- От синдикатите подкрепят призива на бизнеса за спешна промяна на механизма за подпомагане;
- Само за година цената на електроенергията за индустрията е нараснала близо 3 пъти – от 120 евро за мегаватчас през октомври миналата година до 320 евро в момента;
- Ако държавата не задейства навременен механизъм за компенсации, предприятията ще трябва или да прехвърлят по-високите разходи в цените на стоките и услугите, или да поемат загубите за своя сметка с риск от фалити
Цената на електроенергията за бизнеса в България достигна 320 евро за мегаватчас – с 85% над равнището за същия месец на миналата година. Рязкото поскъпване поставя българските производители в неизгодна позиция спрямо европейските и световните конкуренти и увеличава риска от фалити, съкращения и ново поскъпване на стоките. За това предупредиха представители на работодателите и синдикатите в предаването „Здравей, България“ по NOVA.
„Днешната цена на електроенергията е 320 евро на мегаватчас, докато за същия месец за миналата година тя беше с 85% по-ниска“, заяви изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов. По думите му цените на електроенергията за бизнеса са се повишили рязко през последната седмица, след като през септември средната стойност е била под 200 евро за мегаватчас.
На европейския пазар в сегмента „Ден напред“ цените се движат около 300 евро, докато в Гърция електроенергията се търгува за около 248 евро за мегаватчас. Според Иванов разликата се дължи на фактори като работата на газови централи и по-ниските разходи за квоти за въглеродни емисии.
Ако държавата не задейства навременен механизъм за компенсации, предприятията ще трябва или да прехвърлят по-високите разходи в цените на стоките и услугите, или да поемат загубите за своя сметка.
„Ако не се задейства компенсационен механизъм, тази висока цена ще бъде калкулирана в крайната цена на стоките и услугите, а бизнесите, които произвеждат борсови стоки и не могат да я начислят, просто ще фалират“, предупреди Иванов. Според него фючърсните пазари засега показват очаквания за понижение на цените едва в началото на 2027 г., но прогнозите се променят бързо и не е сигурно, че поскъпването ще бъде краткотрайно.
За спешна промяна на механизма за подпомагане настоя и президентът на КНСБ Пламен Димитров. Според него действащата схема не позволява на предприятията да реагират навреме на резките промени в разходите за енергия.
„Сегашният механизъм компенсира с десет месеца закъснение, което е извън всякакви възможни реакции за овладяване на цените“, заяви Димитров. Той посочи като фактори за поскъпването военните действия в Близкия изток, напрежението около Черно море и сезонното увеличение на потреблението през есенно-зимния период.
Според синдикалния лидер по-високите цени на електроенергията генерират допълнителни приходи във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Тези средства трябва да бъдат връщани своевременно към индустрията под формата на компенсации, вместо да се използват за покриване на бюджетни дефицити, смята той.
Последиците от поскъпването вече се отразяват върху производствените разходи на предприятията. Прокуристът на „М+С Хидравлик“ Владимир Спасов определи ситуацията като критична и предупреди, че само за година цената на електроенергията за индустрията е нараснала близо 3 пъти – от 120 евро за мегаватчас през октомври миналата година до 320 евро в момента.
По думите му промишленият ток в съседна Турция струва около 50 евро за мегаватчас, докато цената за битовите потребители в България е 75 евро. Така българските производители плащат над 4 пъти повече за електроенергия от домакинствата в страната. Спасов подчерта и че основните конкуренти на компанията на световните пазари – в Китай и САЩ – работят при енергийни тарифи, които са 3 до 4 пъти по-ниски.
Високите цени вече се отразяват пряко върху себестойността на продукцията. „Само от разликата в цената на тока спрямо предходния месец себестойността на нашата продукция се повиши с 3%“, обясни Спасов. Това свива печалбите на предприятията и ги принуждава да замразяват или да преразглеждат инвестиционните си планове. Сред възможните последствия е и намаляването на годишните бонуси за служителите.
Спасов коментира и възможностите за ограничаване на разходите чрез инвестиции във фотоволтаични системи. Според него слънчевите панели могат да покрият най-много 20-25% от потребностите на голямо производствено предприятие и не са достатъчни, за да компенсират ефекта от сегашните борсови цени.
Той също определи компенсационния механизъм с 10-месечно закъснение като безпредметен за предприятията, които трябва да плащат високите сметки в момента. При подобно забавяне производителите рискуват да изпаднат в сериозни финансови затруднения, преди да получат помощта.
Според работодателите и синдикатите без навременна държавна намеса енергийният шок може да се пренесе както върху конкурентоспособността на българската индустрия, така и върху крайните цени за потребителите.
Основни причини за поскъпване на електроенергията:
• Регионален енергиен дефицит в Югоизточна Европа: Налице е сериозен недостиг на електроенергия в региона, което принуждава страни като България да изнасят огромни количества ток към Украйна. Въпреки че страната ни отчита рекорден износ (около 70% ръст), засиленото външно търсене изстрелва вътрешните борсови цени нагоре.
• Скок в цените на природния газ: Газовите пазари в Европа бележат сериозен ръст (на нидерландската борса TTF и газовия хъб „Балкан“). Тъй като в пиковите часове именно газовите централи определят пределната цена на тока в Европа, поскъпването на синьото гориво директно оскъпява и електроенергията.
• Ограничена междусистемна свързаност: Липсата на достатъчно капацитет за пренос на евтина електроенергия от Западна към Централна и Югоизточна Европа изолира нашия регион и поддържа цените в България и Румъния сред най-високите на целия континент.
• Високи разходи за въглеродни емисии: Българските въглищни централи (ТЕЦ), които се натоварват по-осезаемо с навлизането в есенно-зимния сезон, плащат изключително скъпи въглеродни квоти (CO2). Тези регулаторни разходи автоматично се калкулират в крайната производствена цена на тока.
• Промяна в държавните компенсации: За разлика от предишни периоди, когато компенсациите за бизнеса се приспадаха автоматично всеки месец, правителството промени схемата. Новият механизъм предвижда средствата да се изплащат наведнъж чак през лятото на 2027 г. и в неясен размер, което оставя предприятията без ликвидност в най-тежкия зимен период.
Свързана тема:
