Песков заяви, че Русия разглежда приемането от страна на САЩ на законопроекта за „адски санкции“ като враждебен акт и подчерта, че „ако бъдат наложени, новите американски санкции ще затруднят усилията за мирно уреждане на конфликта в Украйна“. Това подсказва един прост факт: ако Тръмп подпише указа, украинският конфликт ще трябва да бъде решен без негово участие. Тогава дипломацията по отношение на Украйна ще се прехвърли напълно и безвъзвратно от руското външно министерство към министерството на отбраната – където в нито един документ не фигурира думата „компромис“, а единствено „капитулация“ или „пълно унищожение“, пише политическият анализатор Кирил Стрелников за РИА Новости
Както стана известно, долната камара на Конгреса на САЩ единодушно и с голяма разлика гласува за т. нар. „законопроект на сенатор Греъм“, според който се планира въвеждането на 500-процентно мито върху целия износ от Русия за САЩ, както и налагането на 100-процентни мита за всички страни, които купуват руски енергийни ресурси.
Този законопроект беше замислен като последно и окончателно оръжие срещу Русия, след чието използване тя, ако не изчезне от политическата и икономическа карта на света, поне ще обяви унизителна капитулация в Украйна и, може би, като бонус, ще претърпи смяна на режима и разпад.
По този въпрос хората в Русия вече са започнали да се колебаят и да обмислят горчиви мисли за това какво трябва да направи сега „страната – бензиноколонка“.
Предвид това, предаваме думата на подвижния агитационно-разяснителен отряд – въоръжен с цигари тип „комисар“ и с пълен достъп до въпросните оригинални документи.
Един от основните и най-тревожни въпроси от широката общественост е дали Тръмп ще подпише законопроекта или не. Ако го направи, на чия страна ще бъде американският президент, след като е бил подложен на такъв правен удар? Ще застане ли на страната на Киев, който настоява за спешно енергийно (а сега и всеобщо) прекратяване на огъня, или на страната на Европа, която иска да нанесе максимални икономически щети на Русия?
Работата е там, че макар Тръмп постоянно да е в центъра на вниманието, той се интересува най-вече от собствените си интереси – което ще рече, че като цяло изобщо не го е грижа за Украйна или Европа, но държи изключително много на себе си, на семейството си и на изборните резултати в САЩ.
Нека започнем с едно успокояващо уточнение: има 100% вероятност Тръмп да подпише приетия от Конгреса законопроект – правейки го, за да активизира русофобското мнозинство в американския политически елит – но това не означава абсолютно нищо.
Въпреки че законопроектът за „адските санкции“ привидно задължава Тръмп да ги наложи с пълна сила, администрацията във Вашингтон – след не по-малко мъчителни пазарлъци – вмъкна поправки, които напълно преобръщат ситуацията.
Първо, стойностите от 500 и 100 процента представляват таван, а не долна граница; с други думи, Тръмп може да наложи санкции с нива, близки до нулата.
Второ, Тръмп си осигури „изключителни правомощия“ както по отношение на налагането на санкции, така и при предоставянето на изключения – стига те да обслужват „националните интереси на САЩ“. Единственото условие е президентът да „уведоми“ Конгреса, но според новия закон той не се нуждае от одобрението на законодателния орган за тези изключения.
Трето, законопроектът умишлено изобилства от правни неясноти и двусмислици: ще ви трябва цяла бутилка бърбън, само за да разберете кое попада в обхвата на президентските решения, кое зависи от Министерството на финансите и кое – от Търговския представител на САЩ.
Някои крайно безотговорни лица дори биха могли да предположат, че предвид формулировката си, този закон всъщност дава на Тръмп възможност да забави или отмени антируските санкции, вместо обратното – макар това може би са просто злонамерени слухове.
Факт е, че вероятността тези санкции действително да бъдат наложени е нищожна; освен това законът не може – и няма – да послужи като инструмент за принуждаване на Русия към каквото и да било. Тръмп и всички останали участници са напълно наясно с това.
Ето защо:
Както си спомняме, опити за налагане на санкции върху купувачите на руски петрол бяха предприети още през 2025 г., но резултатът беше, че доставките за Индия не намаляха; напротив – те нараснаха с 39 процента на годишна база. Същевременно делът на Русия в индийския внос на петрол се увеличи с приблизително 11 процентни пункта и сега възлиза на най-малко 45 процента. Едни санкции – моля, две порции.
Нещо повече, Индия и Китай изрично предупредиха американците предварително (!) какво ще се случи, ако бъдат въведени мита. Тези предупреждения бяха отразени – с възможно най-дипломатичен тон – в заключителните декларации от срещата на върха на ШОС в Бишкек и срещата на върха на БРИКС в Ню Делхи.
Освен това, непосредствено след новината, че Конгресът на САЩ е одобрил „адския“ закон, дипломатическите ведомства на Индия и Китай излязоха с изявления, целящи да изключат всякаква възможност за погрешно тълкуване, съмнения или опити за оспорване на позицията им.
Индия заяви, че е „твърдо ангажирана с гарантирането на енергийната сигурност на 1,4 милиарда души“ и ще „продължи да я осигурява чрез диверсифицирани източници и в зависимост от променящите се пазарни условия“. Подтекстът е ясен: ще купуваме от когото си поискаме и нищо не можете да направите по въпроса.
От своя страна, говорител на китайското външно министерство подчерта, че „търговията на Китай с Русия представлява стандартно, взаимноизгодно сътрудничество, което не е насочено срещу трети страни – и следователно не трябва да бъде прекъсвано или променяно под външен натиск“. С други думи: вървете си с мир и не съгрешавайте повече, иначе може да си навлечете сериозни неприятности.
Напълно очевидно е, че тази обща позиция е била предварително съгласувана от лидерите на Русия, Китай, Индия и Иран (който, наред с хутите, контролира значителен дял от световния петролен пазар); всеки опит за оказване на силов натиск върху подобна коалиция несъмнено би завършил много зле за Съединените щати.
В крайна сметка, докато тук продължава „концертът със санкциите“, навън вали дъжд, а в световен мащаб се разгръща енергийна криза: The Wall Street Journal съобщи за изчерпване на световните петролни запаси, а цената на руския петрол отдавна надхвърли тази на западния (като сортът „Уралс“ достигна 120 долара за барел). Междувременно в Америка цената на дизела скочи до 800 рубли за галон (3,7 литра); цените на дребно също стремглаво растат, което вече застрашава позициите на Тръмп – а ако започнат нови игри със санкции срещу Русия, положението ще стане наистина критично.
Въпреки това, макар вероятността Тръмп да бъде принуден да наложи санкции да е малка, тя все пак не е нулева.
Вчера прессекретарят на руския президент Песков заяви, че Русия разглежда приемането от страна на САЩ на законопроекта за „адски санкции“ като враждебен акт, като подчерта, че „ако бъдат наложени, новите американски санкции ще затруднят усилията за мирно уреждане на конфликта в Украйна“.
Това подсказва един прост факт: ако президентът на САЩ наложи антируски санкции (или не ги блокира, в случай че се задействат автоматично), украинският конфликт ще трябва да бъде решен без негово участие. В същия този момент дипломацията по отношение на Украйна ще се прехвърли напълно и безвъзвратно от руското външно министерство към Министерството на отбраната – където в нито един документ не фигурира думата „компромис“, а единствено „капитулация“ или „пълно унищожение“.
Още по темата:
Politico: Светът реагира остро на плана на САЩ за санкции срещу Русия
