България закъсня с тези законови промени, заради което Европейската комисия вече започна процедура за нарушение и становище – последната стъпка преди евентуално сезиране на Съда на ЕС и искане за финансови санкции срещу държавата ни
Народното събрание на първо четене промени в Наказателния кодекс, с които се предвижда в най-тежките случаи нарушаването и заобикалянето на санкциите на ЕС срещу Русия ще се наказват с до 10 години затвор, а за фирмите са предвидени имуществени санкции до 40,5 млн. евро. За промените гласуваха 183 народни представители, само 10 от „Възраждане“ бяха „против“.
Промените са внесени от Министерския съвет, за да бъдат въведени в българското законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2024/1226 за престъпленията и наказанията при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза.
Срокът за транспонирането ѝ изтече на 20 май 2025 г. Европейската комисия вече започна процедура за нарушение срещу България, а през март 2026 г. изпрати мотивирано становище – последната стъпка преди евентуално сезиране на Съда на ЕС и искане за финансови санкции.
За да влязат в сила, промените трябва да бъдат приети и на второ четене, след което да бъдат обнародвани в „Държавен вестник“.
Законопроектът беше представен пред депутатите от министъра на правосъдието Николай Найденов. Той обясни, че текстовете са изготвени от междуведомствена работна група с представители на съдебната власт, МВР, Министерството на външните работи, ДАНС, Комисията за защита на личните данни и академичната общност.
По думите му материята е „изключително тежка и сложна“, а целта е изискванията на европейската директива да бъдат въведени изцяло в българското законодателство.
„Предлага се изцяло нова глава в Наказателния кодекс, в която са включени всички престъпни прояви, които нарушават ограничителните мерки на Съюза“, заяви Найденов.
„Ефективното прилагане на ограничителните мерки на Съюза е основен инструмент за утвърждаване на целите на общата външна политика и политиката за сигурност, които са сред основните политики и цели на Съюза“, добави министърът.
Новата глава в Наказателния кодекс ще се нарича „Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз“.
За какво се предвиждат наказания
Законопроектът предвижда наказателна отговорност за разпореждане със замразени финансови средства и икономически ресурси, предоставяне на забранени финансови услуги и инвестиции, както и за извършване на сделки в нарушение на санкционните режими на ЕС.
Сред действията, които ще бъдат криминализирани, са:
– предоставяне на пари или икономически ресурси на санкционирани лица и организации;
– незамразяване на техни активи;
– сключване или продължаване на забранени сделки;
– нарушаване на ограничения при обществени поръчки и концесии;
– предоставяне на финансиране или финансова помощ;
– извършване на забранени инвестиции и инвестиционни услуги;
– приемане на депозити;
– предоставяне на правни консултации, доверително управление, счетоводни и одиторски услуги;
– внос и износ на забранени стоки;
– нарушения, свързани с оръжия, военни технологии и изделия с двойна употреба.
Ще се наказва и заобикалянето на санкциите. Като пример е посочено прехвърлянето на пари, имущество или други икономически ресурси от санкционирани лица и фирми към формални собственици, за да бъде прикрит действителният контрол върху тях.
До 10 години затвор и 40,5 млн. евро за фирмите
За част от нарушенията се въвежда праг от 10 000 евро. По правило деянията, свързани с финансови средства, икономически ресурси, стоки или сделки под тази стойност, няма да бъдат престъпления.
При нарушения за поне 100 000 евро наказанията се увеличават, като в определени случаи могат да достигнат шест години затвор и глоба до 15 000 евро.
Най-тежките санкции са предвидени, когато престъплението е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, чрез фалшив документ, с користна цел, повторно или при опасен рецидив. Тогава наказанието може да достигне от три до десет години лишаване от свобода и глоба между 5000 и 25 000 евро.
За нарушения, свързани с оръжия, военни технологии и изделия с двойна употреба, се предвиждат от една до шест години затвор.
За юридическите лица се предвиждат имуществени санкции, които при най-тежките нарушения могат да достигнат 40,5 млн. евро, но не могат да бъдат по-малки от равностойността на получената облага.
От наказателните разпоредби се изключва предоставянето на хуманитарна помощ, когато то се извършва при спазване на принципите на безпристрастност, хуманност, неутралност и независимост.
Няма да се наказват и адвокатите, когато защитават или представляват свои клиенти в наказателни, граждански или административни производства.
Няма яснота кой ще установява нарушенията, заявиха от ГЕРБ
Стефан Арсов от ГЕРБ подкрепи законопроекта, но предупреди, че институциите трябва да бъдат подготвени за прилагането му, за да не се стига до различно тълкуване и прекомерна криминализация.
„Важно е да има достатъчно яснота кой, как, кога и при какви условия установява нарушението, как се обменя информацията между институциите и как се гарантира еднаквото прилагане на закона“, заяви той.
Според Велислав Величков от ПП пълното транспониране на директивата е необходимо за прекратяване на процедурата срещу България и ограничаване на риска от финансови санкции.
От ДБ излязоха с мотив, че така Путин може да бъде заставен да преговаря
Надежда Йорданова от ДБ обвърза промените в Наказателния кодекс с политиката на ЕС спрямо Русия и войната в Украйна.
„Твърдата, ясна позиция на Европейския съюз спрямо агресията на Путин в Украйна и необходимостта за решителен отговор, колеги, това е начинът, по който Путин може да бъде заставен да седне на масата на преговорите“, заяви Йорданова според публикувания от БНР цитат.
„Възраждане“: Криминализират търговските отношения с Русия
От „Възраждане“ се обявиха против законопроекта и предупредиха, че под заплахата от наказателно преследване могат да попаднат широк кръг търговски дейности, свързани с Русия.
„Продаването, търговията, да кажем, с книги е криминализирано. Изнасянето и вкарването на туристи в Русия е криминализирано, ако е над 10 хиляди лева. Затова фирмите в България, туристическите фирми, регистрират свои дъщерни фирми в Турция, за да могат да търгуват“, заяви Цончо Ганев.
Определеният в законопроекта праг обаче е 10 000 евро, а не 10 000 лева.
Според Ганев прехвърлянето на дейността към дружества в Турция води до загуба на данъчни приходи за България. Той отправи критики и към премиера Румен Радев за политиката му спрямо Русия.
Петър Петров от „Възраждане“ също обвини управляващото мнозинство, че криминализира търговски отношения с Русия и създава възможности за прекомерно наказателно преследване.
Законопроектът предстои да бъде разгледан между първото и второто четене в парламентарната правна комисия, където депутатите могат да предложат промени в отделните текстове.
