Високите цени, жилищната криза и недоволството от обществените услуги изкараха хиляди хора по улиците на няколко европейски държави. Във Франция и Италия демонстрациите прераснаха в безредици, а в Испания и Албания протестите поставят на преден план проблемите с жилищата, образованието и корупцията.
Европа е изправена пред вълна от обществено недоволство, подхранвана от растящите разходи за живот, трудния достъп до жилища и усещането, че институциите не успяват да отговорят на нуждите на гражданите. Според анализ на Асошиейтед прес протестите в различни държави имат различни поводи, но сред участниците се открояват младите хора, които изпитват несигурност за бъдещето си.
Във Франция и Италия част от демонстрациите прераснаха в сблъсъци, грабежи и палежи. В Испания хората протестират срещу непосилните наеми, а в Албания недоволството е насочено и срещу правителството и корупцията. Подобни социални напрежения се наблюдават и в Португалия и Сърбия.
Според Мария Силвестре, професор по социология в испанския университет „Деусто“, много млади европейци изпитват силна несигурност и усещане, че нямат контрол върху живота си. По думите ѝ натрупването на различни проблеми може да се превърне в искрата, която извежда хората на улицата.
Франция: от училищните протести до сблъсъци и грабежи
Във Франция демонстрациите започват с искания за повече средства за училищата, недостиг на персонал и подобряване на условията в образователната система, особено в по-бедните квартали. Впоследствие към протестите се присъединяват синдикати и други обществени групи, а исканията се разширяват и обхващат високите разходи за живот и състоянието на обществените услуги.
Докато стотици хиляди души участват в мирни шествия, в редица градове избухват безредици. В Париж, Марсилия, Лион и Бордо са разграбени магазини, а в Лимож пожар обхваща историческата сграда на кметството. Съобщава се и за подпалени училища, ранени хора и сблъсъци между участници в безредиците и полицията.
Френският президент Еманюел Макрон осъди насилието и обвини крайнолеви активисти, че се опитват да предизвикат хаос чрез нападения срещу обществени сгради и силите на реда.
Междувременно американският президент Доналд Тръмп обвини имигрантите за разрушенията във Франция в публикация в социалната мрежа Truth Social. Френските власти и полицията обаче не са посочили имигрантите като отговорни за безредиците.
Испания: наемите поглъщат доходите
В Испания жилищната криза се превърна в един от основните поводи за протести. В центъра на Мадрид, на площад „Пуерта дел Сол“, бяха разположени десетки палатки в знак на недоволство срещу растящите наеми и разходите за комунални услуги. Подобни акции се появиха и в други градове.
Общественото внимание беше привлечено и от случая на 87-годишната Марикармен, която била изгонена от жилището си, а по-късно починала в болница.
Размерът на жилищните разходи поставя особено силен натиск върху хората с ниски и средни доходи. Според данни, цитирани от испанското бизнес издание „Експансион“, минималната месечна заплата е 1221 евро, докато средният наем за апартамент от 80 квадратни метра достига около 1130 евро.
„По-голямата част от заплатата ми отива за наема“, казва 20-годишната сервитьорка Диана Мансанарес, която участва в палатковия лагер в Мадрид. Тя описва финансовите затруднения като ежедневна реалност за много от младите жители на града.
Недоволството обхваща и образованието. Учители в началните и средните училища в Мадрид започнаха безсрочна стачка с искания за по-добро заплащане и условия на труд.
Правителството на премиера Педро Санчес предложи мерки за осигуряване на по-достъпни жилища, но те не получиха необходимата подкрепа в парламента. На фона на политическото напрежение беше обявено и насрочване на предсрочни избори за ноември. Протести срещу жилищната криза се проведоха и в Португалия, включително в Лисабон и Порто, както и в Барселона, където проблемът се задълбочава от прекомерния туристически натиск.
Италия: искания за по-високи заплати и по-добри услуги
В Италия движението „Италия на площада“ събира хиляди демонстранти, които настояват за по-добри възможности за работа, по-високи заплати, достъпно здравеопазване и образование, както и по-евтини жилища.
Според правителствени данни инфлацията в страната се е повишила до 4,2% през септември, над нивото от 3,8% за еврозоната.
Мирните шествия в Торино, Болоня и Милано бяха последвани от безредици. В Милано маскирани участници влязоха в сблъсъци с полицията, разграбваха магазини и подпалваха имущество. Полицията съобщи за 271 задържани, повечето от които непълнолетни, както и за 14 ранени служители на силите за сигурност в рамките на двата дни на безредици.
Междувременно новосформираната група „Движение 17 октомври“ обяви намерение за продължителни протестни действия и призова за демонстрации всяка събота в 15:00 часа в градове из цялата страна.
Албания: корупцията в центъра на недоволството
В столицата Тирана антиправителствените протести продължават повече от седмица. Към движението „Фламинго“, което настоява за оставката на социалистическия премиер Еди Рама, се присъединиха и ученици и студенти.
Сред основните искания на протестиращите са по-решителни действия срещу корупцията, защита на здравеопазването и образованието и гаранции за държавните пенсии.
Рама обвини участниците в протестите, че са повлияни от крайнолеви активисти, свързвани с движението „Антифа“. Напрежението се засили и заради спорен туристически проект в район, който е естествено местообитание на фламингото. Правителството е одобрило строителни дейности по мащабен луксозен комплекс, свързван с Джаред Къшнър, зет на Доналд Тръмп.
Сърбия: студентските протести срещу корупцията
В Сърбия студентски движения продължават антикорупционните си протести, започнали преди близо две години. Недоволството е насочено срещу политическото управление и обвиненията в корупция.
Предстоящите парламентарни избори засилват напрежението между политическите сили и студентите, които подкрепят формацията „Студентска листа“. Очакванията за оспорвана политическа битка пораждат опасения от нови сблъсъци.
Общият проблем: несигурност и загуба на доверие
Макар протестите в отделните държави да имат различни непосредствени поводи, зад тях се открояват сходни проблеми: високите разходи за живот, недостъпните жилища, недоволството от обществените услуги и липсата на доверие в институциите.
Политическите сили също се опитват да използват общественото напрежение в собствена полза. В същото време насилието в някои градове измества вниманието от първоначалните искания на протестиращите и задълбочава споровете за причините и отговорността за безредиците.
Вълната от демонстрации показва, че социалните и икономическите проблеми остават сериозно предизвикателство за европейските правителства. Дали протестите ще доведат до конкретни промени, ще зависи от способността на властите да отговорят на исканията на гражданите и да възстановят доверието в публичните институции.
