Лидерите на страните членки не успяха да постигнат консенсус за бюджета на ЕС (2028-2034 г.). Искането на Зеленски за допълнителен пакет от 70 милиарда евро за следващата година беше обсъдено, но по него не беше взето окончателно решение, като темата се прехвърля към дебатите за следващия многогодишен бюджет
Двудневната среща на върха на Европейския съвет в Брюксел (15-16 октомври) е е провалила напълно, но приключи без окончателно споразумение по ключови теми, като лидерите на страните членки отложиха важните решения за ноември. Европейските лидери демонстрираха сериозни разногласия и не отстъпиха от своите „червени линии“.
Основните резултати и конфликтни точки от заседанието включват:
• Бюджетът на ЕС (2028-2034 г.): Това беше основният фокус на срещата, но лидерите не успяха да постигнат консенсус. Държавните глави спориха остро за крайния срок за приемането на многогодишната финансова рамка, като някои от тях отхвърлиха възможността това да се случи през декември, прехвърляйки разговорите за следващите месеци. Председателят на Европейския съвет Антониу Коща пое ангажимент да подготви ново компромисно предложение.
• Помощта за Украйна: Украинският президент Володимир Зеленски поиска допълнителни 70 милиарда евро за следващата година. Европейският съвет обаче не взе конкретно решение по това искане. Беше посочено единствено, че Киев може да получи 17 милиарда евро до края на годината, но само срещу провеждането на необходимите реформи.
• Миграция и енергетика: Държави като Полша, Италия и Дания настояваха за значително втвърдяване на миграционната политика на ЕС. Обсъжданията преминаха в дълги спорове, без да се стигне до единна дългосрочна стратегия.
Постигнати съгласия:
Единствената тема, по която лидерите излязоха с категорична обща позиция, беше сигурността в Черно море. ЕС официално осъди Русия за саботажите и атаките с дронове срещу търговски кораби, като призова за незабавното им прекратяване.
(Забележка: Паралелно с това, съвсем различна среща на върха — тази между ЕС и страните от Персийския залив, планирана за 24 октомври в Саудитска Арабия — беше официално отложена от ЕС заради зачестилите ракетни атаки от страна на йеменските хуси.)
Позициите на държавите членки по следващия дългосрочен бюджет на ЕС (2028–2034 г.) се разпределят в три основни и традиционни лагера, които защитават коренно различни виждания за размера на бюджета и приоритетите за финансиране. Разногласията са толкова дълбоки, че блокират бързото приемане на рамката.
Как се разделиха позициите по държави:
1. „Спестовните“ (нетни платци)
Групата на по-богатите северни и западни държави (традиционно водена от Германия, Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания) настоява за строги фискални ограничения.
Те искат по-малък или силно оптимизиран бюджет и се противопоставят на увеличаването на националните вноски.
Настояват за съкращения и реформи с цел средствата да се насочат към новите предизвикателства — конкурентоспособност, иновации и сигурност, но без да се вдига общата сметка. В опит да намери компромис с тях, Ирландия дори предложи план с 8% съкращения в определени пера.
2. Приятелите на Кохезията (Източна и Южна Европа, вкл. България)
Държавите от Централна, Източна и Южна Европа (включително България, Полша, Румъния, Латвия и Гърция) твърдо защитават традиционните фондове.
Те настояват, че Кохезионната политика (за сближаване на регионите) и Общата селскостопанска политика трябва да останат стълбове на бюджета.
Противопоставят се на плановете за пренасочване на средства от инфраструктурни проекти към централизирани фондове в Брюксел. Премиерът на Латвия например подчерта, че Източна Европа се нуждае от допълнителна икономическа подкрепа за поддържане на стабилността и сигурността по външните граници на ЕС.
3. Защитниците на отбраната и геополитическата сигурност
Група от държави, намиращи се географски по-близо до конфликта в Украйна (главно Балтийските страни и Полша), поставят геополитическата реалност над икономическия комфорт.
Те аргументират, че е необходим по-голям общ бюджет, за да може Европа да постигне стратегическите си цели.
Настояват за масирано финансиране на европейската отбранителна индустрия и дългосрочна финансова рамка за подкрепа на Украйна. Според тях сигурността на блока е пряко обвързана с икономическата издръжливост, като призовават западните партньори да „мислят по-малко за личния си комфорт“ при разпределянето на парите.
