Високопоставени представители на САЩ и Русия са обсъждали привличането на американски инвеститор в газопроводите „Северен поток“
Москва и Вашингтон обсъждат американско участие в „Северен поток“, което би открило път към възобновяване на руските газови доставки за Германия, съобщава Reuters, позовавайки се на петима свои източници. Разговорите се водят от Джаред Къшнър и Кирил Дмитриев – специален представител на Владимир Путин и ръководител на Руския фонд за преки инвестиции. Успоредно се разглежда и сделка за международните активи на „Лукойл“.
Обсъжданията поставят отново въпроса за пряката енергийна връзка между Русия и Германия, прекъсната през 2022 г. Засега обаче няма обявено споразумение, избран инвеститор или график за възстановяване на доставките.
Според информацията, американското участие би позволило на инвеститори от САЩ да печелят от бъдещите енергийни доставки за Европа. Къшнър разглежда икономическите договорености като възможен стимул за постигане на мир между Русия и Украйна.
Дмитриев и Къшнър са се срещали през последните седмици в Москва и Ню Йорк. Двама от източниците на Ройтерс посочват, че „Северен поток“ остава в дневния ред, но не е установено доколко темата е била обсъждана на конкретните срещи.
Белият дом дава предпазлив отговор. Негов представител заявява, че евентуалните сделки трябва да бъдат договорени от Русия с Американската корпорация за международно развитие и финансиране (DFC) и Министерството на финансите и да облагодетелстват американските данъкоплатци и компании. Същевременно той твърди, че напоследък не е имало разговори за „Северен поток“.
Друг американски представител оценява подобна сделка като малко вероятна в средносрочен план заради многобройните препятствия.
Енергийната тема вече е била част от официалните контакти. На 29 септември Reuters съобщи, че Дмитриев е разговарял във Вашингтон с представители на американските министерства на финансите и енергетиката за възможни съвместни инициативи след края на войната.
На 5 октомври говорителят на Кремъл Дмитрий Песков също потвърди, че енергийното сътрудничество се обсъжда между руски и американски преговарящи, но отказа коментар за конкретна петролна сделка.
Реакции в Германия
Германското правителство заявява, че не желае възобновяване на работата на газопроводите. Говорителка на Министерството на икономиката и енергетиката посочва, че Германия е намерила алтернативни доставки и че евентуално пускане на „Северен поток“ изисква правителствено одобрение.
Партията „Алтернатива за Германия“ подкрепя възстановяването на руските газови доставки. Според Ройтерс Дмитриев ще се срещне с нейното ръководство в началото на следващата година, за да обсъди този въпрос.
Противниците на евентуалната сделка се опасяват и от разпределението на икономическите ползи. Германският депутат Михаел Келнер предупреждава, че американци и руснаци ще си поделят печалбите, докато Европа ще понесе последствията. Полша също следи разговорите и остава против възстановяването на газопровода, посочва агенцията.
Основна пречка са европейските ограничения
На 18 юли 2025 г. ЕС включи в 18-ия си санкционен пакет пълна забрана на трансакциите, свързани със „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“. Тя обхваща предоставянето на стоки и услуги и блокира довършването, поддръжката, експлоатацията и бъдещото използване на газопроводите.
Отделно, на 26 януари 2026 г. Съветът на ЕС одобри регламент за поетапно прекратяване на вноса на руски природен газ. Пълната забрана за втечнения газ трябва да влезе в сила от началото на 2027 г., а за тръбопроводния — от есента на същата година, с преходни срокове за съществуващите договори.
Следователно евентуално смекчаване на американските санкции от Тръмп няма само по себе си да позволи възстановяване на доставките. За това ще са необходими и промени в европейските ограничения, както и съответните германски разрешения. Американското участие в собствеността не променя руския произход на газа.
Според Съвета на ЕС през 2025 г. руският газ все още е представлявал около 13% от газовия внос на съюза, на стойност над 15 млрд. евро годишно. Затова разговорите между Москва и Вашингтон засягат пазар, от който ЕС все още купува значителни количества, докато подготвя окончателното им спиране.
При евентуална сделка трябва да се разграничават „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“.
Посоченото в съобщението разпределение на собствеността — 51% за „Газпром“, общо 31% за два германски акционера и останалите дялове за френска и нидерландска компания — е структурата на Nord Stream AG, оператора на „Северен поток 1“. Проектният му капацитет е 55 млрд. куб. метра годишно.
Според източник на Ройтерс германските акционери искат да запазят участието си, ако „Газпром“ продаде своя дял, за да съхранят германското влияние върху проекта.
„Северен поток 2“ е отделен проект, собственост на „Газпром“, който не започна търговски доставки. След взривовете през септември 2022 г. една от двете му тръби остана неповредена. Това обаче не означава, че може автоматично да бъде пусната: необходими са техническа оценка, регулаторни разрешения и преодоляване на санкциите.
Сделката за „Лукойл“
Къшнър и Дмитриев обсъждат и продажба на международни активи на „Лукойл“, сред които рафинерии и бензиностанции в Европа и други части на света, твърдят още двама източници на Reuters.
Разглежданият вариант предвижда купувач да бъде консорциум с участието на DFC и инвеститори от Катар и Обединените арабски емирства, а американските власти да отменят санкциите, свързани със сделката.
Представител на Белия дом заявява, че Стив Уиткоф и Джаред Къшнър са работили с DFC по договаряне на значително първоначално плащане и участие в бъдещите печалби за САЩ. „Лукойл“ и „Газпром“ не са отговорили на запитванията на агенцията.
Така газопроводите и петролните активи се очертават като част от по-широки икономически разговори между Русия и САЩ. Дали те ще доведат до реални сделки, остава открит въпрос: за „Северен поток“ решаващи ще бъдат и европейските ограничения, и позицията на Германия.
