Вълната от масово обществено недоволство и протести продължава сериозно да тресе Европа през настоящия есенен сезон на октомври 2026 г.. Граждани в редица европейски държави излизат по улиците, задвижвани от сходни икономически и социални проблеми, които бързо прерастват в сериозен политически риск за управляващите
Италия изпраща 500 войници в Милано, а правителството обеща твърд отговор, след като протестите през уикенда срещу високите разходи за живот прераснаха в сблъсъци с полицията и вандализъм.
Правителството на Джорджа Мелони планира по-строги мерки за сигурност, включително превантивен арест за малолетни и забрана за събирания на хора, които се смятат за заплаха за обществения ред.
В Гърция ученици и студенти се събират пред парламента, за да протестират срещу високите разходи за живот и образование.
В Албания протестиращи счупиха столовете, които премиерът Еди Рама беше поставил пред парламента като символ на диалог. Насилието в страната продължава вече осми ден.
Във Франция след вандалските погроми, освен частичен вечерен час, се въвеждат временни ограничения в Париж и околните райони заради опасения от сблъсъци и насилие на фона на продължаващите социални протести. Сред мерките е забрана за пренасяне на горива и запалими газове в преносими съдове. Те обхващат френската столица и трите съседни департамента О дьо Сен, Сен-Сен Дени и Вал дьо Марн.
Другата забранява придобиването и притежаването на пиротехнически изделия на територията на посочените райони за същия период. От полицията уточняват, че ограниченията имат за цел да предотвратят използването на опасни предмети и вещества при евентуални безредици.
В Португалия и Белгия жителите също излязоха масово по улиците с искания за достъпни жилища и овладяване на високите цени на наемите.
В Украйна, Киев, също се провеждат протести срещу кмета Виталий Кличко заради липсата на ток и вода и корупционни скандали, докато средства се пренасочват за ремонт на пътища по време на война.
Какво обединява недоволството в Европа?
Анализаторите посочват няколко ключови фактора, които изкарват хората на улицата: високите цени на горивата и енергията, скъпият живот, проблемите с миграцията в големите градски центрове и корупцията. Настоящата ситуация засилва позициите на крайнодесните и популистките партии, а напрежението е особено осезаемо, тъй като през следващата година предстоят избори в поне 6 ключови европейски държави.
Енергийният шок от есента на 2026 г., предизвикан в голяма степен от новата геополитическа криза в Близкия изток, но и с отказа на Европа от руски горива, изстреля цените на петрола и газа до рекордни нива. Това рязко промени политическия пейзаж в Европа, превръщайки сметките за ток и цените на бензиностанциите в основни политически акценти
Според анализатори, се три основни направления, по които енергийната криза пренарежда политическите нагласи на Стария континент:
1. Рязък възход на крайната десница – най-осезаемата последица е мащабното политическо преливане на гласове към евроскептичните и националистическите партии. Лидери като Алис Вайдел (Германия) и Марин Льо Пен (Франция) печелят огромно одобрение с настоявания за незабавно премахване на въглеродните (CO2) такси, намаляване на ДДС върху горивата до минимум и спиране на зелените субсидии, които според тях оскъпяват живота на обикновения избирател.
2. Изпитание за Зеления преход (Климатичния скептицизъм) – енергийната криза постави на сериозно изпитание амбициите на Европейския съюз за декарбонизация. Налице е дълбоко разделение.
От една страна, има ерозия на подкрепата за екологичните политики. Тъй като разходите за живот стават непосилни, избирателите масово губят търпение към дългосрочните климатични цели на ЕС. В политически план това принуждава дори умерените лидери да отстъпват от зелените си програми, за да оцелеят на власт.
От друга страна, започва връщане към изкопаемите горива. Остарялата инфраструктура на мрежите в Европа и спешната нужда от енергийна сигурност принуждават правителствата временно да ограничават възобновяемите източници и да рестартират ТЕЦ-ове или да търсят алтернативни доставки на газ и дизел.
3. Разногласия относно геополитиката и санкциите срещу руските горива са друга причина, които допринасят за икономическата криза и пренареждат хполитическия пейзаж.
В Словакия и Унгария открито критикуват военната риторика на ЕС заради недостига на горива. Според тях фокусът върху международните конфликти и санкциите служи просто за отвличане на вниманието от неспособността на Брюксел да реши базови битови проблеми – като цената и достъпността на енергията.
Така брюкселският елит се опитва да балансира между геополитическия натиск и несигурността, която вижда в администрацията на Тръмп, и ангажиментите, които поема спрямо Украйна – от една страна, а от друга – вътрешния натиск от протестиращите по улиците граждани.
Панически мерки преди ключовите избори
Тъй като през 2027 г. предстоят решаващи национални избори в страни като Франция, Германия и Италия, настоящите управляващи прибягват до спешни и скъпоструващи популистки ходове, за да потушат напрежението.
В Германия например правителството въведе директни отстъпки и тавани на цените по бензиностанциите (намаление с около 17 цента на литър до края на 2026 г.). Анализаторите обаче са категорични: тези „временни спасителни пояси“ рядко са достатъчни, за да заличат дълбокото усещане за икономическа несигурност у хората, и политическата цена за традиционните партии ще бъде платена на предстоящите избори.
