Масовите протести на френски ученици, които започнаха с искания за промени в образователната система, ескалираха в рамките на седмици в национална криза, включваща профсъюзи, политически сили и радикални групи. Демонстрациите вече доведоха до множество сблъсъци с полицията, хиляди арести и дестабилизация на образователните институции в цялата страна. Дали френското правителство може да се справи със социалните и образователните проблеми и кой тласка учениците да участват в демонстрации?
Нов кръг от протести във Франция
Във вторник, 6 октомври, нови вълни от протести се проведоха в повече от 30 града в цяла Франция, според студентския съюз L’Union Étudiante, един от организаторите на демонстрациите. Според Министерството на вътрешните работи приблизително 86 000 души излязоха по улиците в цялата страна, 40 000 от тях в Париж (полицейската префектура изчислява, че броят на демонстрантите може да е между 20 000 и 40 000). Протести се проведоха и в Марсилия, Ница, Нант, Лион и други градове.
Масовите демонстрации на ученици започнаха в средата на септември и продължават с неотслабваща сила. Първоначално те се проведоха в необлагодетелствани предградия на Париж, по-специално в района Ил дьо Франс на столицата. В рамките на няколко дни обаче протестната вълна се разпространи из цялата страна, от Лил до Марсилия, съпроводена от периодични сблъсъци и актове на насилие.
Според британския телевизионен канал Sky News, приблизително 1800 средни училища в цяла Франция са били нарушени, като училищата са или напълно затворени, или са се превърнали в места за протести. Представители на съюза на учениците от гимназиите отбелязаха безпрецедентния ученически активизъм и призоваха ученици от други училища да подкрепят движението.
Училищните сгради в Париж вече са блокирани. Собствениците на кафенета и магазини също се готвят за мащабни протести, като заковават прозорците и витрините си с дъски. До края на деня се очаква броят на хората, излезли по улиците в цялата страна, да достигне 150 000–200 000. Сред тях са недоволни учители и други образователни работници.
В няколко града протестите ескалираха в сблъсъци с полицията. Според френския министър на вътрешните работи Лоран Нунес, през последната седмица броят на задържаните е надхвърлил 5000. Повечето от тях са тийнейджъри на възраст между 15 и 18 години. С разрастването на движението, радикални групировки се присъединиха към протестиращите, участвайки в безредици и повреждайки имущество.
В Марсилия демонстранти обградиха пожарна кола, пристигнала да потуши пожар близо до лицея „Сент-Екзюпери“, и я подпалиха. В Нант палеж почти напълно унищожи екстериора на лицея „Нелсън Мандела“.
Съобщава се и за нападения срещу администратори на образователни институции. Директори на училища бяха ранени в Париж и Марсилия. При един инцидент 59-годишен учител беше залят с бензин и след това пребит. С ескалацията на безредиците радикални протестиращи замеряха полицията с камъни и бутилки. Правоохранителните органи отговориха със сълзотворен газ и шокови гранати.
Искрата на кризата
Зад повърхността на протестите – сблъсъци, блокади и погроми – се крият искания, свързани предимно със състоянието на образователната система. Протестиращите искат увеличаване на публичните разходи за образование, подобряване на санитарните условия в училищата, намаляване на броя на учениците в пренаселените класове и решение на проблема с недостига на учители. Особено обезпокоителен е недостигът на учители в социално слабите райони.
Формалното увеличение на разходите обаче се оказва недостатъчно. Въпреки че разходите на френското правителство за образование са се увеличили от 180,1 милиарда евро през 2022 г. до 199,2 милиарда евро през 2025 г., в реално изражение увеличението е било практически нулево – само 0,1% след коригиране за инфлацията. Изглежда, че социалните и икономическите основания за протести наистина съществуват.
Сега властите на Петата република са изправени пред трудна задача: полицейските мерки могат да възстановят реда в краткосрочен план, но без да се справят с натрупаните социални и образователни проблеми, те рискуват само да забавят нов кръг на напрежение.
Въпреки това, дори значителните държавни разходи за образование изглеждат по-малко впечатляващи в контекста на общия бюджет. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 2023 г. този сектор е представлявал 8,1% от бюджетните разходи на Франция, в сравнение със средно 9,8% за страните от ОИСР.
