въведени повече от 30 000 санкции — почти два пъти повече от ограниченията, наложени срещу всички останали държави в света, взети заедно.
Според руския президент резултатът не е бил срив на руската икономика, а принудителна структурна трансформация.
За четири години, каза Путин, географията на руската външна търговия се е променила радикално. Русия е започнала да се опира много повече на собствен бизнес, научни и инженерни школи, технологии и производство, както и на партньорите си извън западния свят.
„В руската икономика бяха стартирани структурни промени“, заяви той, които според него са я направили по-силна, устойчива и мобилна.
Путин посочи, че през трите години от 2023 до 2025 г. руският БВП е нараснал общо с 10,3%, а безработицата е достигнала исторически минимум от 2,3%.
Той противопостави това на проблемите в редица страни, въвели санкциите — бюджетни дефицити, увеличаващ се държавен дълг и индустриален спад. Според него това показва ограниченията на опита икономическата политика да бъде използвана като инструмент за политическа принуда.
Путин: БРИКС трябва да стане „нова устойчива платформа за глобален растеж“
От критиката към Запада Путин премина към същинското си предложение.
Според него БРИКС трябва да изгради собствена икономическа инфраструктура, която да позволява на компаниите да намират партньори, да сключват сделки, да инвестират и да превозват стоки без зависимост от политически решения, взети извън организацията.
Той нарече това засилване на „бизнес дипломацията“.
И формулира амбицията много ясно: БРИКС изгражда „нова устойчива платформа за глобален растеж“.
Ключовото според него е, че правилата в тази система „не се налагат отвън“. Те трябва да произтичат от националните интереси на държавите, интересите на техните общества, новите технологии и конкретните потребности на бизнеса.
Това е и съществената политическа разлика, която Путин се опита да очертае между БРИКС и съществуващите западно доминирани структури: не създаване на нов хегемон, който да замени стария, а система от държави, запазващи собствения си суверенитет.
Нова инвестиционна платформа около Банката за развитие на БРИКС
Един от най-конкретните проекти в речта му е създаването на нова инвестиционна платформа на основата на Новата банка за развитие на БРИКС.
Замисълът на Москва е чрез нея да бъдат привличани частни капитали към мащабни инфраструктурни, технологични и индустриални проекти в страните от организацията.
Това е съществена промяна в руската концепция за БРИКС. Въпросът вече не се свежда само до търговия в национални валути или до политическо противопоставяне на доларовата система. Целта е създаването на собствен механизъм, способен да свързва публичните финансови институции с частния капитал.
И тази тема не е само руска инициатива.
Министрите на финансите и централните банкери от БРИКС непосредствено преди срещата на върха поискаха реформа на Международния валутен фонд и Световната банка, по-голямо представителство на развиващите се икономики и развитие на бързи, евтини и сигурни трансгранични разплащания.
Обсъжда се и по-добра съвместимост между платежните системи на отделните държави.
Изкуствен интелект, автономни системи и цифрови финанси
Путин постави технологичната независимост редом до финансовата.
Според него Русия вече ускорява внедряването на изкуствен интелект, автономни системи, цифрови платформи и нови финансови инструменти, като разчита както на собствени разработки, така и на технологичния потенциал на партньорите от БРИКС.
Така технологиите се превръщат в третия стълб на концепцията му след търговията и финансите.
С други думи, идеята не е просто страните от БРИКС да продават повече стоки помежду си, а постепенно да изградят цяла икономическа екосистема — собствено финансиране, инвестиции, логистика, технологии и платежна инфраструктура.
Север–Юг и Арктика: новата география на световната търговия
Особено място в речта получиха транспортните маршрути.
Русия е готова да развива с партньорите си Международния транспортен коридор Север–Юг, който свързва Русия през Каспийския регион и Иран с Индийския океан, както и Трансарктическия транспортен коридор.
Последният трябва да свързва Санкт Петербург и Мурманск през Северния морски път с Владивосток и оттам с азиатско-тихоокеанските пазари.
Москва разглежда тези проекти не само като транспортна инфраструктура, а и като средство срещу риска традиционните морски и сухопътни маршрути да бъдат прекъсвани по политически или военни причини.
Тази теза придобива допълнителна тежест на фона на настоящите проблеми със световното корабоплаване и конфликтите около ключови морски пътища.
Индийският премиер Нарендра Моди също постави сигурността на морските маршрути сред централните въпроси на форума, като заяви, че световната търговия може да се развива само ако морските пътища остават отворени, веригите за доставки работят и екипажите са защитени.
„Не изграждаме работата си срещу никого“
В края Путин направи важно уточнение, което очертава начина, по който Москва иска да представя БРИКС.
Русия, заяви той, не предлага организацията да се превърне в затворен антизападен блок.
„Не изграждаме работата си срещу никого“, каза руският президент и подчерта, че страната му е готова да сътрудничи и със Запада.
Москва не иска нито национална, нито корпоративна, нито икономическа самоизолация, заяви той.
Така посланието му от Ню Делхи може да бъде сведено до една основна теза: Русия не предлага БРИКС да се отдели от световната икономика, а да изгради достатъчно силни собствени механизми, за да не може достъпът до световната икономика да бъде използван като средство за политическа принуда.
Именно затова въпросите за независимите разплащания, Банката за развитие, транспортните коридори, технологиите и търговията в национални валути постепенно се превръщат от политически декларации в основната икономическа програма на разширения БРИКС.
Контекстът също е показателен. Бизнес форумът се проведе непосредствено преди срещата на върха в Ню Делхи, а Индия, която председателства БРИКС през 2026 г., поставя акцент върху устойчивостта, иновациите, сътрудничеството и развитието. В отделния си разговор Путин и Моди потвърдиха намерението двустранната търговия между Русия и Индия да достигне 100 млрд. долара до 2030 г., при близо 70 млрд. долара в момента.
Така речта на Путин не беше просто отчет за устойчивостта на руската икономика под санкции. Тя представляваше предложение следващият етап в развитието на БРИКС да бъде много по-практичен: от политическо обединение на незападния свят към собствена икономическа, финансова, технологична и транспортна архитектура.
източници: Гласове, Ройтерс, ТАСС
