Отговорът на бившия министър на ГЕРБ идва след като служебният министър на икономиката Кирил Петков разкри нарушения в ремонтите на язовири и заяви, че 2,3 милиона лева са похарчени за „една локва“
Може би сценаристите на филма на „Пазар дере“ са пропуснали, че има модерна контролноизмервателна система, която е заснела всичко и посещението на министър Петков е в период, след който точно управляваното от него министерство и структури са изпуснали язовира и той е празен, за да може да бъде направен този “репортаж”.
Това каза в студиото на „Тази събота и неделя“ на bTV бившият министър на икономиката Лъчезар Борисов.
Той допълни, че Законът за обществените поръчки е спазен и това може да бъде проверено.
Вчера служебният министър на икономиката Кирил Петков заяви, че ще внесе сигнал в прокуратурата срещу Държавната консолидационна компания – ДКК заради „лошо управление, непрозрачни схеми и завишени цени на строителните материали“ и даде пример с ремонтирания за 2,3 млн. лева язовир „Пазар дере“ до Ловеч.
Лъчезар Борисов обаче оправда думите на Петков. „На снимка от 31 май се вижда, че язовирът е пълен. Веднага след това се вижда как нивото му рязко пада, т.е. той е изпуснат“, допълни Борисов.
Бившият министър на икономиката обясни, че през 2013-2014 г. този язовир е определен за един от най-опасните, защото на 5 метра от него се намира магистралата, която свързва София и Варна.
„Пазар дере“ се пълни за секунди и от средата на януари месец се е препълвал шест пъти“, допълни той.
„Компаниите, които са изпълнявали ремонтните дейности по язовирните стени и съоръжения, бетонът е закупуван на цена между 88-95 лв. на кубик без ДДС. Цените, който Петков визира са с всички дейности, които са направени по полагане, пренос и изграждане на тези съоръжения“, каза още Борисов.
#038;feature=oembed" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" allowfullscreen>
"
frameborder="0"
allow="accelerometer; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture"
allowfullscreen
title="0JH1fu-F7DE"
loading="lazy"
src="//www.youtube-nocookie.com/embed/0JH1fu-F7DE?amp&controls=1&autoplay=1&enablejsapi=1&rel=1"
>
t=4s&ab_channel=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0","arve_srcset":"https://i.ytimg.com/vi/0JH1fu-F7DE/mqdefault.jpg 320w, https://i.ytimg.com/vi/0JH1fu-F7DE/hqdefault.jpg 480w, https://i.ytimg.com/vi/0JH1fu-F7DE/sddefault.jpg 640w, https://i.ytimg.com/vi/0JH1fu-F7DE/maxresdefault.jpg 1280w"}
Отговорът му идва след като служебният министър на икономиката Кирил Петков разкри, че държавата е похарчила над 2,3 милиона лева за ремонт на язовир, който изглежда като „локва“.
„Единственото, което този язовир за 2,3 милиона лева е успял да запази, е тази локва“, каза Петков във видео, публикувано в канала в Ютюб на Министерството на икономиката. Той показа съоръжение, направено от пластмасова бутилка от газирана напитка, от която излиза маркуч с електрически кабел.
„Очевидно за мен е, че когато държавата похарчи 2,3 милиона лева, се надявам съоръжението да изглежда по-добре от това“, добави Петков.
Цените на отделните дейности от този ремонт са били завишени, посочи инж. Петко Барзов, който е участвал в комисията по проверка на изразходването на средства от фирмата „Монтажи“. Той даде като пример цените за бетона, които са били двойно по-високи от пазарните, и транспортните разходи, които са били пет пъти по-високи.
Този случай беше представен от служебния министър като илюстрация на непрозрачното харчене на пари от държавните компании. Проверката на министерството беше насочена към харченето на парите за ремонти на язовири, отпуснати от предишното правителство през 2018 г.
Става дума за 500 милиона лева, с които е увеличен капиталът на Държавната консолидационна компания. Тя от своя страна е подписала с дъщерното си дружество „Монтажи“ поне 266 договора на стойност поне 631 милиона лева, изплатени авансово. То е възложило строителните работи на множество частни подизпълнители без конкурси, на които е платило авансово 50% от сумите.
Резултатът три години по-късно е, че само 10 ремонта на язовири са изпълнени и приети. 18 ремонта са предадени от подизпълнителите, но не са приети досега от държавата. 51 ремонта са прекратени след допълнителни проверки, а 120 ремонта са на етап „открита строителна площадка“.
„Работната група счита, че въпреки сериозната инициатива на държавата, един сериозен проблем остава нерешен. Министерският съвет и Министерството на икономиката не изглежда да са работили като добри стопани, тъй като значителни обществени средства за планирани без ясни приоритети и впоследствие изразходени без прозрачен процес и адекватен контрол“, се посочва във видеото, в което са представени резултатите от проверката.
