Не е важното държавните пари да се дадат на някого, а тези пари да стимулират частни инвестиции, подчерта Кирил Петков
„Не разбирам защо язовирите са към Министерството на икономиката. Интересни са икономическите проекти за растеж… Има надиграване със съществуващия надзор на Българската банка за развитие. В момента има страшно бавене и недаване на информация. Вярвам, че в следващите две седмици ще влезем с много професионален надзор, ще има смяна и сред управителите“. Това обобщи пред БНР служебният министър на икономиката Кирил Петков.
По темата за Плана за възстановяване и устойчивост той коментира, че ще се помисли още по-широко за най-добрите и най-евтините начини България да има електричество.
„Има радикална смяна на идеята. Възможност за зелена енергия по умен начин… Индустриални зони и грантови схеми за бизнеса са двата фиша за Министерството на икономиката в този план. Привличайки Европейската инвестиционна банка като партньор в тези фишове, гарантирам, че който и да е след мен, няма еднолично или чисто административно Министерството на икономиката да решава кой печели парите. Не е важното държавните пари да се дадат на някого, а тези пари да стимулират частни инвестиции. Държавните пари да бъдат стимул, но не крайното финансиране. Навсякъде по света се прави така“, допълни Петков в предаването „Неделя 150“.
Той поясни, че са важни две неща – „къде отиват парите – да е максимално ефективно, и структурата да бъде такава, че парите да не се крадат“.
Winbet – истинската тръпка от победата! (18+)
„Грантовата схема за бизнеса е 900 млн. Аз много се надявам това да се качи на 1.4 млрд. и самата структура да не бъде само грантове, но да има и дългови и дялови инструменти, за да се даде възможност за иновации, стартиращи нови компании, високи технологии и модернизация. Много важно за мен беше вместо да са 900 млн. само за грантове, привличайки ЕИБ в тези фишове, аз си гарантирам, че няма Министерството лично да решава кой да спечелва тези пари. Ако направим правилния начин и структуриране, всички проекти, които искат да се финансират по тази програма, ще трябва да подават документи към Министерството и ЕИБ. Това ще рече, че парите няма да ходят към “наши хора“, а ще ходят към най-добрите проекти и част от тези пари ще се връщат обратно в този инструмент, за да продължава да се използва за инвестиции. Не вярвам да имаме втори такъв план. Тези пари трябва да имат дългосрочен ефект. Идеята е държавните пари да стимулират частни инвестиции. Стремим се тези 1.4 млрд. да привлекат около 4 млрд. частни инвестиции, а държавните пари да бъдат стимул, а не крайното финансиране. Навсякъде по света така се прави“, уточни министърът.
Имаше много малко пазарен компонент в плана. Вторият фиш беше за четири индустриални парка, за които ще се дадат по 100 млн. за всеки. Кой от Министерството знае най-добре къде е най-оптимално да се построят. Идеята е да вкараме парите в един фонд, в който всеки голям клас А инвеститор може да кандидатства и да каже къде иска да бъде. Този фонд да им даде възможност да се инвестира за обща инфраструктура, но не за един производител, а един инвеститор да бъде не повече от 10% от целия парк. С други думи да се строи там, където има нужда и да се конкурират общините с инвеститорите кой да получи тези пари. Така отпушваме планирането да бъде там, където има истинско търсене“, каза още Петков.
По темата за предстоящата среща „Три морета“ министър Петков заяви, че на нея ще участват 12 страни от Централна и Източна Европа, които трябва да направят общи проекти, така че да има повече взаимосвързаност между икономиките и самите страни. „Тази инициатива е много добра. В момента такава интеграция Юг – Север в Източна и Централна Европа нямаме добра. Трябва да има истински ефекти с практични резултати за икономиката. Всеки един от министрите на икономиката сега ще пита собствените фирми в неговата страна да дадат потенциални клиенти и доставчици от 12-те страни, които се надяват да видят на тази среща. Ще отправим покани към тези фирми. Фирмите ще могат да си направят своите бизнес контакти и да си търсят потенциални клиенти и доставчици. Каним и големи фирми като Google и Amazon, които да видят, че България не е на края на Европа, а място, където големи технологични гиганти са готови да дойдат, да говорят и да обмислят как могат да увеличат своята дейност тук. Идеята е хем да оправим репутацията на България малко, хем реални сделки да се случат, хем на политическо ниво да има ангажираност“, допълни той.
„Вече месец и една седмица има едно надиграване със съществуващия надзор на ББР. За мен тези хора са допуснали огромна грешка, давайки 946 млн. на 8 клиента и още близо 1.8 млрд. на останалите 12, което прави общо 20 клиента. Това е абсолютно нецелево използване на държавните средства за подпомагане на малкия и среден бизнес, което е целевата ситуация на банката. Ние много искаме да видим точно как са ги раздали тези пари. Не знаем по какви условия и по какъв начин. Страшно бавене и недаване на информация има в момента. Уволних двама от съществуващия надзор, които са раздавали тези кредити. Те пък ни вкараха в съда и обжалват, че нецелесъобразно са били уволнени. Това е една игра на време и те много се надяват, че няма да ми стигне, така че да стигнем до истинската смяна на управлението на ББР“, посочи Петков.
„Вярвам, че в следващите две седмици ще влезем с много професионален надзор, ще има смяна при управителите на банката, а аз вече сложих и ограничение никой да не може да дава повече от 5 млн. от тази банка. Надявам се, че на края на този къс период, в който съм бил министър, ще кажа, че поне ББР сме я направили от – до. Трябва да ни е приоритет да се подпомага малкият и среден бизнес и то експортно ориентираният. Много сме близо. Оптимист съм, че до две седмици ще имаме ново управление на ББР. Надявам се, че оттук нататък всички да следим. Аз лично ще следя и видя ли, че някой отново сменя устава и качва от 5 млн. нагоре, или че някой уволнява този професионален борд и сменя с някакви техни хора, трябва като общество да кажем, че не трябва да има връщане назад“, допълни той.
