Китайското издание China Daily отбелязва, че по-скъпа енергия, отслабваща промишленост и десетките милиарди за Украйна правят Европейският съюз неспособен да финансира и големите си стратегически амбиции, а в същото време решенията за европейската сигурност са в ръцете на САЩ
Някои политици в Европейския съюз, изглежда, са придобили скъп навик: да бъркат амбициите с аритметиката. На двудневната среща на върха в Брюксел, приключила в петък, лидерите трудно намираха съгласие за дългосрочния бюджет, спориха за енергийната политика и се изправиха пред поредното искане на Украйна — за още 70 млрд. евро, пише China Daily.
Съюзът настоява, че се стреми към „стратегическа автономия“. Почти всяко перо в неговата все по-тревожна счетоводна равносметка обаче сочи обратното: по-високи разходи, по-малко възможности за избор и по-голяма зависимост от външни сили.
Да започнем с бюджетната аритметика. Предложеният от Европейската комисия бюджет от 1,76 трилиона евро за периода 2028–2034 г. вече предизвикваше спорове, когато Ирландия, която е ротационен председател на Съвета на ЕС, предложи той да бъде намален с около 141 млрд. евро.
Шведският премиер в оставка Улф Кристершон се оплака, че първоначалното предложение ще увеличи нетната вноска на страната му с приблизително 60%. Германия и Нидерландия също не желаят да плащат повече. Франция, Италия и други държави искат да бъдат защитени земеделските субсидии и средствата за сближаване.
Всички искат по-могъща Европа. Малцина искат да платят сметката.
Разногласията не са само за пари. Те отразяват противоречието между разрастващите се стратегически амбиции на Европа и нежеланието те да бъдат финансирани съвместно. Председателят на Европейския съвет Антониу Коща насрочи нова среща на върха за 26 ноември. Но предвид разминаванията между исканията на отделните държави изгледите за постигане на съгласие са мрачни.
Енергийната аритметика е още по-неприятна. От началото на конфликта в Украйна Европа се опитва да се освободи от зависимостта си от руските изкопаеми горива. Тя обаче замени едни уязвимости с други. Подновеното напрежение в Близкия изток повиши енергийните цени, като през септември годишното поскъпване на енергията в еврозоната достигна 18,8%. Общата инфлация се повиши до 3,8%.
Последвалият спор за европейската система за търговия с емисии разкри още един неудобен избор. Италия, Полша и няколко други държави искат да отложат разширяването ѝ, за да защитят потребителите и промишлеността. Германия, Франция и северноевропейските правителства се опасяват, че отстъплението от климатичните ангажименти ще подкопае зелените инвестиции.
И двете страни имат основания. Но нито едната, нито другата може да направи европейските стоманодобивни заводи конкурентоспособни само като редактира формулировките в заключителното комюнике на срещата.
Сигурността поставя Европа пред още по-смущаваща сметка. Украйна сега иска допълнителни 70 млрд. евро от ЕС въпреки вече договорения пакет от заеми за 90 млрд. евро за 2026–2027 г. Европейските правителства трябва някак да финансират този ангажимент, докато увеличават и собствените си разходи за отбрана.
Междувременно променящият се подход на Вашингтон към санкциите срещу руската енергетика и към военната помощ разкри колко ограничени са възможностите на Европа сама да определя развитието на събитията, от които зависи сигурността ѝ.
ЕС от години провъзгласява независимост от външни сили, докато продължава да разчита на американските военни технологии, разузнавателна информация и стратегически решения. По-големите разходи за отбрана все още не са се превърнали в съизмерима свобода на стратегическо действие.
Търговията допълва картината. Брюксел погрешно приема дефицита си в търговията със стоки с Китай като доказателство за икономическа уязвимост. Митническата статистика обаче прикрива сложността на взаимосвързаните вериги за доставки. Близо половината от търговията между Китай и ЕС е с междинни стоки — компоненти и материали за последващо производство. Европейските компании печелят също от износа на услуги, приходите от интелектуална собственост и инвестициите.
Основният проблем на ЕС е отслабващата конкурентоспособност на промишлеността, допълнително влошавана от скъпата енергия и структурните слабости. Митата и административните ограничения не могат да възстановят производителността. Натискът върху Китай също не може да компенсира загубата на европейска конкурентоспособност на останалите пазари.
Неотдавнашните търговски консултации между Китай и ЕС доведоха до 16 конкретни резултата след продължителни преговори. Този напредък показва какво може да бъде постигнато чрез експертен диалог. Опитите той да бъде представен като плод на европейски натиск рискуват да отровят именно отношенията, които биха могли да помогнат за облекчаване на икономическите затруднения на Европа.
Политическата аритметика също става все по-проблемна. С укрепването на съперничещи си политически сили в Германия и Франция консенсусът, върху който се крепи европейската интеграция, става по-крехък. Правителствата, изправени пред разтревожени избиратели, разполагат с все по-малко пространство за компромиси по бюджета, климатичната политика и външните ангажименти.
Нищо от това не означава, че стратегическата автономия е недостойна цел. Означава, че тя не може да бъде придобита с декларации, докато икономическата конкурентоспособност се влошава, бюджетните разногласия се задълбочават, а външните зависимости се множат.
Някои европейски лидери усвоиха умението да прибавят стратегически цели. Все още са далеч по-неумели в това да изравняват сметките.
източник: China Daily