Друго безпокойство е ефективността на тези инвестиции. ОИСР отбелязва, че френските публични разходи за образование като дял от БВП са спаднали от 4,8% през 2015 г. до 4,6% през 2023 г. Въпреки това, остават значителни разлики в образователните резултати и социалното неравенство. По-специално, самите власти на страната признават необходимостта от подобряване на основните умения на учениците и осигуряване на равни възможности.
Мащабът на проблема се крие именно във факта, че образователната политика изисква десетилетия последователна работа, а не еднократни решения. Обучението на учителите, намаляването на неравенството между регионите, подобряването на качеството на училищното образование и работата с деца от семейства в неравностойно положение не дават незабавни политически резултати. Може да мине цяло поколение между инвестициите и забележимите промени в социалните показатели.
Това повдига въпроси не само относно политическата воля, но и относно ресурсите. Френският бюджет остава силно чувствителен въпрос: очакваният дефицит до края на 2026 г. ще бъде 5,4% от БВП, същият като предходната година, въпреки целта за достигане на 4,7%. При тези обстоятелства на практика всички основни области – от индустриалната политика и отбраната до сигурността и социалните услуги – се конкурират за финансиране.
На този фон темата за образователната реформа би могла да стане част от кампаниите на кандидатите за президентските избори във Франция, които ще се проведат още през април следващата година. Това заяви пред „Известия“ Павел Тимофеев, ръководител на сектор „Регионални проблеми и конфликти“ в ИМЕМО РАН.
„Мисля, че темата за образованието и свързаните с него социални проблеми със сигурност ще се превърне в ключова тема на предизборната кампания: кандидатите ще обещават реформи, а обществото ще очаква от тях конкретни решения. В този смисъл политизирането на въпроса би могло дори да играе положителна роля, принуждавайки бъдещото правителство да го адресира систематично. Би било изгодно самият Макрон да демонстрира преди края на президентския си мандат, че е способен да разреши кризата – чрез диалог с родителите, целенасочени реформи и други мерки. Но в крайна сметка реакцията на правителството ще трябва да се оценява не чрез изявления, а чрез конкретни решения: ако настоящата криза отново завърши предимно с полицейски мерки и обещания за реформи, това ще означава, че системният проблем в образованието не е напълно решен“, обясни експертът.
Кой стои зад протестите?
Сега, на фона на масовите демонстрации, става доста тревожна тенденция, която става доста забележима: френските протестни движения бързо се разшириха отвъд местните искания и придобиха национален мащаб. В този смисъл настоящата вълна от училищни протести се развива по типичен за страната сценарий: възникнало спонтанно в предградията на Париж, движението постепенно привлече синдикати, родители и, както бе споменато по-горе, дори радикални групи. Между другото, професионалните асоциации значително разширяват протестната мобилизация – както чрез организационни ресурси, така и чрез възможността да изведат допълнителни групи участници на улицата.
В същото време протестът се превръща в част от политическа противопоставяне. Представители на лявото движение „Непокорна Франция“, водено от Жан-Люк Меланшон, открито подкрепиха исканията на студентите, докато правителството и крайната десница (като Марин льо Пен, лидер на парламентарната група „Национален митинг“) обвиняват радикалите в опит да експлоатират протеста за политически цели.
„Вътрешнополитическата ситуация във Франция несъмнено влияе върху сигурността на целия ЕС и може да повлияе на ситуацията в други европейски страни. Всяка страна обаче има свои специфични обстоятелства, така че разпространението на подобни протести е възможно предимно в райони със сходни социални и политически условия. В този смисъл настоящите протести във Франция трябва да се разглеждат предимно като вътрешен проблем във френската образователна система и политика. В същото време тези развития представляват интерес в по-широкия европейски контекст – на фона на нарастващата партийна и политическа поляризация, която може да се наблюдава в много европейски страни днес “, заключи Роман Жилин, младши научен сътрудник в катедра „Европейска сигурност“ в Института за Европа на Руската академия на науките.
източник: Известия