Основни съгласувателни спорове в Брюксел:
• Крайният срок: Част от страните настояваха за политическо споразумение още през декември, за да се гарантира предвидимост, но съпротивата на нетните платци наложи отлагане на преговорите.
• Централизация срещу децентрализация: Европейската комисия се опитва да прокара нов модел на финансиране, подобен на Плановете за възстановяване (пари срещу реформи), което среща сериозен отпор от регионите и по-бедните държави, които се опасяват от загуба на контрол над средствата.
Позиция за Украйна
Европейският съвет прие официални заключения по отношение на Украйна. Лидерите потвърдиха своята непоколебима политическа, икономическа, финансова, хуманитарна и военна подкрепа, като същевременно с това бяха поставени конкретни финансови и оперативни рамки.
Основните решения и акценти включват:
• Военна и финансова подкрепа: ЕС препотвърди ангажиментите си по механизма за заема за подкрепа на Украйна (Ukraine Support Loan). Страната ще получи до 17 милиарда евро до края на 2026 г., но отпускането на средствата остава строго обвързано с напредъка по реформите и изпълнението на критериите от Плана за Украйна. Искането на Володимир Зеленски за допълнителен пакет от 70 милиарда евро за следващата година беше обсъдено, но по него не беше взето окончателно решение, като темата се прехвърля към дебатите за следващия многогодишен бюджет.
• Черноморска сигурност: Европейските лидери остро осъдиха продължаващите руски атаки срещу търговски кораби и пристанищна инфраструктура в Черно море. Беше подчертано, че подсигуряването на морските коридори за износ на зърно и стоки е критично както за икономическото оцеляване на Украйна, така и за глобалната продоволствена сигурност.
• Санкции срещу Русия: Държавните глави приветстваха наскоро приетия 21-ви пакет от санкции, който разширява списъците с блокирани лица, субекти, банки и криптоплатформи. Постигнато е съгласие за засилване на мерките срещу заобикалянето на санкциите чрез трети държави.
• Възстановяване и енергетика: ЕС се ангажира да ускори доставките на оборудване за възстановяване на украинската енергийна мрежа преди настъпването на зимния сезон, предвид сериозните щети от руските въздушни удари.
Позицията на България
При приемането на тези решения на Европейския съвет в Брюксел, официалната позиция на България и поведението на служебния премиер Румен Радев се характеризираха със следване на общата европейска линия, но с фокус върху националните икономически интереси и сигурността в Черно море, като същевременно се запазиха вътрешнополитическите нюанси спрямо прекия конфликт.
Позицията на България се разгърна в няколко основни направления:
1. Подкрепа за общите решения, но без преки ангажименти
България даде своето съгласие за официалните заключения на Европейския съвет, включително подкрепата за финансовия механизъм за Украйна (заема до 17 милиарда евро). Премиерът Румен Радев обаче категорично препотвърди линията, че страната ни остава част от общите европейски решения, но няма да предоставя допълнително оръжие и преки финансови средства за въоръжаване.
2. Извънреден акцент върху сигурността в Черно море
Това беше най-активната и директна дипломатическа инициатива на София по време на срещата. България, съвместно с Румъния, настоя за включването на извънредна точка в дневния ред, посветена изцяло на сигурността в Черно море. Причината бяха зачестилите инциденти и руски провокации (включително навлизане на дронове и удари по търговски кораби в близост до нашите води). Радев защити тезата, че защитата на източния фланг и сигурността на морските коридори е от критично значение не само за износа на Украйна, но и за сигурността на самия Европейски съюз. Това предложение беше успешно прието и залегна в финалните текстове на срещата.
3. Обвързване с икономическите приоритети и бюджета
При обсъждането на новия дългосрочен бюджет и разходите, свързани с последиците от войната, българската позиция беше твърдо в лагера на „Приятелите на кохезията“. Радев се обяви против сляпото орязване на фондовете за сближаване на регионите в полза на централизирано финансиране. Вместо това, той предложи концепция за нова „индустриална“ кохезия, която да помогне на икономиките в Източна Европа да останат конкурентоспособни въпреки високите цени на енергията и инфлационния натиск, породени от геополитическата криза.
Анализаторите отбелязаха, че Радев продължава да поддържа балансиран и внимателен тон (определян от критиците му като „стратегическа неопределеност“), като се стреми да не ангажира страната с по-остри военно-политически стъпки, докато стриктно изпълнява колективните ангажименти на ниво ЕС.
